Инфлацията ще се забави до 4, 8 % догодина, 11% ръст на доходите и пенсиите заложени в Бюджет 2024

Макроикономическата прогноза на Института за анализи и прогнози към Министерството на финансите(МФ) предвижда инфлацията да продължи плавно да се забавя, следвайки очакваната динамика при международните цени. Прогнозата е средногодишната инфлация е да се понижи до 4,8% през 2024 г., до 2,8% през 2025 г. и 2,2% през 2026 г.  Макроикономическата прогноза бе одобрена от правителството днес заедно със законопроекта за Бюджет 2024, съобщиха от пресслужбата на Министерски съвет. 

В прогнозата се казва още, че енергийните стоки ще имат отрицателен принос към инфлацията, дължащ се на очакваното поевтиняване на транспортните горива.

През 2024 г. растежът на брутния вътрешен продукт(БВП) на България да се ускори до 3,2% поради нарастване на инвестициите в икономиката и достигане на размер от 205,8 млрд. лв. За 2025 г. и 2026 г. БВП ще се повишава с по 3%., предвиждат още от МФ

Планираната консолидация на дефицита на сектор "Държавно управление" до 2026 г. се постига въпреки значителния ефект от отразяването в разходната част на очакваните доставки в сектора на отбраната през 2025 г. при вече отчетени касови разходи през предходни години. По този начин се покрива и един от ключовите критерии за присъединяване към еврозоната.

Бюджетното салдо по Консолидираната фискална програма  е дефицит от 3 на сто от БВП за всяка година от периода и е в рамките на правилата и ограниченията по Закона за публичните финанси. Като дял от БВП общото ниво на приходите е в диапазона 36,5 - 3 на сто от БВП. Същата тенденция се наблюдава и при общото ниво на разходите (общо разходи и вноска в общия бюджет на ЕС), които като дял от БВП са в диапазона 39,5 - 40 на сто. Разходите по националния бюджет са в рамките на 40-процентното правило по чл. 28, ал. 1 от Закона за публичните финанси и варират в диапазона 35,2 - 35,5 на сто от БВП.

„Бюджетната рамка е ясна, тя е дискутирана много пъти, като бюджетът е разписан при 3% дефицит на КФП. Заложени са достатъчно приходи, които са съобразени с очаквания икономически растеж, както и с текущото данъчно законодателство, включително и данъчните промени, които парламентът прие на първо четене. В разходна част има съществено надграждане на съществуващит политики”, заяви  министърът на финансите Асен Василев на брифинг след като пранвителството прие Бюджет 2024.

По думите му се запазват политиките за 125% от средната работна заплата на учителите, както и тези в Здравната каса, свързани с разширяване на извънболничната помощ и профилактиката, като бюжетът за здраве расте с над 1 милиард. Василев подчерта, че се продължават политиките за подпомагане на младите семейства и тези, свързани с подобряване на демографската картина в страната.

„В този бюджет са увеличени разходите за стандарт за децата в детските градини и яслите, така че държавните и общински такива остават безплатни”, изтъкна финансовият министър, цитиран от Нова тв.. Той посочи още, че са предвидени 87 милиона лева за строеж на нови детски градини и училища. 10 млн. лева се заделят за обезщетения за родители, чиито деца не са били приети в детска градина – по около 507 лева на дете, колкото е стандарът за издръжка на едно дете в заведение от такъв тип. Асен Василев каза още, че се очаква повишение с по 11 на сто на доходите и пенсиите за догодина.

Освен увеличение на доходите предвиждаме и широка инвестиционна програма.  За първи път тя ще е в отделно приложение, прието от парламента, където ще са записани всички проекти. В бюджета има и 1 млрд. лева за общински проекти - те също ще се знаят и ще са публични. Общинските проекти ще се определят от съответните общински съвети и кметове, каза Асен Василев. Общините ще могат да внасят проекти до 1 март догодина, за да имат кметовете време за реакция, уточни той.

Бюджетът беше предварително съгласуван с депутати и ако има промени, те ще са в капиталовите програми, защото за първи път те ще са видими и ресорните комисии внимателно трябва да огледат проектите за инвестиции и да се произнесат, посочи финансовият министър.

Нямаме намерение да вдигаме данъчните ставки, но искаме да подобрим събираемостта. Световната банка и Европейската комисия, отчитат че сивата икономика у нас е около 30  процента и искаме този дял падне до поне 20 процента. Вървим към ситуация през ноември данъчните приходи да са повече от разходите и то не защото сме спрели разходите. Ако искаме да не вдигаме данъците, трябва да почнем да ги събираме и се надявам да убедим парламента да приеме някои от мерките, които предлагаме, каза още Асен Василев.

Ето какво се предвижда в проектобюджета за догодина, одобрен от правителството:.

