5-и годишен форум "Отговорни производители": Повече контрол и повече прозрачност ще върнат доверието на потребителите

Повече контрол и повече прозрачност. Зад това се обединиха участниците в втория панел от форума „Отговорни производители“ на списание „Мениджър“ който се проведе днес в Интер Експо Център и събра на едно място водещи производители на храни и напитки, FMCG и Retail компании.

Темата на втория панел бе „Чиста храна - качество на храните“, като в началото му Елисавета Якимова, заместник главен редактор на списание Мениджър, представи онлайн прочуване на агенцията за маркетингови проучвания „Прагматика“ с 800 пълнолетни участници от градска среда. 92% от анкетираните изпитват съмнения в качеството на хранителните продукти, като този процент варира в различните групи стоки.  Над 60% не вярват в ефективния контрол, силно са притеснени от разрешените производствени практики и употребата на одобрени но притеснителни субстанции и вещества. 72% мислят, че качеството на страната се е влошило през последните години, като преди 10 години процентът е бил 43%. От извадката става ясно още, че потребителите категорично предпочита хранителни продукти, произведени в България.

Същинската част на панела започна с презентация на Иван Иванов, ръководител в направление „Плодове, зеленчуци и цветя“ в „Кауфланд България“

„Много тежка тема подхващаме, но е много наложително да поговорим по нея. За 17 г. „Кауфланд България“ има 63 магазина с близо 1 млрд. и 700 млн. инвестиции в дълготрайни активи. Разположени сме в  35 града и имаме около 932 млн. изплатени заплати. За последните 4 години изкупихме българска продукция за 309 млн. лева. Една част от ангажимента е да предлагаме повече български продукти, защото клиентът търси такива“, каза Иванов.

По думите му 87% от артикулите на „Кауфланд България“ се предлагат от български доставчици.

„Изплатили сме 1.46 млрд. лева в данъци и имаме около 7 хил. служители“, добави той.

По отношение на качеството Иванов заяви, че от компанията са инвестирали близо 1 млн. лева за година в изследване на качеството.

„Само за миналата година сме направили 12 хил. проверки на различни групи артикули. 640 хил. лева са лабораторните изследвания на качеството“, отбеляза той.

По думите му 77 млн. лева е била стойността на българска продукция, изкупената от „Кауфланд България“ през миналата година. От 2019 г. насам стойността е 309 млн. лева.

„Миналата година сключихме 25 договора за изкупуване на продукцията, които съдържаха около 65 вида пресни плодове и зеленчуци. От началото на програмата през  2019 г. сме сключили общо 98 договора за изкупуване на продукцията“, каза Иванов.

Той обясни, че договорите за производство са уникална програма за българския пазар, с която от „Кауфланд“ гарантират едно спокойно планиране на производителите и спокойствие във веригата, която планира своя бизнес.

„Нашите производители получават сигурност, тъй като договорът, който подписваме с тях гарантира изкупуването на продукцията, заложена в него. Това им подсигурява едно стабилно партньорство. Избираме заедно с тях продуктите и сортовете, планираме засаждането. През целия път – от засаждането до самата беритба, правим одити. Имаме служите, който се занимава само с това. Той прави три пъти одити. Те съдържат проверки дали е спазена уговорката за подбора на семената и за третиране на продуктите. Спазени ли са правилата да няма детски труд, да са изплатени нормални осигуровки и заплати на служителите. Функцията на третия одит е да подсигури правилното разбиране на производителя как трябва да се представи продукта на клиента“, обясни Иванов.

По думите му договорите гарантират развитие на производителите и дават възможност за комуникиране по-близко с клиента.

„По отношение на качеството на храната, освен множеството проверки, смятам, че трябва да бъдем ангажирани всички заедно. Клиентът трябва да се интересува повече какво и как консумира, къде е произведено и кой се грижи за този продукт. Всички трябва да имаме интерес към този процес“, каза Иванов, като добави, че от три години насам всички производители по договорите за производство са сертифицирани по стандартите Global GAP и GRASP.

Той отбеляза, че миналата седмица от компанията са провели първата си АгроАкадемия, в която са се включили над 20 български производители. „В рамките на половин ден проведохме форума. Всички се запознаха с тенденции на пазара и им показахме реална имплементация на процеса в  централен склад. Оттук ще имаме нови ползотворни партньори, с които ще оперираме български продукти“, каза Иванов.

На въпрос каква е „Каква е процедурата на „Кауфланд“, когато има проблем при качеството?", той уточни, че „процедурата е стриктна и не подлежи на коментари“. „Трябва този продукт веднага да се изтегли от веригата и да се унищожи. На първо място трябва да се подсигури сигурността на клиента. Следва се пристъпва към комуникация с доставчика/производителя, за да се разбере защо се стигна дотук и какви мерки можем да предприемем заедно, за да не се повтаря това“, отговори Иванов.

Галя Викьова, заместник изпълнителен директор на Българската агенция по безопасност на храните, заяви, че към този момент са извършени около 740-50 проверки от началото на засилените проверки, като акцентът е върху яйцата, агнешкото месо, козунаците и боите.

