Обедняването и лошото образование сред рисковете за националната ни сигурност

Обедняването, ниското качество на образованието, растящата безработица, енергийно неефективната икономика – това са най-сериозните рискове за националната сигурност на страната, посочени в специален доклад на неправителствения институт за публични политики Риск Монитор.

Документът изследва заплахите за националната сигурност на страната в периода до 2020-2025 година и бе представен днес от експерти на института в Министерски съвет.

30% от българите живеят в условия на големи материални лишения и не са в състояние да си осигурят стоки от първа необходимост, затова и социалният срив се очертава сред сериозните рискове за националната сигурност на страната.

Застрашените от социално изключване групи са ромите, мигрантите, млади хора, жени, възрастни хора, самотни родители, безработни, хора с увреждания и децата, става ясно от доклада. Една от тревожните констатация в него е, че децата са изложени на по-голям риск от маргинализиране, тъй като са въвлечени в порочен кръг, който се предава от поколение на поколение.

Друг сериозен риск е уязвимостта на българската икономика по отношение на високите и нестабилни енергийни цели в международен план. България е страната с най-неефективната икономика в енергийно отношение в ЕС, а енергетиката по принцип е призната като критична сфера с висок политически, икономически и военен риск. „Забогатяването на нациите и ограничените традиционни енергийни ресурси оказват допълнителен натиск върху енергийните системи.”, се посочва в доклада. В този смисъл потенциална опасност за страната ни е сигурността на доставката на енергийни продукти, отбелязват от Риск Монитор.

Повишена вероятност криминализацията на определени слоеве да се трансформира в устойчива социална форма също е сред потенциалните заплахи за националната ни сигурност в дългосрочен план.

У нас криминализацията е риск за националната сигурност, тъй като от 1990 година се наблюдават разни форми и динамика на срастване на бизнес, политика и криминалитет, отчитат експертите на института.

Ниското качество на образованието също е фактор за дестабилизация на национално ниво, тъй като „произвежда" неконкурентоспособни участници на пазара на труда. Оттук и заетостта се очертава като сериозен проблем за държавата в средносрочен и дългосрочен план, коментира икономистът Георги Ганев.

Държавата трябва спешно да се заеме с откриване на решения за балансиране на пазара на труда, посочи още той. При население около 7,2 - 7,3 милиона души, заетите са 2,9 милиона, т.е. 2,9 милиона трябва да хранят 7,2 милиона, подчерта Ганев.

Усложняващи фактори в това отношение са и влошаващите се демографски показатели, според които населението на страната едновременно намалява, застарява, емигрира.

Проблемите на сигурността сега не са тези, които са били преди 20 години, коментира и военният министър Тодор Тагарев. Той е доволен от констатациите в доклада за способността на институциите ни.

В международен план като рискови фактори за България експертите открояват хпотетични вероятности за значителна трансформация на ЕС и конфликт на Балканите. Според Риск Монитор страната ни не е подготвена за неблагоприятно развитие и в двете посоки.