Енергийният преход е неизбежен, но трябва и да е разумен*

България е с най-голям годишен ръст на СО2 емисии от енергийния сектор през 2021 г. Добре, обаче:

- годишното увеличение на емисиите в ЕС е 164,7 млн. т, или 6,4%, и България допринася с 3,6% за него в сравнение с Германия – 17,1%, Италия – 16,6%, Полша – 15,1%, Испания – 13,5% и Франция – 13,4%;

- дори и след големия ръст на емисиите на България, тя представлява едва 1,53% от общите емисии на енергийния сектор през 2021 г., а горните пет страни – 65%;

- ако към тях прибавим Австрия, Белгия, Чехия, Гърция, Нидерландия и Румъния, делът се увеличава до 86%; т.е. 11 страни формират 86% от емисиите в енергийния сектор на ЕС;

- към изчисленията можем да прибавим и Великобритания, където има ръст на емисиите от 6,6%, а делът им в общите за енергийния сектор на ЕС + Великобритания е 11%;

- ръстът на емисиите в България не се дължи на промяна в енергийния микс, а на увеличен износ в резултат на недостиг на ел. енергия в ЕС заради високите цени на природния газ – казано по друг начин, ние „цапаме“, а някъде в ЕС отчитат беземисионно потребление;

- ако ще се борим с климатични изменения, няма логика да се стремим към ускорено затваряне на въглищни централи в страни с пренебрежителен принос към емисиите, още повече, когато 1/3 от производството се изнася за други страни от ЕС.

- още миналата година става ясно, че целите на Зелената сделка са нещо хубаво, но когато цените се увеличат твърде много, всички се сещат за въглищата независимо от енергийния им микс: Германия – много вятър, Франция – много АЕЦ, Испания – много слънце;

- единствената причина емисиите на енергийния сектор в ЕС през 2021 г. да са под нивата от 2019 г. е по-ниското потребление на първична енергия – 2,7%, което може да е заради енергийна ефективност или, по-вероятно, заради продължаващото възстановяване от пандемията;

Всичко това не означава да счупим панелите и да бутнем перките, а да подходим малко по-рационално към енергийния преход, който е неизбежен, както беше неизбежна електрификацията на промишлеността и домакинствата, развитието технологиите през миналия век и навлизането на нови такива през този.

Преосмислянето на подхода е необходимо, за да се избегне създаване на инвестиционни балони, непоносим ръст на цените за бизнеса и домакинствата и накрая - връщане към въглищата, че и да плащаме повече за тях. Нещо повече – спомнете си фотоволтаичния бум от 2012 г. в България и последвалите негативни настроения към ВЕИ, които тепърва започват да се превъзмогват чак преди 1-2 години.

Последното е особено важно на фона на приетите от Съвета на ЕС изменения в Схемата на ЕС за търговия с емисии, които предвиждат по-амбициозни цели за настоящия формат на схемата и ускореното ѝ разширяване към транспорта и жилищния сектори.

*Калоян Стайков е главен икономист в Института за енергиен мениджмънт. Мениджър Нюз публикува коментара със съгласието на автора.