Светът на парите: На Европа може да ѝ се наложи да води валутна война, за да отслаби еврото

Шест месеца след като администрацията на Тръмп започна своята хаотична глобална тарифна кампания, еврозоната е преминала през бурята, твърди председателят на Европейската централна банка Кристин Лагард. Няма икономически шок. Инфлацията е под контрол. Търговските споразумения донесоха облекчение. А доверието на инвеститорите в еврото го доведе до четиригодишен връх спрямо водещите валути. Дори голфът отиде в полза на Европа в престижния турнир за купа „Райдър“. Силата на единната валута обаче представлява заплаха за растежа на блока, пишат Лионел Лоран и Маркъс Ашуърт за Bloomberg.

Горещи точки от ерата на кризата като Испания и Гърция са в добра форма, но Германия и Франция представляват половината от брутния вътрешен продукт на еврозоната и техните икономики сигнализират за проблеми. Нарастващите търговски бариери притискат германските износители; Bloomberg Economics не вижда подобрение през следващите месеци, очаквайки Германия да постигне почти нулев растеж през втората половина на годината. Междувременно Франция се бори с политическа криза и бюджетна несигурност, които възпират инвестициите. Последния път, когато Франция се похвали с инфлация доста под 2% и растеж под 1%, ЕЦБ намали лихвените проценти под нулата.

В тази светлина, силата на еврото изглежда по-проблематична. Спадът на долара от близо 12% спрямо единната валута тази година изглежда все повече обусловен от позиционирането на инвеститорите, тъй като Белият дом гледа на слабостта на местната валута като път към просперитет. Това има болезнения страничен ефект от засилване на тарифния натиск, който прави износа на еврозоната по-малко конкурентен. Още по-фрапантен е спадът на китайския юан от 16,4% спрямо европейската валута през последните три години, отразяващ решимостта на Пекин да поддържа собствения си експортен двигател работещ за сметка на Европа. Търговската война се губи и на двата фронта.

Изглежда, че ЕЦБ не бърза да реагира. Oт една страна, централните банкери във Франкфурт официално нямат мандат да насочват валутните курсове. Те вероятно също така нямат желание да подражават на военната каса на Швейцарската национална банка от 42 милиарда долара в американски технологични акции – част от набор от инструменти, който спечели на Берн остроумна критика на Тръмп за „валутни манипулации“. Те също така традиционно виждат положителните страни на по-силното евро като контролиране на инфлацията и добавяне на още едно перо в шапката на статута на резервна валута.

Но натискът може само да се увеличи. Анализаторите очакват еврото да продължи да поскъпва и задушаващите растежа му негативи ще станат по-трудни за игнориране. Заместник-председателят на ЕЦБ Луис де Гиндос изрично заяви, че ако еврото се обменя за повече от 1,20 долара (в сравнение с около 1,17 долара в момента), „нещата ще станат много по-сложни“. Най-уязвими са финансово затруднените, непопулярни правителства, които се борят да постигнат нещо близко до визията на Марио Драги за по-сплотен и по-бързо развиващ се континент, продължавайки с повече съвместни емисии на дълг за изграждане на технологични, отбранителни и инфраструктурни активи на утрешния ден.

Това, което Лагард и нейните колеги трябва да направят – което дори Швейцарската централна банка не може, е да се откажат от самодоволството и да използват пространството за маневриране, с което разполагат, за да намалят допълнително лихвените проценти. Швейцарските лихви са на нула; бенчмаркът за еврозоната е 2%. „Ястребите“ ще се оплакват, че това ще подкрепи инфлационните настроения, но трябва да се вземат предвид нарастването на броя на китайските стоки, акостирали на европейските брегове, последните разочароващи икономически данни и силата на еврото. Търговските споразумения не са променили кой знае колко перспективите, както посочи ръководителят на централната банка на Литва Гедиминас Симкус.

Това са необичайни икономически времена. Вашингтон надминава Брюксел в протекционизма, докато Пекин надминава Берлин в конкурентоспособността. Валутите сега са продължение на политиката с други средства. Преодоляването на бурята на валутния пазар няма да осигури голяма утеха, ако европейските фирми продължат да инвестират милиарди в САЩ, докато руски дронове летят над главите им. Докато еврозоната набира геополитическа сила, поне нека валутата ѝ отслабне.