Ще наруши ли Тръмп табуто за контрол върху капитала?

Инвестиционните бариери отдавна са табу за американските политици, тъй като се опасяват, че самото им споменаване може да разтревожи най-големия финансов пазар в света. Но идеята за данъчно облагане или възпрепятстване на вътрешните инвестиции вече се обсъжда открито от инвеститорите, тъй като мащабната икономическа програма на Доналд Тръмп пренаписва всички правила.
Макроикономическият мироглед, който е в основата на голяма част от програмата на президента, се основава на международните търговски сметки и съперничеството с нулева сума.

Ако САЩ имат големи и хронични дефицити на стоки, това се дължи на факта, че търговските им партньори системно подценяват валутите си спрямо долара, за да ограничат американския бизнес, като потискат вътрешното си потребление и по този начин „крадат“ работните места в американското производство.
След това тези страни влагат спестяванията, създадени от тези огромни търговски излишъци, обратно в американски активи. А това от своя страна повишава стойността на долара, намалява цената на капитала в САЩ и позволява на американците да потребяват все повече чуждестранни стоки.

След това тези страни влагат спестяванията, създадени от тези огромни търговски излишъци, обратно в активите на САЩ. А това от своя страна повишава стойността на долара, намалява цената на капитала в САЩ и позволява на американците да консумират все повече задгранични стоки, пише Ройтерс.

Митата върху вноса, избраното от Тръмп икономическо оръжие през първия му месец отново на поста, са един от начините да се противопостави на това възприемано глобално пренебрежение към американските работници.

Обратната страна на монетата

Но има очевидна обратна страна на тази гледна точка. Големият и нарастващ дефицит по текущата сметка на Америка, който обхваща нетните търговски потоци на САЩ в стоки и услуги, както и нетния доход от инвестиции, трябва да бъде съчетан с равен и противоположен излишък по капиталовата сметка, за да се балансират счетоводните книги на нацията.

Тези кумулативни капиталови излишъци движат долара по-високо от години, изпразвайки американските портфейли от акции и намалявайки цената на капитала на американския бизнес. При последното преброяване нетната международна инвестиционна позиция (NIIP) – или нетните чуждестранни притежания на активи на САЩ минус собствеността на САЩ върху ценни книжа извън САЩ – беше умопомрачителните 23,6 трилиона долара, приблизително 80% от годишния БВП на САЩ. Както Кит Джукес от Societe Generale написа миналата седмица: „Президентът Тръмп не харесва размера на търговския дефицит на САЩ, но ще се радва ли да види спестяванията, които финансират този дефицит, да се върнат у дома?“

Кокошката или яйцето?

Този подход на националните сметки, разбира се, страда от синдрома на „кокошката или яйцето“. Изобщо не е ясно кое е първо – „изключителността“ на САЩ в мащаба на пазара, растежа, иновациите и ликвидността, която привлича чужд капитал, или самият поток от капитал, който води до хронично надценен долар, който прави износа на САЩ неконкурентоспособен в световен мащаб?

Но така или иначе, сегашният план на екипа на Тръмп за справяне с проблема - данъчно облагане на вноса - е погрешен поради две основни причини.
Първо, тарифните заплахи досега са вдигнали още повече долара, преувеличавайки проблема с търговската конкурентоспособност.
Вторият проблем е, че вносните мита не правят много, за да се справят с безмилостното търсене на активи в САЩ - другата страна на това уравнение.

За да се справите директно с това, някои експерти смятат, че може да се наложи да „хвърлите пясък в колелата“ на трансграничните потоци, фраза, измислена от икономиста от Йейл и Нобелов лауреат Джеймс Тобин преди почти 50 години, когато наложи „данък Тобин“ върху валутните транзакции, за да укроти капиталовите потоци.

Данъците дърху чуждестранните инвестиции

Разбира се, служителите на Тръмп все още не са започнали публично да обсъждат капиталовия контрол - или данъците върху чуждестранните инвестиции. Но икономисти и инвеститори, симпатизиращи на политиките на администрацията, свободно се борят около тази опция.

Мениджърът на валутен хедж фонд Стивън Джен от Eurizon SLJ написа миналата седмица, че облагането на входящите инвестиции би било за предпочитане пред митата, ако целта е да се съберат приходи, тъй като митата никога няма да донесат достатъчно приходи, за да бъдат истинска алтернатива на данъка върху дохода. Джен предположи, че разширяването на обхвата на данъчното облагане до международните капиталови потоци - на практика "данък Тобин" върху валутните транзакции - може да разшири потенциалната "външна" база от приходи до 50 пъти по-голяма от тази на търговията със стоки.

„Има, разбира се, пречки и компромиси в такива данъци върху капиталовите потоци, но според нас те не са по-плашещи или негативни от тези, свързани с тарифите за внос.“ Вероятно частичният данък би могъл да бъде най-доброто място, ако администрацията се фокусира основно върху увеличаване на приходите.

Прилагането на идеята на Тобин за данък от 0,0005% върху валутните транзакции на глобален пазар, който върти над $7,5 трилиона всеки ден, може да събере огромни приходи и вероятно няма да намали транзакциите или потоците. Но наистина ли увеличаването на приходите е целта на администрацията на Тръмп или променя предполагаемите „нечестни“ търговски отношения? Ако е последното, тогава капиталовият контрол непременно трябва да бъде разрушителен, за да бъде ефективен. И те наистина могат да бъдат много разрушителни.

Дори възможността САЩ да помислят за възпиране на чуждестранни инвестиции може да бъде опустошителна на един вече пенлив пазар. Не само, че доларът може да падне рязко, но може да отнесе със себе си целия пазар на акции и облигации в САЩ. Така че капиталовият контрол е очевидна опция, ако Тръмп наистина се стреми да промени глобалния търговски баланс - но това би било "ядрена опция", пише още Ройтерс.