Защо протестират европейските фермери

Кампанията за евроизборите започна в цяла Европа - с фермери блокиращи магистрали, пътища, проходи и атакуващи уязвими възли на градската инфраструктура, откъдето гласът им да стане лост за влияние.

Общите поводи в цяла Европа са два: 

(1) евтиния украински внос на зърно, месо, яйца и други продукти и 

(2) еврозаконодателството за зеления преход, което ги натоварва с много разходи. 

Има обаче и фундаментална причина - това е  европейската земеделска политика на щедри субсидии, които наркотизираха голяма част от земеделието, обречено без тях. Така например, от всички еврофондове над 1 трилион евро, около 1/3 от тях или 387 млрд. евро отиват за земеделие, а секторът произвежда под 2% от БВП на ЕС. От една страна, тези помощи преследват стратегическата цел Европа да произвежда сама прехраната си. От друга страна, поставянето на целия сектор в зависимост от помощи изтласква пазарните сили и поддържа огромна производствена неефективност, която видяхме и тук в България с нашите земеделци. 

Евростратегията farm-to-fork (б.р. от фермата до вилицата) изисква огромни инвестиции в почвите, пестицидите, торовете, отглеждането на култури и животни - за производство на чиста храна и запазване на биоразнообразието. И докато има пари - няма протести. Понамалеят ли обаче - примерно както стана с данъка върху дизела у нас и в Германия - веднага магистралите се пълнят с трактори. 

Явно е, че има биещи се цели между производството на чиста храна, поддържане на биоразнообразие, отворен пазар и свободна конкуренция.

Европа няма друг геополитически избор, освен да помага на Украйна - включително с достъп на нейните продукти до европейския пазар - а същевременно не може да игнорира исканията на фермерите предвид наближаващите европейски избори. Защото тяхната база е благодатна за десен екстремизъм, обещаващ националната държава да им реши проблемите вместо “бюрократите в Брюксел”, които само спускат ”безумни регламенти”. 

Проблемът обаче не е в Зеления преход. Още повече, че фермерите са сред най-страдащите от климатичните промени. Нужна е важна пренастройка на приоритетите, така че да няма конфликтни цели между намаляване на емисиите от една страна и развитието на биоземеделие и зелена енергия, от друга страна. Вероятно ще е нужно оскъдните ресурси да отиват за биоземеделие вместо за всяко земеделие и да се допусне повече пазар.

В момента Еврозоната е с нула растеж, а нейният локомотив Германия е в рецесия. Това е заради цялостното пренастройване на германския икономически модел, който досега се захранваше с евтини руски суровини и бълваше продукция за китайския пазар. Това постепенно се променя. 

И както Рузвелт предложи New Deal, за да извади САЩ, а и света от Голямата депресия преди век, сега Зелената сделка (Green Deal) има същата цел. Но в този процес Европа има какво да научи от САЩ и Китай - въвеждането на нови технологии не бива да става с административни забрани за ползване на старите, а като ги направят икономически неефективни държавните политики.