Светът на парите: Европейската централна банка е изправена пред дилема

Докато Европейската централна банка продължава да намалява лихвените проценти, еврото продължава да поскъпва. Очаква се в четвъртък ЕЦБ да намали депозитната лихва до 2%, наполовина на пика от преди година и по-малко от половината на еквивалентната лихва на Федералния резерв. Така ставкка се връща и към ниво, което централната банка счита за „неутрално“, което означава, че нито стимулира, нито обуздава икономиката.

Реалните (коригирани спрямо инфлацията) лихвени проценти на ЕЦБ ще се върнат към нула за първи път от почти две години.

Забележителното е, че след осем последователни намаления от ЕЦБ и с перспективата за нулеви или дори отрицателни реални лихвени проценти занапред, еврото скочи с повече от 10% спрямо долара само за четири месеца и с 5% спрямо валутната кошница, претеглена спрямо търговията, на основните търговски партньори на еврозоната.

Този номинален ефективен индекс на еврото сега е на рекордно високи нива, като „реалната“ версия е на най-високото си равнище от повече от 10 години.

Валутата се повиши, въпреки че няма нетна промяна в разликата между доходността на двугодишните държавни облигации от двете страни на Атлантика - обикновено надежден индикатор за промени в обменния курс евро/долар.

Виновниците за тази тенденция са доста ясни: тарифните войни на Доналд Тръмп, опасенията от изтичане на капитал от доларови активи поради множество опасения относно политиките и институциите на САЩ и историческият фискален тласък на Германия, който промени перспективите на континента, пише Ройтерс.

Но ако дори малка част от трилионите долари европейски инвестиционен капитал в Съединените щати наистина се връща у дома, както мнозина подозират, ЕЦБ е изправена пред любопитна главоблъсканица. Как ще се справи както с дезинфлационните ефекти от такова бързо покачване на валутата, така и с вътрешното търсене, което би могло да катализира?

По-ниските лихвени проценти с перспективата за по-нататъшно разхлабване очевидно имат слабо въздействие върху еврото. Повечето наблюдатели на ЕЦБ очакват още едно или две намаления след четвъртък, докато паричните пазари залагат на „окончателен лихвен процент“ от около 1,75% – долната граница на очаквания диапазон на ЕЦБ за „неутрална“ лихва.

Всъщност, ако голяма част от репатрирането на капитал от наднормено тежки американски активи е в акции, тогава по-ниските лихвени проценти на ЕЦБ могат дори да ускорят отлива от САЩ, като повишат перспективите за растеж на по-евтините акции в Европа.

„Глобален евро момент“

ЕЦБ може отново да протестира срещу „прекомерните“ печалби от еврото, въпреки че въздействието може да е ограничено, освен ако не е готова да подкрепи думите си с действия, и съществува риск това да се обърне срещу централната банка поради току-що споменатите причини.

Ако не друго, ЕЦБ изглежда насърчава промяната в инвестициите и ролята на еврото като резервна валута - отчасти за да помогне с огромните капиталови нужди на блока за преоборудване на военния, цифровия и енергийния му сектор.

В реч в Берлин миналата седмица ръководителят на ЕЦБ Кристин Лагард настоя, че има възможност за „глобален евро момент“, при който единната валута ще се превърне в жизнеспособна алтернатива на долара, носейки огромни ползи за региона, ако правителствата успеят да укрепят финансовата и сигурностна архитектура на блока.

Сценарият може да се разглежда като приятен проблем, но сред големите износители в региона ще има доста безпокойство относно покачващия се валутен курс насред търговска война.

„Ястребите“ и „гълъбите“ в ЕЦБ също ще трябва да обсъдят дали продължаващото облекчаване на паричната политика за компенсиране на дезинфлационните валутни рискове само подхранва вътрешната инфлация в дългосрочен план - не на последно място с предстоящият фискален тласък през следващата година.

Това, което изглежда ясно, е, че новите икономически прогнози на ЕЦБ, които трябва да бъдат публикувани в четвъртък, ще са взели предвид 7%-ия ръст на еврото спрямо долара и близо 10% спад на световните цени на петрола след последния набор от прогнози в началото на март.

Икономистите от Morgan Stanley смятат, че дори ако централната банка повиши прогнозите си за основната инфлация, новите перспективи биха могли да покажат, че общата инфлация ще е под целта от 2% от средата на 2025 г. до началото на 2027 г. - дори и при повдигане на прогнозата за растежа на брутния вътрешен продукт за 2025 г.

Всъщност, всякакви прогнози на този етап не са особено надеждни, като малко централни банки или големи инвеститори имат представа докъде ще доведат американските тарифи или ответните действия в търговската война.

Но докато глобалната търговска и инвестиционна нервност е в изобилие, ЕЦБ може да е относително безсилна да ограничи възхода еврото. Дали това е повод за стагнация или дори за по-голямо облекчаване, е голяма дилема, която централната банка ще трябва да реши.