ЕЦБ и опитът ѝ да укроти галопиращите цени

ЕЦБ и опитът ѝ да укроти галопиращите цени

Европейските институции се отличават с консерватизма си към основните политики. Фундаменталните промени са редки и провокирани от драматични събития в икономическата или политическата среда. На едно такова решение станахме свидетели през миналата седмица – след почти десетилетие на нулеви и дори отрицателни лихвени проценти, предшествано от поредица решения за намаление от есента на 2008 г, Европейската централна банка (ЕЦБ) взе решение да ги повиши в опит за борба с все по-високата инфлация. Андриан Николов, икономист в Института за пазарна икономика, обяснява защо това решение е важни и какви ще бъдат евентуалните последствия и бъдещи политики.

Лихвените проценти са от значение – те са сред основните инструменти, с които разполагат централните банки, за да влияят на стойността на своите валути и оттам - на потребителските цени. По този начин те индиректно въздействат на икономическата активност, като чрез по-високи лихви и по-труден достъп до ликвидност „охлаждат“ прегрелите икономики. В конкретния случай решението на ЕЦБ касае лихвата по депозитите на банките в нея, която от 2014-а е отрицателна, както и тези за рефинансиране и пределното кредитно улеснение.

ЕЦБ е малко по-особена от повечето централни банки, тъй като има експлицитна цел на политиката спрямо стойността на европейската валута. Това се случва чрез залагането на целева стойност на индекса на потребителски цени в еврозоната. Целта е обаче не да се поддържа нулева инфлация, тъй като конвенционалното очакване е, че икономическият ръст неизбежно върви с постепенно повишаване на потребителските цени. По тази причина институцията залага целеви ръст на инфлацията от 2% годишно в средносрочен план, като всяко отклонение – било то по-ниско или по-високо повишение на потребителските цени – се разглежда като проблем на стабилността на валутата и съответно като причина за интервенция и промяна на монетарната политика.

В конкретния случай причина за това решение е много високата инфлация в еврозоната, която за юни достигна 8,6% на годишна база, но със значителни различния между отделните членове на паричния съюз – от 22% - в Естония, и  6,1% - в Малта. Прогнозите за динамиката на потребителските цени също далеч не са розови, като повечето централни банки очакват пълна нормализация и достигане на целта според мандата на ЕЦБ чак след няколко години.

Последното решение на ЕЦБ е ключово по няколко причини. От една страна, то е признание, че повишенията на потребителските цени от последните месеци са достатъчно голям повод за притеснение за дългосрочното развитие на европейските икономики, налагащ преобръщане на политиката на отрицателни лихви. Индикация за това е и обстоятелството, че повишението е по-високо от обявеното по-рано – докато очакванията бяха за първоначално повишение на лихвата по депозитите с 0,25 пр.п., то реалното е с 0,5 пр.п., което е сигнал за спешност в действията на банката.

В тази промяна в поведението на институцията бихме могли дори да прочетем признание, че собствената ѝ хлабава парична политика е една от причините за настоящата инфлационна ситуация. Въпреки че никъде не е посочено изрично, ускоряването на ръста на потребителските цени в много европейски държави започна още през второто полугодие на миналата година, като важна роля за това изиграха огромните фискални стимули – на свой ред станали възможни заради програмите на ЕЦБ от 2020-2021 г., насочили средства както към бизнеса, така и към домакинствата по време на пандемията, и които след преминаването на тежката фаза на заболеваемост рязко увеличиха вътрешното търсене. По тази причина ще е интересно да се проследи дали и доколко този урок е научен и дали европейските институции ще подхождат с повече внимание към разходите с такъв голям размер в бъдеще.

От значение е и обявеното средносрочно намерение към по-нататъшно повишение на лихвените проценти, в случай че настоящото не доведе до търсения ефект на забавяне на потребителските цени. ЕЦБ е наясно, че настоящите мерки са закъснели и недостатъчни и по тази причини си запазва правото да прави нови корекции в случай, че темповете на ръст на инфлацията се запазят. Исторически депозитната лихва на ЕЦБ никога не е надвишавала 4%, а за последен път е надхвърляла 3% преди финансовата криза от 2008 г. – далеч преди изграждането на повечето от днешните институции на паричния съюз.

Въпреки повишението обаче ЕЦБ видимо действа по-бавно и доста по-обрано от други централни банки, в това число от  Федералния резерв, които от месеци повишават лихвените си проценти в опит да намалят ръста на потребителските цени. Това до голяма степен отразява силното нежелание на регулатора да ползва този си инструмент, но и значителните страхове от негативните ефекти, които могат да дойдат с повишенията на лихвите.

Очевидното притеснение е, че настоящите мерки на ЕЦБ няма да са достатъчни за да укротят ръста на цените. То далеч не е необосновано, предвид ключовата роля, която играят енергоносителите в него – няма гаранция, че лекото покачване на лихвите непременно ще доведе до спад в цените на горивата, предвид продължаващият конфликт в Украйна и проблемите с осигуряването на алтернативни доставки, особено при природния газ. При сценарий, в който цените на енергоносителите останат високи или дори започнат да нарастват с увеличението на търсенето през зимния сезон, запазването на ръста на потребителски цени изглежда реалистично.

Повишението на лихвите си има цена – по-скъпият кредит неизбежно води със себе си забавяне на икономическата активност. Дори и преди анонса на ЕЦБ рискът от забавяне на ръста на европейските икономики на фона на международните шокове изглеждаше напълно реалистичен, а по-високите лихви заплашват да ускорят този процес. Това е и най-лошият сценарий за непосредственото бъдеще – запазване на висока инфлация, съчетана с нисък или нулев икономически растеж, който би показал, че действията на ЕЦБ са или закъснели, или недостатъчни, или неподходящи за настоящата икономическа картина.

Въпреки това анонсът от миналата седмица дава повод за умерен оптимизъм. Причина за това е, че  отрицателните лихви не са незаобиколима догма, а напротив – ЕЦБ е склонна да се адаптира към икономическите предизвикателства и да променя дългосрочните си политики, пък било то и колебливо и със забавяне.

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