Горанов: Ако успеем да върнем доверието на хората, ще имаме голям икономически растеж

Има потенциал за по-голям растеж от този, който сметките ни в момента показват. Растежът би трябвало да се движи между 2 и 3 на сто през следваща година с потенциал, ако върнем доверието на хората в икономиката, и за по-сериозен растеж. Това зяви финансовият министър Владислав Горанов по време на Десетата годишна среща на бизнеса с правителството, която е под наслов „България в глобалната несигурност. Рисковете и възможностите за икономиката”.

По думите му сред факторите за това е приключилата обезценката на жилищата, с което благосъстоянието на хората се повишава. Освен това бизнесът е пренасочил поведението си от периода, когато икономиката прегряваше, и то вече е рационално и балансирано, което дава основа за растеж.

За потреблението и спестяванията

„Крайното потребление изисква в малкия човек перспектива и предполага едно рационално поведение в резултат на цялата икономическа и политическа среда, в която живеем. Последните години не успяваме да променим пределната склонност на спестяване на българина. При увеличение на заплатите, растат спестяванията, а не потреблението. Тук е ролята на правителството. Въобще не ми се иска да чувам прогнози, че в тази посока нещо ще се промени. Няма какво да се промени в качеството на управлението и клатенето на лодката не е полезно за никого. По една или друга причина оставам с усещането като близък до политиката човек, че има в качеството и правенето на политика рационалното не на първо място. Растежът наистина, ако говорим за професионални оценки би трябвало да се движи в границите между два и три процента следващата година с потенциал, ако успеем да върнем

За държавния дълг

„Във връзка с дълга искам да кажа, че той не е причина за нищо, а следствие от политиката на което и да е правителства и натрупаните дисбаланси. Ако зависи от мен, дългът няма да е тема или поне новият дълг няма да е тема. Убеден съм, че увеличаването на дълга ще постави под въпрос суверенитета на една малка държава като България. Трябва да сме предпазливи при бързото нарастване на държавния дълг. Повдигам въпроса как да го ограничим. Оказва се, че резервите в приходната част са повече, отколкото в разходната, особено през миналата година, когато трябваше да подпомогнем чрез бюджета оперативните програми, което ни попречи да намалим дефицита, респективно и новия дълг”, посочи Горанов.

„За съжаление, ако няма няколко години последователна политика и устойчивост, темата за дълга ще премине в тема за данъчната система. Мисля, че така структурираната данъчна система може да се справи, ако избягваме популистки решения и прехвърляне на допълнителни решения “, заяви министърът на финансите.

За енергетиката

„Смятам, че ако премахнем възприятието, че енергетиката е елемент от социалната политика и започнем на пазарен принцип да работим, бихме могли грешните решения в миналото да бъдат преодолени. Успяхме с усилията на работодателските организации и със законодателни промени да балансираме така системата, че да не генерира нови загуби. Големият проблем е ликвиден, т.е. натрупването на огромна вътрешна задлъжнялост. Нещо, което би могло да се реши на пазарен принцип, без прякото ангажиране на фиска”, посочи министър Горанов.

„Изкушенията да се взимат популистки и непазарни решения в енергетиката са големи и ако заложим и фиска, темата с дълга и данъчната система ще се поставят още по-остро. Ако през следващите няколко години сведем дефицитът до нула, едно от основните ни конкурентни предимства ще може да изиграе своята роля. Най-грешното решение ще бъде да тръгнем да променяме данъчната система. Не виждам риск това де са случи”, допълни Горанов.

За стрес-тестовете на банките

„Нека да минем през катарзиса на оценката на качеството на активите, за да можем да върнем доверието във финансовата система, което е загубено от липсата на имунитет, на държавност и самокритичност през годините. Затова и сме подложени на най-щателната възможна проверка - пълна оценка на качеството на активите, на банките и на небанковия сектор”, посочи Горонов във връзка с предстоящите стрес-тестове на банките

„Доста по-въоръжени сме и по-внимателни в резултат на това, което се слючи през 2014 г. Успешно въведохме в нашето законодателство директивата за възстановяване и преструктуриране на банки, финансови институции, което дава доста по-сериозен набор от инструменти не само на Централната банка като надзорен орган, а и на самия мениджмънт на банките, защото въвежда механизми за ранна реакция при проблеми в дадена финансова институция”, заяви той.