Светът на парите: Как Кевин Уорш пренаписва правилата във Федералния резерв

Председателят на Федералния резерв Кевин Уорш опитва нещо наистина амбициозно – фундаментално да преосмисли подхода на централната банка към управлението на икономиката, като същевременно използва нейния стандартен набор от инструменти, за да се пребори упоритата инфлация.

Пазарният срив в края на миналия месец показва опасност от едновременния опит да постигне и двете цели, пише Нийл Ъруин за Axios.

Пазарите отчетоха разпродажби, а икономическите коментатори остро критикуваха пресконференцията на Уорш на 29 юли, на която той не даде ясни отговори относно възможността за повишаване на лихвените проценти за борба с инфлацията.

Някои анализатори виждат това като доказателство за липса на активност в борбата инфлацията. За съюзниците на Уорш това беше кратка стъпка по пътя към по-надежден Фед.

Уорш се опитва да пренастрои централната банка, за да се използва по-добре от изкуствения интелект с цел да може да познава по-добре икономиката в реално време.

Поддръжниците на Уорщ представляват няколко волатилни търговски дни като малка цена за свят, в който пазарите са по-малко зависими от подкрепата на централната банка. В крайна сметка щетите бяха краткотрайни, като акциите и облигациите се възстановиха през следващите дни.

Голяма част от объркването, произтичащо от пресконференцията, се дължи на опита на Уорш да постигне две цели едновременно. Той се стреми към промяна на парадигмата в начина, по който Федералният резерв използва изкуствения интелект. Но тези инструменти ще отнемат време, за да се развият и докажат, докато инфлацията е висока от повече от пет години, което създава усещане за неотложност тя да се върне към целевата стойност от 2% на Федералния резерв.

В момента Федералният резерв на Уорш е готов да използва стандартния си инструмент – повишение на лихвените проценти с цел намаление на инфлацията, въз основа на изпитани практики за анализ на правителствената икономическа статистика и коригиране на целевия диапазон на лихвените проценти по федералните фондове.

Експлозията от коментари след пресконференцията доведе това, че Уорш изглеждаше неохотен да обсъди повишаването на лихвените проценти като предпочитана опция на Федералния резерв.

Тази неохота вероятно се преекспонира от трейдъри, които са заложили повишаване на лихвите, като пазарните движения оттогава насам показват по-голямо доверие в ангажимента на Федералния резерв за поддържане на 2% инфлация.

Откакто Уорш пое председателския пост във Фед , пазарите очакват едно или две повишения на лихвите до края на годината, което е в съответствие с очертаващото се мнозинство в Федералният комитет по отворените пазари (FOMC).

„Мисля, че коментаторите реагират силно на това, което прави, и трябва да му дадем време и пространство да правим това, което прави, и да преценим резултатите с течение на времето“, е казал пред Axios Пезидентът на Goldman Sachs Джон Уолдрън.

Нови технологии

Уорш вярва, че изкуственият интелект е трансформативна технология, която може да промени икономиката по начини, които съответстват на огромни дългосрочни възможности, така и от краткосрочни смущения.

Той е споделил със сътрудници, че преди да заеме поста е създал ботове с изкуствен интелект, наречени „Милтън“ и „Тобин“, които са усвоили събраните трудове на големите икономисти от 20-ти век Милтън Фридман и Джеймс Тобин. След това Уорш се обърнал към ботовете за техните прозрения по различни икономически въпроси.

Той също така вижда спешна нужда от самата Федерална резервна система да възприеме по-пълноценно изкуствения интелект, както и за да разбере какво се случва в икономиката във всеки един момент, така и за да обоснове по-добри политически решения.

Откакто оглави Федералната резервна система преди 10 седмици, Уорш се стреми към задълбочено преосмисляне на отдавна установени практики в институцията.

В организацията, която често е била обсебена от рисковете от създаването на генеративен изкуствен интелект, той е насърчил персонала да използва технологията по по-широки и креативни начини, като десетки служители са играли във „виртуална пясъчна кутия“, за да проучат как тя може да генерира по-добри данни и анализи.

Той е бил особено фокусиран върху това, дали технологията би могла да позволи на Федералния резерв да успее да открие ретроспективните данни от проучванията и прогнозите за бъдещето, на които централните банкери традиционно разчитат.

Неговият стремеж е в крайна сметка информацията в реално време от търговци на дребно, банки и други компании да може да даде по-надежден ориентир за случващото се с инфлацията и растежа, отколкото правителствените проучвания, които идват със значителни закъснения, често съдържат грешки и в много случаи са обект на ревизии.

Уорш също се опита да преразгледа основните принципи за това как функционира Федералният резерв. На срещата през юли той повдигна възможността за намаляване на срещите по паричната политика от осем годишно на шест.

Не е взето окончателно решение, но логиката е, че това би позволило на всяка среща да включва данни за инфлацията и заетостта за два месеца, докато някои срещи сега се провеждат само след една.

Освен това, по-малкото срещи биха могли да дадат на служителите на Фед повече възможности да се съсредоточат върху многобройните си отговорности извън паричната политика, като банковото регулиране и платежните системи.

Един от вариантите би бил да се провеждат осем срещи годишно, но две от тях да бъдат фокусирани върху дългосрочни дебати, а не върху незабавно решение за лихвените проценти.

Докато Уорш повдига въпроса за възможността за големи промени в начина, по който функционира Федералният резерв през следващите няколко години, хората, които са работили с него, описват прагматичен и колегиален подход за постигането на тази цел.

Той е продължил практиката на двамата си непосредствени предшественици, например, при която председателят на Федералния резерв разговаря насаме с всеки член на определящия политиката FOMC в подготовката за срещата, за да се ориентира в техните позиции

В крайна сметка Уорш ръководи 112-годишна централна банка с баланс от 6,7 трилиона долара, която е в основата на световната финансова система. Има причина тя да е исторически предпазлива и бавна в промените.

Сривът на пазара на облигации на 29 юли беше напомняне за опасностите от пренасянето на подхода от технологичния сектор – „действай бързо и разбивай статуквото“ в централното банкиране.

Очаква се Федералният резерв на Уорш да продължи да разширява границите на това как технологиите могат да оформят икономическите данни и вземането на решения – но с повече увереност, че засега основният инструментариум на Федералния резерв остава непокътнат.