Светът на парите: Поскъпването на еврото спрямо долара вещае трудности за европейските износители

Американският долар отбеляза стръмен спад през 2025 г., като от януари насам се зелените пари са се сринали с около 13% спрямо еврото и с над 8% спрямо японската йена. Това драматично отслабване произтича от перфектната буря от икономически и политически промени по време на управлението на Тръмп 2.0.

Да, доларът беше надценен след десетилетие на ръст, докато по-силните перспективи за растеж в Европа и Япония също накараха инвеститорите да изтеглят капитали от Съединените щати и да го пренасочат към вътрешните си пазари.

Но истинската уязвимост на долара се появи, когато президентът на САЩ Доналд Тръмп се завърна на поста си през януари и два месеца по-късно обяви агресивни тарифи върху вноса в САЩ от десетки търговски партньори, включително 10% базова тарифа върху стоки от Европейския съюз, изпращайки ударни вълни на световните пазари.

Далеч от това да укрепят долара, тези търговски бариери – съчетани със страхове от ответни мерки от ключови партньори като Канада и Китай – подхранваха продължителна несигурност, намалявайки апетита на инвеститорите към американските активи, пише Ник Мартин за „Дойче веле“.

Нарастващият държавен дълг на САЩ – сега достигащ изумителните 124% от брутния вътрешен продукт (БВП), постоянните фискални дефицити и неотдавнашното понижаване на кредитния рейтинг на страната от Moody's, също повдигнаха червени знамена, насочвайки инвеститорите към еврото, йената и швейцарския франк, както и към златото, което достигна исторически връх през април.

Силното евро и митата са „болезнени“ за европейските износители

Европейските производители сега се надпреварват да се приспособят към много по-силното евро. Освен че трябва да се справят с новия валутен режим, фирмите очакват и сделка, за да избегнат много по-високи тарифи върху износа от ЕС за САЩ, като и двете правят продуктите им по-малко привлекателни за американските потребители и предприятия.

Икономистът Джан Мария Милези-Ферети, старши сътрудник в Центъра за фискална и парична политика „Хътчинс“ към Института „Брукингс“ във Вашингтон, смята, че комбинацията от силното евро и новите тарифи ще бъде „болезнена“ за европейските износители.

„Цените в долари най-вероятно ще трябва да се повишат и европейските продукти ще загубят част от пазарния си дял в САЩ“, каза Милези-Ферети пред „Дойече веле". „Прагът на болката няма да зависи само от валутния курс, но и от маржовете на печалба и каквато и да е тарифна ставка, която Тръмп реши да въведе за ЕС.“

С наближаването на крайния срок от 9 юли за избягване на заплахата от Тръмп за налагане на тарифи от 50% върху европейския внос, преговарящите от САЩ и ЕС постигнаха само ограничен напредък. Повечето стоки от ЕС в момента са обложени с 10% базова тарифа, както и 25% мита за стомана, алуминий и автомобили.

Базираният в Брюксел мозъчен тръст „Брюгел“ наскоро изчисли, че износът от ЕС за САЩ може да спадне с до 1,1%, ако не бъде постигнато споразумение следващата седмица. Други анализатори смятат, че по-високите тарифи и по-слабият долар ще бъдат двоен удар както за американските потребители, така и за бизнеса.

„Голяма част от вноса на ЕС за САЩ не са крайни стоки“, коментира пред „Дойче веле“ Торстън Бек, директор на Училището по банкиране и финанси във Флоренция. „Машините от Германия, например, се използват за производството на други стоки. Но ако тези машини станат по-скъпи, ще поскъпнат и стоките, които произвеждат.“

Бек смята, че този сценарий би повишил инфлацията в САЩ и би понижил растежа, което би допълнително потиснало долара.

Фармацевтичният и автомобилният сектори на ЕС са изправени пред най-големи затруднения

Миналата година ЕС е изнесъл стоки на стойност близо 532 милиарда евро (625 милиарда долара) в САЩ, което е с 5,5% повече спрямо 2023 г., според Евростат, статистическата агенция на ЕС. Фармацевтичните продукти съставляват най-големия дял, като повече от една пета от лекарствата, произведени в ЕС, се движат през Атлантика, следвани от автомобили, промишлени машини и авиация.