„Мисля, че установените несъответствия са по-скоро обичайните, които се срещат – необявен произход на витрина на месото, недобри условия за съхранение, изтекли срокове. Малко са актовете за установяване на административни нарушения Изводът е, че бизнесът се опитва да спазва това, което е разписал, в системата си за самоконтрол“, категорична е тя.

Тя уточни, че необявен произход не означава месо с неустановен произход.

„Необявения произход е, че търговецът си е позволил да го изложи, но не е представил, че произходът е България, Испания, ЕС и тн. Той обаче разполага с документи. Месото е със здравна маркировка. Съгласно указанията месото, добито в български кланици, носи синя здравна маркировка – елипсовиден печат, на който фигурира и BG. Месото, заклано в чужбина пристигнало като трупно месо, носи друг цвят маркировка и там е посочена държавата, от която идва. Ако живи животни са заклани в българска кланица, те също носят печата с BG, но той е в друг цвят. Така потребителят може да различи дали едно месо е българско или вносно‘, обясни Викьова.

Даниел Божанков, председател на Асоциацията на промишленото птицевъдство, подкрепя идеята за въвеждане на сертификат или щампа, които да обозначават българския произход на продукта и качеството му.

„Във Франция има етикет за качество, който удостоверява, че всички продукти са произведени в страната. Нещо такова би работило много добре в България и би повишило доверието. Процесът на проверки обаче трябва да бъде прозрачен и редовен. Адмирации към министерствата, които преди един два месеца започнаха изсветляване на целия процес – не само ценово от производител до крайния потребител, но и на вносните стоки от ЕС и трети страни. Това помага, за да могат хората, когато отида в магазина, да видят дали купуват Българска стока или унгарска стока.“, каза той.

По думите му в България произвеждаме около 40% от българското птиче месо и около 30% от свинското, а останалото е внос.

„Сами можем да си направим сметка колко пъти виждаме украинско или полско месо. Почти всичко обаче е представено като българско, като причината е, че като влезе през митницата отива в цехове за транжиране, след което се преработва и преетикира, влизайки на пазара като българска стока“, заяви Божанков.

Според него това е голям проблем и той трябва да бъде разрешен, за да се повдигне доверието на българския потребител.

Той е категоричен, че българските стоки, особено на пилешко месо и яйцата, е на изключително високо ниво.

„Ако имах скепсис по отношение на сертифицирането, трябваше да си сменя професията. Трудно е да се излезе от създалата се ситуация. Има една книга, която след време ще стане класика, „Българската меланхолия“ на Георги Фотев. В нея много добре се обяснява трудността на една такава ситуация, в която сме изпаднали“, каза Богомил Николов, изпълнителен директор на Българската национална асоциация „Активни потребители“, които коментира темата.

По думите му се получава нещо като омагьосан кръг - тези, които могат да дадат нови сигнали, които да вдигнат доверието, не вярват, че ще стане нещо, защото скепсисът от другата страна ще ги похлупи.

„Когато направиха стандарта „Стара планина“ имаше огромен ентусиазъм, но след това видяхте какво стана. Аз вярвам в този знак като сигнал за качество, но стана така, че много трудно мога да намирам такива продукти, защото тези 92% недоверие направиха нещо. Има ли нещо сбъркано в дизайна на тези инициативи или тази меланхолия и скепсис е способна да потопи всичко“, каза Николов.

Според него потребителят има тежка задача, защото той не е единен субект. „Ние сме много. За да можем да променим нещо трябва да има критична маса, която мисли или се държи по един начин. Казано по друг начин, ако повече хора вярват в даден знак за качество, съвсем скоро ще се появят други, защото ще видят, че това работи“, каза той.

Николов смята, че от тази ситуация ще излезем с търпение и упорство, като се опитва отново и отново.

„В Германия имат над 1000 знака за качество. Там се оплакват, че всеки, който създаде знак за качество, много трудно може да го направи разпознаваем, тъй като хората са пренаситени – те не могат да ги запомнят“, каза той.

Според него няма проста формула и единен отговор на въпроса с недоверието. „Това е като маслината – трябва да я поливате десетки години, за да започне да ражда, а стотици, за да започва да произвежда качество“, добави Николов.

„Трябва да се научим и да бъдем самокритични. В Западна Европа и развития свят, всяка седмица има съобщения за изтегляне на продукти. Това се възприема положително от потребителите. Те казват: „Този производител е сбъркал нещо, но уведомява и изтегля продуктите“. При нас никой не смее да го направи.  Ние такъв производител по-скоро ще го накажем, отколкото да го наградим за това“, каза още той.

Според Галя Викьова изводът от казаното дотук е, че качеството е ръцете на бизнес оператора и производителя. „Ние контролираме безопасността и качеството, но качеството, което е заложил дадения производител, докато този продукт излезе на пазара. След като е безопасен, той е с някакво качество. Всеки разбира качеството под различна форма“, каза тя.

