Екатерина Захариева обяви няколко ключови приоритета на изслушването си за еврокомисар  

Трябва да поставим науката и иновациите в центъра на нашите политики, за да подсигурим бъдещето на Европа – това беше подчертано в три важни доклада. Както очерта председателката на ЕК изследванията и иновациите трябва да са в сърцевината на по-силна и конкурентна Европа. Това заяви българският кандидат за еврокомисар Екатерина Захариева пред Комисията по промишленост, научни изследвания и енергетика на ЕП. Захариева се бори за ресор „Стартъпи, изследвания и иновации” в новата ЕК, а изслушването й продължи 15 минути, след което тя започна да отговаря на въпроси. 

В началото на изказването си, Захариева благодари на българското правителство за номинацията. "За мен е чест, че получих доверието на председателя на ЕК г-жа Урсула фон дер Лайен, която ми повери този стратегически ресор. Вярвам, че моят административен и политически опит на високо равнище, ще ми помогнат да изпълня задачите като европейски комисар”, каза Екатерина Захариева.

Българският кандидат за еврокомисар открои няколко ключови приоритета, които ще следва, ако бъде утвърдена на поста. 

Захариева предлага да се укрепи европейското пространство за научни изследвания с нов законодателен акт, в който целта да е 3% от БВП за изследвания и иновации. Второ липсата на координация между страните в ЕС води до неефективна система за финансиране, неокуражава мобилността и не използва възможностите на трансграничното сътрудничество. Захариева каза, че свободата на научните изследвания трябва да е в същностен елемент.

"Ще подкрепя инвестициите в изследователски и технологични инфраструктури", каза Захариева и обеща да работи за разширяване на Европейския изследователски съвет за финансиране на висококачествени изследвания.

Вторият й приоритет ще бъде да се осигури стимул за стартиращите фирми и тези, които разширяват своята дейност. "Ключовото предизвикателство за Европа е да мобилизираме повече частни инвестиции в научните изследвания и иновациите", каза Захариева. 

Според нея трябва да бъдат преодолени двата най-сериозни предизвикателства пред иноваторите – достъп до капитал и прекомерна бюрокрация. Захариева обеща повече възможности за високорискови и революционни начинания. 

"Европейският изследователски съвет в момента финансира една малка част от чудесни проекти - само 8%. Това говори за огромната потребност за финансиране за иновации. Ще засиля сътрудничеството с Европейската инвестиционна банка и мрежата за надеждни инвеститори. Ще представя цялостна стратегия за стартиращи предприятия и техния ръст и ще организирам европейски форум за стартъпите възможно най-скоро. Ще започна работа по обещаващи инструменти като обществени поръчки и експериментални изследвания", посочи Захериева. 

Третият й приоритет ще бъде да се насърчи нашият капацитет в ключови технологии. "Ще се погрижа усилията ни за научни инвестиции да бъдат координирани в ключови технологии. Ние сме свидетели на силата на Европейския съюз за сътрудничество при бързото разработване при ковид ваксините, които спасиха живота на много хора", добави тя. 

Ако бъда утвърдена, ще предложа стратегия за увеличаване на усвояването на изкуствения интелект в науката, което е свързано със сериозен потенциал за производителност. Също така ще спомогне за създаването на изследователски съвет за изкуствен интелект. Ще предложа Акт за авангардни материали, каза Захариева. 

Четвъртият ѝ приоритет засяга жените в областта на иновациите, стартъпи и науката. "Ще работя неуморно за насърчаване на ролята на жените в научните изследвания. Жените висшисти са повече от мъжете, но имат едва една от четири висши длъжности в областта на изследванията. Ще целя да постигна 50% участие на жените във всички комисии. 

Въпроси от евродепутатите:

Въпрос: Това не е съд, това е изслушване. Поемете си въздух. Вижда се нуждата от добра управленска структура и бюджет. Как ще осигурите независимостта на програмата? Как ще осигурите 200 милиарда евро?

Отговор: Ще се боря за независима и укрепена рамкова програма. Виждам полезността от повишен бюджет. Ще посетя всички държави членки и ще се питам да ги убедя, че най-добрата инвестиция е в иновации. Тези програми са важни за растежа и конкурентоспособността на ЕС. Заставам зад реализацията на първия и втория стълб.

Въпрос: Комисията иска да заложи на принципа – замърсителят плаща, но няма законодателни инициативи. Смятате ли, че подходът има нужда от промени?

Отговор: Комисията въведе изменения в стратегическия план за 2025 година. Той предвижда заявителите да не правят самооценката. Комисията не иска да увеличава административната тежест. Ангажирам се с оценка на този подход. Ако има нужда от промени, ще ги обсъдя с всички вас.

