Служители на ЕЦБ искат по-малко банки да бъдат подложени на пряк надзор

Няколко висши служители от еврозоната искат да освободят повече кредитори от надзора на Европейската централна банка като част от усилията за опростяване на банковото регулиране, твърдят запознати източници, цитирани от Блумбърг.

Длъжностните лица настояват новосформираната работна група на ЕЦБ да проучи промените в критериите, които определят дали една банка е „значима“ и заслужава надзор от Франкфурт, а не от националните власти, според източниците.

Блумбърг съобщи в събота, че централната банка е свикала група, ръководена от някои от най-влиятелните си управители, с цел опростяване на банковото регулиране.

Въпреки че подобна реформа вероятно ще се сблъска със сложен законодателен процес, значителното намаляване на броя на банките, пряко контролирани от ЕЦБ, би отбелязало най-голямото префокусиране на надзорния орган, откакто е създаден преди повече от десетилетие. Съображенията идват на фона на нарастващите опасения, че Европа изостава и че бюрокрацията ѝ е пречка за растежа.

Панелът скоро ще проведе първото си заседание и все още не е ясно какъв ще бъде крайният резултат от усилията му, казват някои от източниците. Членовете на работната група ясно заявиха на колегите си, че целта на тяхната работа не е понижаване на нивата на платежоспособност на европейските банки. Говорител на ЕЦБ е отказал коментар.

Капитал и ликвидност

ЕЦБ пое надзора върху банките преди повече от десетилетие, за да помогне за възстановяване на доверието в индустрията след кредитната криза през 2008 г. и последвалата криза с държавния дълг в региона. Чрез така наречения си Единен надзорен механизъм централната банка пряко контролира значимите кредитори и си е изградила репутация на стриктна организация. Някои служители обаче се питат дали по-малките финансови институции не са задушени от нейните изисквания.

Надзорът на ЕЦБ е склонен да бъде по-обширен от надзора от националните регулатори, което означава, че банките трябва да правят големи инвестиции в съответствие и регулаторна отчетност, след като преминат прага от 30 милиарда евро активи или покрият други изисквания, които автоматично ги поставят под пряк надзор на ЕЦБ.

За разлика от САЩ, банките в Европа са обект на една и съща рамка за капитал и ликвидност, независимо колко са големи. Ежедневният надзор от страна на служителите във Франкфурт подлага значимите банки на допълнителен задълбочен контрол на кредитните портфейли, управлението и информационните технологии. Докато кредиторите все повече се възмущават от този контрол, ЕЦБ заявява, че нейният „натрапчив“ подход е в техен интерес.

Умно и пропорционално

„Важно е финансовото регулиране да е умно и пропорционално“, каза в понеделник управителят на централната банка на Финландия Оли Рен. „Винаги трябва да търсим внимателен баланс между финансовата стабилност и иновациите.“

Рен е член на работната група, съобщи Блумбърг в събота. В изказването си той предупреди срещу „дерегулацията“, особено по отношение на капиталовите буфери на банките, които гарантират тяхната устойчивост. Той също така посочи необходимостта от опростяване, включително на „прекомерна отчетна тежест на някои области“.

Отделно в понеделник заместник-председателят на ЕЦБ Луис де Гиндос увери членовете на Европейския парламент в Брюксел, че присъединяване към глобална надпревара за достигане на дъното не стои като въпрос.

„ЕЦБ подкрепя усилията за опростяване на регулаторната рамка. Това обаче не бива да се бърка с дерегулацията. Устойчивостта на нашата финансова система до голяма степен може да се обясни с правилата, установени след световната финансова криза. Финансовата стабилност е глобално обществено благо – тя е в интерес на всички и трябва да остане дългосрочна цел“, коментира аатой.

Намаляването на броя на банките под пряк надзор от ЕЦБ би могло да помогне за облекчаване на тежестта върху засегнатите кредитори и да освободи персонал в централната банка, казват някои от източниците. Това може да се постигне чрез повишаване на прага на баланса, за да се считат банките за значими, или чрез включване на по-малко банки от по-малки държави, добавят те.

Някои от служителите, които са разговаряли с Блумбърг, очакват членовете на работната група да имат различни мнения относно подхода, който трябва да се предприеме, също и по отношение на определянето дали банките са значими.

Критериите се определят от регламента и промените изискват действия от страна на европейските законодатели, което означава, че пътят към реформата ще бъде труден. ЕЦБ контролира 114 значими институции, докато хиляди други се контролират от местни власти, по-конкретно в Германия, Австрия и Италия.

Създаването на работната група е резултат от противоречиво писмо от управителите на централните банки на Германия, Франция, Италия и Испания до Европейската комисия по-рано тази година, в което директно се призовава за „всеобхватна оценка“ на правилата, за да се гарантира „равнопоставеност“ с други големи юрисдикции.