Потреблението на безалкохолни напитки и минерални води се сви до 10-годишно дъно

Потреблението на безалкохолни напитки и минерални води се сви до 10-годишно дъно

Потреблението на безалкохолни напитки и минерални води се сви до 10-годишно дъно

Секторът на безалкохолните напитки и минералната вода изпитва сериозен инфлационен натиск. Факторите, които в момента подклаждат инфлацията, са еднакво съотносими за цялото портфолио на нашия сектор. Това обясни изпълнителният директор на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки Жана Величкова при представянето на изследване за социално-икономическия отпечатък на безалкохолната индустрия върху българската икономика, подготвено от Института за пазарна икономика за Асоциацията. Изследването бе представено от Лъчезар Богданов, главен икономист в Института.

В сегмента на напитките с високо съдържание на плодове още изпитват и ефектите заради пандемията, свързани с нарушените доставки, както и заради намалените реколти на определени плодове в някои държави. Например, производството на концентрати от ананас е намаляло наполовина заради пандемията, а доставките са били с продължителност от 3,5 до 4 месеца. 

Като цяло приходите в сектора по време на пандемията средно са се свили с около 15%. 

С около 15 на сто е намаляло потреблението на напитки от този сектор, произведени от малки предприятия през април спрямо същия месец на минала година, а при големите е 8-9 на сто. Подобни стойности са били наблюдавани в периода 2010 – 2011 г. 

Към април тази година ръстът на цените на безалкохолните напитки, соковете, минералните води е 11,6% на годишна основа, което е малко по-ниско от общия индекс, който е 14,4% за година. Това е сериозен ръст за последните девет години, но е по-малък от доста други хранителни категории, каза Лъчезар Богданов, главен икономист в Института за пазарна икономика, цитирайки данни на Националния статистически институт. 

"Опитваме се повече от 9 месеца да комуникираме с правителството необходимостта от специфично таргетирана мярка или ако не, то поне да бъде намалена ставката на ДДС на 9 процента, с което да успокоим инфлационния темп по отношение на достъпа на населението до храни и напитки", каза Жана Величкова.

По думите й, намаляването на ДДС ще подпомогне преодоляването на спада в потреблението и задържането на приходи в малките и средните компании. Секторът е задължен да направи сериозни нови инвестиции, свързани с нови екоизисквания. От бранша са със сериозни безпокойства по отношение на цените на енергоносителите и горивата.

През 2020 г. има спад като цяло в приходите на компаниите от тази индустрия, но потреблението на домакинствата леко е нараснало, като негативната тенденция е основно заради ограниченията в туризма и заведенията. Същевременно през първите месеци на 2022 г. вече има сериозен ръст в туризма, което според ИПИ ще даде положително отражение върху продажбите от тази индустрия и свързаните с нея дейности.

Според разчети на Института за пазарна икономика при похарчени 10 лева за напитки в магазина - за ДДС отиват 1,27 лева, като оценката е направена, когато заведенията бяха с ДДС 9%, създадената стойност, която остава по веригата на доставки е 3,50 лева, 1,30 лева остават в материали и суровини, произведени в България, 80 стотинки на всички съпътстващи услуги, които подкрепя производството в индустрията, 42 стотинки – в работещ в индустрията, 20 стотинки за инвестиция за нови машини и печалба за бизнеса - средно около 62 стотинки, платени корпоративни данъци и осигуровки – още 30 стотинки. По думите на Богданов, това е нагледна илюстрация на пътя на парите в сектора със съответните ефекти върху цялата икономика на страната.

Отрасълът в годината преди кризата е генерирал над 800 млн. лева приходи от продажби. В сектора работят над 180 предприятия, като по-голямата част от тях са малки. Големите и средните дружества имат значителен дял в приходите от продажби и заетостта.

Индустрията е с висока производителност - средно около два пъти повече спрямо тази за икономиката на страната. За последните години се наблюдава сериозно увеличаване на износа на безалкохолните напитки и бутилирани води, като се отчита двойно нарастване през последните две години, каза Богданов, който проследи пълния икономически отпечатък на сектора.

Над 400 млн. лева са разходите в икономиката - преки разходи, генерирани от компаниите в бранша. Най-големите пера са свързани с инвестициите, които са на обща за индустрията стойност от близо 50 млн. лева годишно, като това е устойчива тенденция. Други разходи на индустрията, които отиват пряко в българския бизнес, са свързани със строителни дейности, монтаж на оборудване, машини.

На следващо място като дял са разходите за различни материали за производството – захари и суровини, с отношение към селското стопанство, през стъпката на преработка, за опаковка, дизайн, което рефлектира върху индустрията на пластмасата и амбалажа, достигането до крайната точка на продажба, което рефлектира върху транспорта. Като цяло, по оценка на ИПИ, това се равнява на около 125 млн. лева и други доставки от български клиенти, които са на стойност около 50 млн. лева годишно.

Заетите в индустрията са около 4600, които получават средна заплата близо една трета над тази в преработващата индустрия. По оценки на ИПИ платените осигуровки и подоходен данък в сектора са 35 млн. лева и около 67 млн. лева са нетните доходи на работещите.

По приблизителна оценка на ИПИ мултиплицираният ефект на индустрията е над 300 млн. лева допълнително търсене в българската икономика.

"Ако се изключи София, предприятията основно са разположени в Южна България, но има и разпръснати производства в цялата страна", каза Богданов. Той допълни, че в сектора има 42% ръст на средните заплати за пет години. Жана Величкова посочи, че в определени региони секторът е ключов за икономиката им – регионите около Девин, Костинброд.

Величкова заяви, че следващите пет години браншът ще изпълни целта на ЕС с още 10% намаляване на захарите в безалкохолните напитки. От портфолиото на газираните ни напитки 65,6 на сто не съдържат добавени захари към 2020 г. при средно ниво за Европа - около 30%. Средно стойността на добавените захари е 3,88 грама на сто милилитра. Визията на бранша е до 2030 г. опаковките не просто да са рециклируеми, каквито са и сега, но новите да са направени изцяло от рециклирано съдържание. 

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