Бесент и Уорш са на различни мнени по въпроса кой трябва да определя цената на парите

Министърът на финансите Скот Бесент и председателят на Федералния резерв Кевин Уорш изглеждат в противоречие по въпрос, който е в основата на финансовата политика на САЩ. Колко безпристрастни могат да бъдат политиците, когато става въпрос за определяне на цената на парите?

Уорш се застъпва за оттегляне от някои от дългогодишните комуникационни политики на централната банка в полза на това пазарите да вършат „тежката работа“, докато Бесент използва редица инструменти, някои от които необичайни, в името на подпомагане на функционирането на пазара, пише Ройтерс.

Разделението излезе на преден, тъй като администрацията на Тръмп засилва усилията си за ограничаване на дългосрочните разходи по заемите – кампания, чийто успех изглежда малко вероятен за много анализатори и портфолио мениджъри без конкретни стъпки за ограничаване на нарастващия фискален дефицит на САЩ.

Този контраст в подходите ще бъде на фокус утре, когато Уорш е планирано да говори на годишното събитие на Федералния резерв в Джаксън Хоул, Уайоминг. Той иска пазарите на облигации да играят по-голяма роля при определянето на лихвите – позиция, която може да противоречи на интервенционизма на Бесент. Междувременно инвеститорите търсят уверение, че Уорш ще действа решително срещу инфлацията през първата си година начело на разделения Федерален резерв.

Бесент заяви миналата седмица, че Министерството на финансите ще удвои обратното изкупуване на дългосрочен дълг, твърдейки, че покачването на доходността, което тласна 30-годишните облигации до 19-годишен връх, не отразява фундаментите. Инвеститорите го тълкуват като знак, че Вашингтон няма да позволи на 10-годишните облигации, които тласкат лихвите по ипотеките, да се доближат до ниво 5% без отговор.

Много инвеститори казват, че Бесент води грешна битка. Те смятат, че силният растеж, нестабилната инфлация, вероятните увеличения на лихвите от Федералния резерв и голямото предлагане на облигации, включително от корпоративни заеми, задвижвани от изкуствен интелект, са това, което тласка доходността нагоре, заедно с разширяващата се фискална премия, обвързана с дефицита, а не пазарната дисфункция.

Милиардерът инвеститор Стенли Дръкенмилър, титан на хедж фондовете и ментор и на двамата мъже, нарече плана „управление на цените“, а не управление на ликвидността, и предупреди, че той може да навреди на доверието в Министерството на финансите

„Има много малко доказателства, че държавните облигации са препродадени в момента“, каза Уил Компернол, макростратег във FHN Financial.

Търговците казват, че натискът ще се появи и другаде, ако доходността на облигациите не се позволи да се повиши до пазарна цена.

Малко обратно изкупуване, голям сигнал

Стратегията на Бесент изглежда е насочена към облекчаване на лихвеното бреме на икономиката, като същевременно се запази растежът. Той казва, че Министерството на финансите разполага с голям набор от инструменти, но влиянието му върху дългосрочната доходност е ограничено от управлението на паричните средства, финансовите нужди и това, че САЩ ще следват предвидим график за емитиране.

Някои инвеститори смятат, че инструментите не могат да бъдат игнорирани. Падраик Гарви, ръководител на отдела за глобални лихвени проценти и дългова стратегия в ING, нарече използването на непланирани обратни изкупувания потенциална „базука“, която би могла да бъде разширена и да засили въздействието на някои усилия на Министерството на финансите.

Освен обратните изкупувания, Министерството на финансите може да коригира своя матуритетен състав на заемите и да подкрепи усилията за укрепване на капацитета на банките да посредничат на пазара на държавни ценни книжа.

„Министерството на финансите може да намали размера на дългосрочните аукциони“, каза Моли Брукс, стратег по лихвени проценти за САЩ в TD Securities. „Мисля, че това вероятно е следващият ход.“

Фед разполага с по-мощните инструменти

Инструментите на Федералния резерв са по-мощни. Той определя краткосрочни лихвени проценти и може да купува или продава ценни книжа, за да оформи по-широки условия. Уорш обаче каза, че не иска да прави това толкова, колкото Федералният резерв през последните години.

Уорш отдавна критикува мащабните покупки на активи от Федералния резерв, твърдейки, че подобни интервенции трябва да бъдат запазени за истинска пазарна дисфункция, като политиката по лихвените проценти е движеща сила за мандатите за заетост и инфлация.

Професорът по финанси от Станфордския университет Хано Лустиг твърди в скорошна статия на Института „Аспен“, че въпросът за това колко безопасни са държавните облигации се е превърнал в ключова разделителна линия.

Тенденциите в ценообразуването на държавните облигации и други фактори показват, че пазарите вече третират държавните облигации като рискови, казва той, докато Федералният резерв и политиците все още действат така, сякаш са в безопасност. Това разграничение е важно, защото когато доходността се покачва поради фискални опасения, Федералният резерв се намесва, за да успокои пазарите, на основание, че пазарната дисфункция причинява проблема, а не опасения за безопасността на инвестициите, казва той - решение, което би заглушило ценовите сигнали, които иначе биха предупредили за неустойчив дълг.

В крайна сметка много анализатори и портфолио мениджъри са съгласни, че корекциите в обратното изкупуване, емитирането и пазарното планиране не могат да решат дългогодишен проблем, който напоследък стана много по-остър – постоянните фискални дефицити.

Най-добрият сценарии е политиците да приемат намаляването на дълга, водено от по-силен растеж, каза Гарви - избор, който предполага някои трудни решения във Вашингтон. „Ще бъде много трудно да се намали дефицитът, без да се предприемат някои фискални действия“, каза той, „Това изисква или по-високи данъци, или по-ниски разходи“.