Светът на парите: Всички искат цените да се върнат обратно. Но, щастието ще е кратко

Повечето хора днес не са щастливи поради една основна причина: цените са твърде високи. Може и да не растат толкова бързо, колкото преди, но средните цени все още са болезнено по-високи от тези преди три години. И в повечето случаи, на повечето места продължават да се покачват.

Да вземем за пример двулитрова бутилка газирана напитка в супермаркетите в САЩ: през февруари 2021 г., преди инфлацията да започне да се разгаря, тя струваше средно 1,67 USD . Три години по-късно? Тази бутилка струва 2,25 долара - увеличение с 35%.

Или цените на яйцата. Те се покачват през 2022 г., а след това отново падат. И все пак продължават да са с 43% по-високи, отколкото преди три години /б.р. примерът отново е базиран на цените в американските магазини, но и в България, както знаем не е по-различно/.

По същия начин стоят нещата със средната цена на употребяван автомобил: Тя се покачва от около 23 000 долара през февруари 2021 г. до 31 000 долара през април 2022 г. /б.р. на американския пазар/ През миналия месец средната стойност се понижава до 26 752 долара. Но това все още е с 16% повече от февруари 2021 г., пише в своя статия AP

Няма ли да е чудесно, ако цените действително спаднат - това, което икономистите наричат дефлация? Кой не би искал да се качи на машината на времето и да се върне в дните, преди икономиката да се измъкне от пандемичната рецесия и да изстреля цените нагоре?

Сега обаче сме във времената на дезинфлация - цените се повишават, но по-бавно.

Но тези постепенни забавяния едва ли са достатъчни, за да отговорят на потребностите на обществеността, чието недоволство от цените дори представлява риск за кандидатурата за преизбиране на президента Джо Байдън.

"Повечето американци не търсят само дезинфлация", заяви миналата година Лиза Кук, член на Управителния съвет на Федералния резерв. "Те търсят дефлация. Те искат тези цени да се върнат там, където са били преди пандемията".

Много икономисти обаче предупреждават, че потребителите трябва да внимават какво си пожелават. Спадът на цените в цялата икономика всъщност би бил нездравословен знак.

"Последствията от спада на цените са повече, отколкото се вижда на пръв поглед", предупреждава Английската централна банка.

Какво толкова лошо може да има в по-ниските цени?

Какво е дефлация?

Дефлацията е повсеместен и продължителен спад на цените в цялата икономика. Случайните спадове на потребителските цени от месец на месец не се броят. В Съединените щати не е имало истинска дефлация от Голямата депресия през 30-те години на миналия век.

В Япония например дефлацията се проявява от доста време. Едва сега тя излиза от десетилетията на спад на цените, започнали със срива на имотния и финансовия пазар в началото на 90-те години.

Какво не е наред с обратния завой на цените?

"Макар че по-ниските цени може да изглеждат като нещо хубаво, дефлацията може да бъде изключително вредна за икономиката",  обяснява испанската централна банка Banco de España на официалния си сайт.

Как по-точно? Най-вече защото спадащите цени обикновено обезкуражават потребителите да харчат. В крайна сметка защо да купувате сега, ако можете да закупите желаното - автомобили, мебели, уреди, почивки - на по-ниска цена по-късно?

В действителност състоянието на икономиката зависи от стабилните потребителски покупки. В Съединените щати разходите на домакинствата представляват около 70% от цялата икономика. Ако потребителите масово се отдръпнат в очакване на по-ниски цени, предприятията ще бъдат изправени пред силен натиск да намалят цените още повече, за да се опитат да стимулират продажбите.

Същевременно това може да принуди работодателите да съкратят вълни от служители или да намалят заплатите - или и двете. Безработните хора, разбира се, са още по-малко склонни да харчат, така че цените вероятно ще продължат да падат. Всичко това рискува да предизвика "дефлационна спирала" от намаления на цените, съкращения, нови намаления на цените, нови съкращения и т.н, а накрая може да последва нова рецесия.

Именно за да се предотвратят подобни икономически неприятности, Банката на Япония прибягна до отрицателни лихвени проценти през 2016 г., а Фед поддържаше лихвените проценти в САЩ близо до нулата в продължение на седем поредни години по време и след Голямата рецесия от 2007-2009 г.

Дефлацията оказва и друг болезнен ефект: Тя ощетява кредитополучателите, като оскъпява техните коригирани спрямо инфлацията кредити.

Има ли ползи от дефлацията?

Със сигурност е факт, че потребителите могат да имат повече , когато цените падат. Ако цените на хранителните продукти или бензина паднат, за домакинствата със сигурност няма да е толкова трудно да си позволят да пазаруват или да пътуват до работа - стига да запазят заетостта си.

Някои икономисти дори поставят под съмнение идеята, че дефлацията представлява сериозна икономическа заплаха.

През 2015 г. изследователи от Банката за международни разплащания - форум на световните централни банки - направиха преглед на 140-годишни дефлационни епизоди в 38 икономики и стигнаха до следното заключение: връзката между спада на цените и икономическия растеж "е слаба и произлиза най-вече от Голямата депресия".

Изключението обаче е доста неприятно: в периода 1929-1933 г. икономическото производство на САЩ се срива с една трета, цените спадат с една четвърт, а безработицата се покачва от 3% до смазващите 25%.

Според изследователите на банката най-големият икономически риск не е свързан с намаляването на цените на стоките и услугите, а по-скоро със свободното падане на цените на активите - акции, облигации и недвижими имоти. Тези сриващи се активи на свой ред могат да сринат банките, които държат проблемни инвестиции или са отпускали заеми на закъсали строителни предприемачи и купувачи на жилища.

Пострадалите банки могат да прекъснат кредитирането, което е жизненоважно за икономиката като цяло.

Вероятният резултат? Болезнена рецесия.