ФЕД пред сериозна дилема

Колко крехка е световната финансова система! Крах на борсата в Китай, корекция на фондовия пазар в САЩ, нов спад в цената на суровините, брутална волатилност на валутните пазари и редица обезценявания на валути от страна на развиващите се страни. Време за корекция или началото на по- сериозен проблем, може би това е въпросът, който вълнува мнозина.

Причина за сериозните колебания може да търсим в архитектурата на финансовата система, коментират експертите от Tavex. Нейна основа е доверието в долара и акумулирането на валутни резерви в доларови активи, като ценни книжа на САЩ. По данни на Bloomberg отчитаме спад на световните валутни резерви през 2015 г. до $11,6 трилиона от рекордните $12,03 трилиона отчетени през Август 2015г. Това със сигурност не е добра новина за Федералния резерв и намерението му да затяга монетарната политика.

През последните години Китай е най- големият купувач на американски ценни книжа. Но през 2015 г. китайската икономика расте все по-бавнo, a кризата на фондовия пазар принуди страната да продаде през последните три месеца американски книжа на стойност $140 билиона, с цел да стабилизира пазара и върне доверието в страната.

Резкият спад в цената на петрола през 2014 г. и 2015 г. намали апетита на страни като Саудитска Арабия към американски ценни книжа. Вече няма излишни печалби в долари, които да се инвестират в  ценни книжа, за да се парира поскъпване на валутата. Този модел важи в пълна сила за държави като Русия, Казахстан, Норвегия,Австралия, ОАЕ, които разчитат на постъпления от износ на суровини. Нещо повече, повечето от тях изпитват дефицити по текущата сметка,както и бюджетни дефицити, някои имат фиксиран курс към долара, който все по- трудно могат да поддържат. Всички тези фактори ги принуждават не само да не купуват, но и да продават американски облигации на пазара.

Изведнъж се оказва, че има огромно предлагане на американски облигации, но за тях няма голям институционален купувач. Това натиска цената на облигациите надолу, а възвръщаемостта по тях нагоре. Citi изчислява, че на всеки $500 билиона облигации излезли на пазара възвръщаемостта по 10 годишните американски ценни книжа ще се качи със 108 базисни пункта. Което означава, че ако примерно Китай продаде $1.1 трилиона долара в американски ценни книги, дългосрочните лихвени проценти в САЩ ще се покачат с 2%.

Това поставя Федералния резерв в патова ситуация. На практика има изтегляне на ликвидност от системата, а самият ФЕД заявява намерение да свие баланса си от $4,5 трилиона до нивото от преди кризата от $1 трилион. Със сигурност такова действие ще въвлече американската икономика в дълбока криза. Може би, релевантният въпрос към момента е не дали ще има затягане на монетарната политика, а дали ще има четвърта програма за количествени улеснения.

Източник: Tavex