Политика по доходите

В бюджета за 2024 г. е отразено увеличението на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2024 г. от 780 лв. на 933 лв., като ефектите от размера на прогнозната минимална работна заплата за 2025 г. и 2026 г. са разчетени в индикативен размер, в съответствие с разпоредбите на чл. 244 от Кодекса на труда.

- За 2024 г. е разчетено увеличение на средствата за заплати и възнаграждения на персонала за изборните длъжности и за заетите в системата на съдебната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за формиране на възнагражденията.

- Осигурени са в целогодишен размер за 2024 г. и следващите години средства в резултат от направени увеличения на разходите за персонал през 2023 г. на отделни разпоредители с бюджет.

- За преодоляване на диспропорциите във възнагражденията на персонала в бюджетните организации (за изглаждане на наблюдавани значителни дисбаланси/неравенства в нивото на заплащане на едни и същи длъжности в различни административни звена и структури в секторите, предоставящи публични услуги), включително и за увеличаване на възнагражденията на персонала за 2024 г., без структури, за които възнагражденията се определят по механизъм, са предвидени допълнителни средства в общ размер на 375 млн. лв., в т.ч. 32 млн. лв. за общинска администрация – държавни дейности, като за целта се предвижда средствата да бъдат разпределяни съобразно ред и условия, определени с акт на Министерския съвет.

- В рамките на определения общ ресурс за увеличаване на възнагражденията на персонала за 2024 г. са предвидени и средства за увеличаване на възнагражденията на академичния състав, в т.ч. 39 млн. лв. за държавните висши училища, 8 млн. лв. за Българската академия на науките и 3 млн. лв. за Селскостопанската академия.

По бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2024 г. за помощи и обезщетения са предвидени допълнителни средства:

- 104,3 млн. лв. за социални плащания във връзка с определения нов размер от 526 лв. на линията на бедност за 2024 г., в т. ч. за разходите за помощите по Закона за социално подпомагане – 75,6 млн. лв., допълнителни разходи при определяне на финансовата подкрепа по Закона за хората с увреждания – 27,6 млн. лв. и 1,1 млн. лв. за помощите по Закона за закрила на детето;

- 230,3 млн. лв. във връзка с ефекта от промяна на МРЗ от 780 лв. на 933 лв., в т.ч. 224,6 млн. лв. при определяне възнагражденията на личните асистенти по Закона за личната помощ и 5,7 млн. лв. за възнаграждения за професионалните приемни семейства по Закона за закрила на детето;

- 23,4 млн. лв. във връзка с целогодишното обезпечаване на въведената през 2023 г. еднократна помощ за учениците от втори, трети и четвърти клас без доходен тест, независимо от вида на училището по Закона за семейни помощи за деца.

- 40,6 млн. лв. за увеличение на размерите на месечните помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д от Закона за семейни помощи за деца;

- 12,5 млн. лв. за увеличение на размерите на еднократните помощи при бременност и раждане по Закона за семейни помощи за деца;

- 15 млн. лв. допълнителни средства за активна политика на пазара на труда;

- 131,7 млн. лв. във връзка с ефекта от промяна на МРЗ от 780 лв. на 933 лв., при съобразяване с разпоредбите на Наредбата за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет, приета с ПМС № 343 от 2020 г.;

 - 81,7 млн. лв. за разкриване на нови социални услуги и осигуряване на увеличения капацитет на съществуващи такива - чрез бюджетите на общините;

- 42,8 млн. лв. за увеличение на издръжката на специализираните институции за предоставяне на социални услуги - чрез бюджетите на общините;

- 1,7 млн. лв. за осигуряване в годишен размер на месечната помощ от 90 лв. на ученик, настанен в социална услуга - чрез бюджетите на общините.

Пенсионна политика

Пенсионната политика се базира на допусканията за осъвременяване на размерите на пенсиите съгласно действащото законодателство (11 на сто за 2024 г.), като в резултат на това за 2024 г. разходите за пенсии по бюджета на ДОО нарастват с 2 440,8 млн. лв. спрямо закона за 2023 г. През 2025 г. и 2026 г. тези ръстове спрямо предходната година са съответно 2 198,8 млн. лв. и 1 617,1 млн. лв. От 1 юли 2024 г. т. нар. „вдовишки добавки“ по чл. 84 от КСО се определят в размер 30 на сто от размера на пенсията на починалия съпруг/съпруга.

Предвижда се максималният размер на държавния дълг към края на 2024 г. да не надвишава 48 млрд. лв. (23,3 на сто от БВП), а в края на 2025 г. и 2026 г. да достигне съответно до 56,2 млрд. лв. (25,8 на сто от БВП) и 65,6 млрд. лв. (28,3 на сто от БВП).

В бюджета за 2024 г. е отразено и  увеличението на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2024 г. от 780 лв. на 933 лв., като ефектите от размера на прогнозната минимална работна заплата за 2025 г. и 2026 г. са разчетени в индикативен размер, в съответствие с разпоредбите на Кодекса на труда.