„Когато има случаи, в които се налага изтегляне - случаи, водещи до риск за здравето на консуматора, дори се обявяват фирмите“, добави Викьова, като даде пример с един случаи за шоколадови яйца, в който самият дистрибутор изтегли от мрежата продукта

На въпрос „Как си обяснявате недоверието в качеството на храните, предлагани в търговската мрежа у нас и как можем да го повишим?“, Викьова каза, че това е в ръцете на производителя и че Българската агенция по безопасност на храните не може да повиши качеството.

„Агенцията упражнява контрол върху това, което производителя произвежда, преработвателя преработва, а търговеца предлага, единствено и само по отношение на съответствието му с това, което е описал“, каза тя.

По думите му при сертификата нещата пак отиват при производителя.

„Ако един продукт е произведен в България, но със суровина от друга страна, той не е некачествен. Тук обаче отговорността е на производителя е дали той ще изложи това коректно. Този продукт не е опасен и не можем да кажем, че не е качествен“, категорична е Викьова.

Даниел Божанков направи асоциация с първия панел на форума, каза заяви, че в момента е започнато обединение, което да бъде гарант за качеството.

„То се нарича „Български обединени птицевъди“ ООН и е създадено от 6 фирми в Северна България с цел предлагане на по-качествени продукти и да скъси пътя на веригата до крайния потребител, както и да бъде призната като организация на производителите от министерството, тъй като така ще подлежи на допълни проверки за качеството“, каза той.

Божанков обясни, че организацията вече има общ бранд на име „Борак“, който е обвързан със социално-корпоративна кауза. По 1 ст. от продажбата на всяко яйце от опаковки по 6 и 10 с марка „Борак“ ще бъде насочена към инициативите на Фондация „Искам бебе“, която ще финансира двойки с репродуктивни проблеми.

В момента яйцата от марката се намират в 11 магазина от веригата „Метро“

Той обясни, че целта на общия бранд е до втория ден яйцата да бъдат по стелажите. „Яйцата са продукт, който няма много отличителни качества. Нашата основа цел е да направим този бранд разпознаваем, да обединим още производители и да разкажем с нашата информационна кампания ползите от яйцата и да разбулим митовете“, каза Божанков.

Говорейки за митовете, той каза, че не използват хормони и стероиди в пилешкото месо, нито пък прекомерни дози антибиотици. „В България сме стигнали до такова технологично ниво, че почти не ползваме антибиотици“, каза той.

„При яйцата също има много митове – че не е хубаво да се консумират и че водят до висок холестерол. Яйцата са изключителен източник на витамини и протеини. Те са по-полезни, отколкото вредни“, добави Божанков.

На въпрос „Как в „Кауфланд“ отговарят на нуждите на хората със специални потребности и изисквания?“, Иван Иванов заяви, че потребителското търсене е водещо, когато се мисли за ново продуктово портфолио.

„Тенденциите на пазара се диктуват от потребителите. Независимо дали инвестицията се избива трудно или не, това е въпрос на стратегия. Нашият ангажимент като най-големият хипермаркет в България е да предложи продуктови групи към всички потребители. Сегментът който търси био продукти се повишава всяка година, макар и трендът да е бавен. Същото важи и за премиум продуктите“, каза той.

По думите му обаче този сегмент се е стеснил през последните години от пандемията насам.

„Важното е да установим как ние заговаряме клиента на тези теми, както и какви цени ще получи клиента. В края на краищата българският клиент е ценово чувствителен и на първо място би предпочел цената.

Попитан за препоръка в битката с недоверието у нас, Богомил Николов заяви, че не трябва да очакваме чудеса и не трябва да вярваме в такива, защото това огромно недоверие няма да се промени за един ден. „Трябва да сме улучили правилната пътека и да вървим по нея. Трябва да се наваксват някакви дефицити“, каза Николов.

По думите му недоверието е резултат от липса на прозрачност и авторитети.

„Социалните мрежи станаха огромен катализатори на недоверие. Всеки, които е малко по-гласовит, може да го наложи на много други хора. Оттам се възпроизвежда“, обясни той.

Николов даде за пример подписката срещу еврото.

„Недоумявам как социалните мрежи надуват един балон, а от другата страна е мълчание. БНБ случайно извади един списък с въпроси и отговори, след като балонът вече беше огромен“, каза той.

Николов отбеляза, че при всички държави, въвели еврото, нивото на доверие се е повишило. „Доверието е индикатора за всичко останало. Ако нямате доверие, нещо не е наред“, категоричен е той.

„Ако всички процеси са по-активно комуникирани към хората, леко полека процентите ще започнат да се променят. Притеснявам се, че пасивността от последните години увеличава недоверието.  Вярно е, че дейностите на институциите стават по-сложни и по-специализирани, но трябва да има преводач, който да превежда какво се случва“, каза Николов.

***

5-и годишен форум ,,Отговорни производители“, организиран от „Мениджър“ се провежда с подкрепата на:

Ексклузивен партньор: Kaufland

С подкрепата на: Nestle, Тандем, Lirex

Институционални партньори: Сдружение ,,Храни и напитки" , Асоциация на земеделските производители в България, Българска стопанска камара, Френско-Българска търговска и индустриална камара;  Германо-Българска индустриално-търговска камара

Медийни партньори: BTV , Dir.bg, AGROTV , BNT , Agri.bg