Управителят на БНБ: Ако политическата ситуация се стабилизира, влизаме в еврозоната през 2024 г.

Управителят на БНБ: Ако политическата ситуация се стабилизира, влизаме в еврозоната през 2024 г.

Ако политическата ситуация се стабилизира, технически сме готови да финализираме процеса за присъединяване на страната в еврозоната в сроковете, в които това трябва да стане – от 1 януари 2024 г. Това съобщи управителят на БНБ Димитър Радев. Той участва днес в конференция в София, която обсъжда предимствата и възможностите за България от членство в еврозоната.

"Закъсняхме значително в резултат на политическата ситуация. Това, от което имаме нужда сега, е работещо правителство и работещ парламент, защото трябва да се приемат огромен брой законови поправки и нови закони", коментира Радев.

Според управителя на БНБ  засега страната ни не изпълнява единствено критерия за инфлацията. Той добави, че картината не е еднозначна и припомни, че за първи път от 20 месеца насам трендът на инфлацията се обърна през октомври. Радев посочи, че критерият инфлация се измерва към края на април 2023 г. и каза, че въпросът се следи внимателно от институциите у нас.

Разхлабването на фискалната политика, увеличаването на дълга ще попречи да се вземат мерки, които да овладеят инфлацията, каза още Димитър Радев. Ако искаме да овладеем инфлацията, една от политиките, които трябва да правим, е да дисциплинираме бюджета, каза той и посочи, че това не се вижда в момента.

Страховете в хората от членство в еврозоната са поради липсата на информаци. Това  ще се компенсира със стартирането на комуникационната стратегия за информация и публичност за присъединяването на страната ни към еврозоната, категоричен е управителят на БНБ.

В изказването си пред участниците във форума Радев подчерта, че въвеждането на еврото ще доведе до нормализиране и надграждане на нашия паричен режим, ускоряване на процеса на реална конвергенция и подобряване на качеството и ефективността на нашите институции.

Радев посочи, че ускоряването на процеса на реална конвергенция няма добра алтернатива, въпросът е дали това ускоряване може да стане преди или след присъединяването в еврозоната. Управителят на БНБ изтъкна, че наред с модернизирането на икономиката и доближаването й до структурата на икономиката в еврозоната, процесът означава и увеличаване на доходите до средноевропейските. В България като страна извън еврозоната процесът протича много бавно и продължаваме да бъдем страната с най-ниски доходи в ЕС. Оставането в това положение крие нарастващи рискове, най-сериозният е противопоставяне на целите за финансова стабилност и за увеличаване на доходите и подобряване на благосъстоянието на хората, каза Радев. Последното развитие, включително и във връзка с протичащите в момента бюджетни дискусии, показва, че има нарастващи нагласи в тази посока - чрез несъразмерно увеличаване на бюджетните разходи и увеличаване на дълговете и дълга, посочи Радев.

Опитът, включително нашият собствен опит показва, че това е път за никъде, каза още той и добави, че с времето крайният резултат ще бъде загуба на финансова стабилност, едно предимство, което страната ни има в международен план, а също и до реално влошаване на благосъстоянието на хората. Присъединяването към еврозоната ще разреши този потенциален конфликт, като ускори процеса на реална конвергенция, каза Радев и добави, че процесът зависи от провеждането на добри политики. Радев отбеляза, че самият акт на присъединяване в еврозоната изисква спазването и постигането на определени критерии, включително за овладяване и намаляване на инфлацията, за дисциплиниране на бюджета, което може да стане само на базата на провеждане на добри политики.

Димитър Радев каза още, че валутният борд, въведен в търсене и поддържане на финансовата стабилност в страната, изпълни по възможно най-добрия начин своето предназначение. Въвеждането му се разглежда като най-успешната реформа в нашата парична и стопанска история, каза управителят на БНБ, цитиран от БТА.

Той припомни, че валутният борд въведе строги ограничения, лиши ни от възможността да провеждаме монетарна политика и пълноценна макроикономическа политика, ключови функции на централната банка бяха силно ограничени. Валутният борд се разглеждаше в началото като българският вариант на чакалнята на еврозоната. Очакванията за краткосрочната му времева рамка не се сбъднаха, но позицията, че валутният борд представлява последната стъпка към присъединяването на страната към еврозоната и въвеждането на еврото остава непроменена, отбеляза управителят на БНБ. Радев заяви още, че единственият добър разумен изход от валутния борд е въвеждането на еврото и добави, че сега сме на прага на такъв изход, като това ще доведе до нормализиране и надграждане на нашия паричен режим.

Ключови думи

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