Страните от ЕС изнасят около 750 000 превозни средства годишно в САЩ, според консултантската фирма AlixPartners. Това представлява 14% от общия обем на производство на автомобилната индустрия в ЕС и 24% по стойност. За компании като Volkswagen и Mercedes-Benz тарифите и валутните проблеми са основна пречка.

Междувременно Airbus изпраща около 12% от самолетите си в САЩ, според данни на фирмата за авиационни данни и анализи Cirium. Цената на Airbus A320neo, който сега струва около 110 милиона долара (93,6 милиона евро), може да се повиши с 10 милиона долара поради поскъпването на еврото, което го прави по-малко конкурентен спрямо 737 MAX на Boeing.

Милези-Ферети отбеляза друг начин, по който американските мултинационални компании също ще бъдат засегнати както от силата на еврото, така и от тарифите на Тръмп, тъй като много фирми са преместили производството си в държави като Ирландия, за да плащат по-ниски данъци, добавяйки, че „някои от тези стратегии вероятно ще се отменят“.

Твърде силно ли е еврото?

Тъй като дълговото бреме на САЩ остава на преден план в съзнанието на инвеститорите през втората половина на годината, очакванията са еврото да поскъпне допълнително. Bank of America прогнозира, че единната валута ще се разменя за 1,20 долара до края на 2026 г., спрямо 1,1759 долара в сряда. Други са по-оптимистични, като прогнози като CoinCodex предвиждат еврото да се покачи до 1,36 долара до края на годината.

Това би подкрепило визията на ръководителя на Европейската централна банка Кристин Лагард за еврото, която се надява международната му роля да се засили на фона на намаляващото доверие в долара. Други висши служители на ЕЦБ обаче са загрижени, че единната валута става твърде силна.

Заместник-председателят на ЕЦБ Луис де Гиндос заяви пред Блумбърг във миналата седмица, че „трябва да се опитаме да избегнем всякакъв вид превишаване“ и че нивата над 1,20 долара „биха били много по-сложни“ за политиците.

Докога доларът ще остане слаб?

Прогнозира се, че доларът ще отслабне още тази година, въпреки че Конгресът прие в четвъртък т. нар. „голям, красив законопроект“, с който удължи данъчните облекчения на Тръмп от 2017 г. и добави нови такива.

Очаква се законодателството да добави 3,1–3,8 трилиона долара към дефицита на САЩ за едно десетилетие. Това увеличение поражда опасения относно фискалната устойчивост, потенциално подкопавайки доверието в долара и допълнително стимулирайки валути като еврото и йената.

Очаква се Федералният резерв на САЩ да запази или намали лихвените проценти преди края на годината, което има тенденция да намалява привлекателността на активите, деноминирани в долари.

Спадът на долара тази година също засили наратива около статута на зелените пари като световна резервна валута. Повече от половината от глобалните търговски фактури са в долари и близо 90% от валутните трансакции са в долари.

Тъй като Китай и други страни от БРИКС се стремят да намалят зависимостта си от долара за търговия, започнаха да се появяват допълнителни рискове за силата на долара. Блокът БРИКС обмисля въвеждането на обща валута, но досега е давал приоритет на търговията в местни валути, включително търговията с петрол на Китай с Русия, базирана в юани.

Бек, който е и професор по финансова стабилност в Европейския университетски институт във Флоренция, Италия, смята, че щатският долар може да остане слаб и след втория мандат на Тръмп. Той обаче вижда трудна задача китайският юан да замени щатския долар, казвайки, че „е много трудно за тях да създадат същото доверие, което доларът е имал в продължение на много десетилетия“.

Всъщност Бек е убеден, че няма да се появи една алтернатива, която да замени долара през следващите 20 или 30 години. Ще има „по-голяма фрагментация, като регионални валути като еврото и швейцарския франк ще поемат ролите, които доларът е имал преди“, каза той.