За няколкостотин трактора повече…

Бертолд Брехт твърди, че винаги, когато в обществото се задават времена на бедност и насилие е прието да се говори за големи и възвишени неща; и допълва, че тогава е времето на малките истини. Ако му повярваме, значи бедността и насилието са вече тук!

Зърнопроизводителите спорят за обещаните им преди изборите 230 милиона лева. Голяма сума с възвишен подтекст – „…ние даваме хляба на народа“. Кабинетът твърди, че не може да им ги даде, но е готов да им върне 155 милиона акциз от нафтата, с която пълнят тракторите си и ги използват като танкове в момента. Акцизът, който аз и вие плащаме и който товари цената на всяка стока или услуга. Днес безакцизната нафта ще спари допълнително мръсния въздух в София – а после всички малки НЕ-зърнопроизводители ще бъдем поканени на касата, за да допълним дупката в бюджета. Много дребнаво, но за съжаление така ще се получи…

Повечето трактори и комбайни са закупени по програмата САПАРД – добри машини от добри фирми. За повечето от тях фермерите са получили субсидии, безлихвени или нисколихвени кредити. Мястото на тракторите е на полето, а не на площада. Тази седмица тракторите ще обсаждат властта, докато собствениците им държат всички ни за заложници. Защото хората, които ровят в кофите за боклук не могат да обсадят нищо с ръчните си колички и колелетата си… освен кофите за боклук.

Производителите и износителите на зърно са сред най-крупните източвачи на ДДС. ДДС-то, което пълни бюджета и което ние всички като потребители, поставени на края на хранителната верига плащаме. На него държавата разчита основно, за да изпълнява своите функции. И което липсва, за да станат малко по-добри болниците, малко по-добре платени учителите и т.н.

В България ядем най-скапания хляб в цяла Европа. Той се прави от брашното, което се прави от зърно; същото това зърно, което произвеждат хората с танковете, пардон тракторите. Големите им и възвишени цели за съжаление се принизяват до лошия хляб, с който голямата част от невъзвишените хора в България се прехранват.

И вероятно съвсем скоро всички ще разберем, че циничната „препоръка“ на Мария-Антоанета отпреди повече от 200 г. да се ядат пасти вместо хляб сега вече си звучи много логично. Защото хлябът под формата на трактори и тракторни терористи ни излиза скъпо и пречи да вършим малките неща, с които да крепим големите и възвишените…