Въпрос: Десетте най-големи бенефициенти, които са получили пари от Хоризонт Европа печелят повече, отколкото е целият бюджет на Румъния. Не е ли странно, че организации получават повече пари от цяла държава членка? Това губи доверието.

(„Хоризонт Европа“ е рамковата програма на Европейския съюз в областта на научните изследвания и иновациите за периода 2021 – 2027 г. С бюджет от 95,5 милиарда евро, в т.ч. 5,4 милиарда евро от Next Generation EU, програмата допълва националното и регионалното финансиране в областта на научните изследвания и иновациите – бел. ред.).

Отговор: Много неща трябва да се направят. Много държави членки са утроили участието си в програмите. 50% от грантовете са от по-малките страни. Съгласна съм, че 31 документа са много. Планирам да работя за опростяване на програмата. Не искам да чакам три години за съставянето на следващата програма. Сега сме в средата. Първата фаза се съсредоточава върху проектите.

Въпрос: Какви мерки ще предприемете за премахване на административните бариери, за да може малките и средни предприе да участват в Хоризонт Европа. Как смятате да укрепите публично-частните партньорства.

Отговор: Необходимо е опростяване. Необходимо е изясняване на термина какво е „стартъп“ на законодателно равнище. Това е много важно.

Въпрос: Заявихте, че ЕП е гласът на европейските граждани. Каква е вашата позиция по т. нар. „санитарен кордон“ (срещу крайнодесните в ЕП – бел. ред.) и как преценявате вие решенията от вашата политическа група?

Отговор: Наясно съм със санитарния кордон. Ще говоря със всеки европейски депутат, койот брани европейските ценности и работи за по-силна и конкурентноспособна Европа.

Въпрос: Споменахте за стратегии срещу административните пречки, да се облекчи регулаторната среда. Какви незабавни усилия ще положите, защото има нужда да сме по-конкретни?

Отговор: Ще организирам още през януари форум за стартиращи предприятия. Искаме да знаем от какво имат нужда. Опростяването трябва да започна там, където е най-спешно. Първи приоритет е опростяването. През 2025 година ще излезем с предложение за този 28-и режим. Планът ми е да имам реалистична политика. Първо трябва да проявим доверие, а след това да оценим кандидатстващия. През 2025 година ще бъде въведен процесът на две фази, което да намали времето за кандидатстване. В момента е 35 работни дни. Това е много дълъг срок. Необходимо е да използваме изкуствен интелект, за да може предприятията да разбират за фондовете.

Въпрос: Стартиращите предприятия знаят от какво имат нужда. Искате през януари да стартирате форум, но предприятията се оплакват, че са изслушвани, но след това не се случва нищо.

Отговор: Прави са, че се получава така. Надявам се да не попаднем в този капан. Искам да направим пространство за неформални срещи, където да обсъдим мерките преди въвеждането. Консултациите трябва да се по-гладки и по-чести.

В срок от 24 часа след приключване на оценката координаторите ще изпратят поверително писмо, което ще бъде разгледано от Съвета на председателите на комисии на ЕП и впоследствие ще бъде предадено на Председателския съвет на ЕП (председателят на ЕП и председателите на политическите групи).

Координаторите могат да постигнат консенсус за одобряване (или отхвърляне) на даден кандидат за член на Комисията. При различие в становищата, за одобряване (или отхвърляне) се изисква подкрепата на координаторите, представляващи мнозинство от поне две трети от членовете на съответната парламентарна комисия.

Ако координаторите не могат да постигнат мнозинство от две трети, за да одобрят (или отхвърлят) даден кандидат, те могат да поискат допълнителна информация чрез изпращането на допълнителни въпроси с искане за писмен отговор и/или възобновяване на изслушването (за времетраене от час и половина, при условие че Председателският съвет даде своето одобрение за това) с цел да бъдат изяснени незасегнатите въпроси.

Ако не се постигне обикновено мнозинство сред координаторите за някоя от тези стъпки, председателят на парламентарната комисия свиква заседание на комисията за гласуване на одобряването на кандидата (при закрити врата, тайно гласуване, обикновено мнозинство).

След евентуални допълнителни въпроси с искане за писмен отговор и/или възобновено изслушване, координаторите или одобряват кандидата за член на Комисията с мнозинство от най-малко две трети, или, ако не успеят да постигнат такова мнозинство, председателят на парламентарната комисия свиква заседание на комисията и провежда тайно гласуване относно пригодността на кандидата. В последния случай се изисква само обикновено мнозинство, за да бъде препоръчан кандидатът за одобрение.