Идва ли залезът на 40-годишния китайски икономически бум?

Икономическият растеж на Китай, който продължи почти 40 години и превърна страната в една от най-големите икономики в света, приключи, твърдят икономическите наблюдатели на The Wall Street Journal (WSJ) Линглинг Вей и Стела Ифан Сие.

Журналистите отбелязват, че в продължение на десетилетия икономическото възстановяване позволява на китайските власти да инвестират в изграждането на фабрики, небостъргачи и пътища. Този модел предизвика изключителен период на растеж, който извади Китай от бедността и го превърна в глобален гигант, чиято експортна мощ се разпространи по целия свят.

Днес обаче този икономически модел се е изчерпал, смятат анализатори. Те отбелязват, че Пекин привършва възможностите си да разшири инфраструктурата си, части от Китай имат недостатъчно използвани мостове и летища, милиони апартаменти са празни и възвръщаемостта на инвестициите е спаднала.

„Признаците за проблеми се виждат не само в мрачните икономически данни на Китай, но и в отдалечените провинции, включително Юнан на югозапад, който наскоро заяви, че ще похарчи милиони долари за изграждане на ново карантинно съоръжение за COVID-19 с размерите на почти три футболни игрища, въпреки, че Китай прекрати политиката си за „нулев COVID“ преди няколко месеца“, пишат журналистите.

В допълнение към ненужните разходи, китайската икономика е изправена пред неблагоприятна демографска ситуация и "разширяваща се пропаст" със САЩ и техните съюзници, което също заплашва чуждестранните инвестиции в страната. „Това може да е не просто период на икономическа слабост, а краят на една дълга ера“, отбелязват авторите на WSJ.

Вестникът цитира данни на Международния валутен фонд, според които растежът на БВП на Китай през следващите години ще бъде под 4%, по-малко от половината от темпа му през последните четири десетилетия. Базираната в Лондон Capital Economics смята, че тенденцията за растеж в Китай се е забавила от 5% през 2019 г. на 3% и ще падне до около 2% през 2030 г. С това темпо Китай ще пропусне целта на Си Дзинпин от 2020 г. да удвои размера на икономиката до 2035 г., отбелязва WSJ.

"Това ще затрудни излизането на Китай от нововъзникващия пазар със средни нива на доход и може да означава, че страната никога няма да изпревари САЩ като най-голямата икономика в света - дългогодишна амбиция на Пекин", се казва още в статията.

Някои икономисти, интервюирани от WSJ, смятат, че забавянето на икономическия растеж в Китай може да се превърне в продължителна стагнация, подобна на тази, която Япония преживява от 90-те години на миналия век, когато спукването на жилищния балон доведе до години на дефлация. Същият балон може да се спука и на китайския пазар на недвижими имоти: според проучване на Югозападния университет по финанси и икономика на Китай, през 2018 г. всеки пети апартамент в китайските градове, или най-малко 130 милиона единици, не е бил зает. Поради спадащото търсене и растящата инфлация, много предприемачи в страната бяха на ръба на фалита.

Според икономистите най-очевидното решение на икономическите проблеми на Китай би било пренасочване към потребителски разходи и индустрии на услугите, което би помогнало за създаването на по-балансирана икономика, която прилича повече на тази на САЩ и Западна Европа. Според Световната банка потреблението на домакинствата представлява само около 38% от БВП в Китай, което е относително ниско в сравнение с 68% в САЩ.

Днес китайската икономика продължава да работи в дългове, отбелязват още авторите на статията. Общият дълг е нараснал до близо 300% от БВП на Китай към 2022 г., надминавайки нивата на САЩ и нараствайки от по-малко от 200% през 2012 г., според данни на Банката за международни разплащания (BIS). При това по-голямата част от дълга се пада на големите градове. Ограничен от Пекин в способността му да кредитипа директно финансирането на проекти, МВФ отбелязва, че се е насочил към механизми за задбалансово финансиране, чийто дългове се очаква да достигнат над 9 трилиона долара тази година.