Няма значение какво сте направили, ако сте сами накрая

Смятам се за самоизградил се човек, просто така се получи. Съдбата имаше своето участие, но тя, както знаем, е следствие от големите ни избори за малките неща. Като дете на прехода не бях от хората, които знаеха какво конкретно искат, но с времето разбрах какво не искам и бързо започнах да отмятам. Знаех, че искам да успея и не искам да бъда средно статистическа. Нямах представа какво ме чака, но имах цел и това ми беше достатъчно. И за да не оставям мислите ми да се реят безцелно, научих се да ги подбирам.

Винаги съм възприемала живота с цялата му пъстрота и настроения и не съм си мислила, че трябва да го разбирам. Никога не съм превръщала успеха в самоцел, защото няма как нещо толкова относително да е толкова важно, затова пък неуспехът е абсолютен. Очевидно житейската адаптивност изисква ползването на по-плавни думи от „винаги“ и „никога“, но тяхната категоричност продължава да ми харесва именно защото определят мнооого дълъг период от време. Кога точно в рамките на този период разбрах дали съм успешна и в какво и дали някой би го потвърдил?

Най-вече самата аз, защото отговорих на измислените от мен критерии за смислен и пълноценен живот, а това ми даде усещането за успех.

Разбрах, че съм успешна, когато вродената ми нагласа да уважавам хората и умението ми да изграждам истински взаимоотношения се превърнаха в ценен актив и допринесоха за моето израстване. Знаех, че всяка възможност е уникална и дори да не постигна желания ефект, се радвах, че съм имала възможност да се уча. Животът продължава да ме среща с необикновени хора, а това е късмет.

Станах успешна, когато хората избраха да ме следват, не защото трябва, а защото ми вярват, а аз винаги съм се опитвала да им  давам истински добра причина за това. Защото само харизма не е достатъчна.

Станах успешна, когато се научих да разговарям с хората за всяка нова и различна ситуация, която ги касае, особено ако им създава дискомфорт. Винаги съм била искрена с тях и не бих отстъпила тази привилегия на друг. Защото човешките взаимоотношения не се делегират.

Станах успешна, когато осъзнах как да разбирам и приемам различните от мен хора, различността е дар и ни учи на толерантност и чувствителност. Защото не винаги е възможно да бъдем обградени със себеподобни.
Станах  успешна, когато разбрах, че трябва да изграждам, а не да отглеждам хора и създавам зависимости, и един ден те ще ми простят това. Защото се научих да избирам как и на кого да помагам. 

Станах успешна, когато се научих как винаги да бъда достатъчно информирана и концентрирана, в противен случай последствията може да са големи. Защото заедно с мениджърските позиции дойде и мениджърската отговорност и от моите действия и бездействия зависеха вече много повече хора.

Станах успешна, когато приех, че не е признак на слабост да потърся  съвет. Бях свикнала  да се справям сама, сега ми се налага да се доверявам.  Разбрах, че това, което ме прави устойчива, е личното ми кредо. Видях в какво наистина съм добра и се научих да си вярвам. Защото признанието на другите все още не е на мода.

Станах успешна, когато започнах да не се страхувам и приемам промяната. Ползвам времето за подготовка, а не за размисли и страсти, това винаги ми дава времево предимство. Защото само добре подготвените могат да бъдат и добри импровизатори, а се налага.

Станах успешна, когато започнах да мисля и действам в сегашно време, без да се вторачвам в пропуснати неща. Времето е късмет, дадено ни е, за да се учим – на търпение, постоянство, прозорливост, така че когато се появи наистина добра възможност - да я разберем. Никой не може да ни отнеме две неща - късмета и качествата и от нас зависи дали ще си повярваме или не. Защото за останалите е без значение.
Станах успешна, когато започнах да избирам с кого да работя. Важно беше да се фокусирам върху  градивните, а не деструктивните хора. Също и когато започнах да избирам за кого да работя. Ако това не са вашите хора - не им отделяйте прекалено дълго време. Защото трябва да продължите напред.

Станах успешна, когато осъзнах, че имам енергия, кураж и познания да почвам отначало. Но това не е здравословно да продължава твърде дълго, няма да имате време да берете плодовете на своя труд. Защото само ще садите нови дръвчета.

Станах успешна, когато се научих да разпознавам пироманите. Винаги се намират хора, които обичат да палят огън, макар с риска и те да изгорят, сигурно защото им липсва топлина и светлина. Защото ако ги пренебрегнете, един ден ще ви подпалят къщата.

Станах успешна, когато гласно започнах да благодаря на хората, които ми се довериха и ми дадоха шанс, на тези, които ми попречиха и ме научиха на търпение, на тези, които продължават да са с мен. Защото всички те предопределиха моя път.

Станах успешна, когато оцених своята идентичност. Никога не съм  разбирала защо един личен бранд трябва да е по-значим от корпоративния, макар че зад успеха винаги стои една личност, в един отбор, с една идея и с една вяра. Защото няма значение какво сте направили, ако сте сами накрая.

Станах успешна, когато си обещах винаги да влагам искреност, доброта и сърце в работата и взаимоотношенията с хората, за да изграждам не само нови концепции, нови фирми, нови екипи, но и нови лидери. Защото мога.