Лидерство с нагласа за изобилие

Когато водите компания – вместо просто да я управлявате, - една от ключовите ви отговорности е да управлявате и нейната нагласата. Кои сте е също толкова важно, колкото какво правите – ако не и повече. Причината е, че вашата нагласа създава реалността на заобикалящия ви свят.

Един от основните аспекти на желаната от вас нагласа са мислите, основани на изобилие, вместо на оскъдица. Разбирайки разликата между двете и избирайки първия вид, ще подпомогнете растежа на хората си, компанията и на самите себе си.

Лидерите, които непрекъснато се вторачват в недостига, са лишени от отношение. Те обикновено се оплакват, че нямат достатъчно време, пари, енергия или ресурси, за да постигнат целите си. Гледат на предизвикателствата през призмата на липсите, в резултат на което бизнесите и екипите им се фокусират върху грешните приоритети – оцеляване вместо развитие, познати територии вместо нови върхове, покорство вместо предизвикателствата.

Водачите, заредени с нагласа на изобилие, се концентрират върху възможностите. Когато Кенеди призова цялата американска нацията да изпрати човек на Луната до 1970 година, НАСА дори не бе установила дали това изобщо е възможно. Президентът обаче не се интересуваше. Той не бе окован във веригите на съществуващото мислене, а гледаше към бъдещите възможности.

Лидерите като Кенеди са визионери. Те се вълнуват от онова, което биха могли да постигнат въпреки препятствията. Може би ви се струва нелогично, но се замислете за всички случаи, когато са ви казвали, „Не можеш да постигнеш тази мечта, насочи усилията си към нещо по-сигурно“. Следвайки подхода на поставяне на цели според това, какво е разумно, рано или късно продаваме себе си на безценица.

Водачите-визионери не се интересуват от благоразумието или удобството. Те се фокусират върху желанията си, оценяват наличните ресурси и свързват точките. Лидерите, обременени от мислите за оскъдица, приемат настоящото си положение и не се вглеждат в това, което би могло да бъде, като по този начин се пречупват пред съществуващите ограничения.

Докато правех първите си стъпки в предприемачеството, имах нужда от търговец, но нямах средствата да наема такъв. Негативният водач би си казал, „Трябва ми това, но не мога да си го позволя, затова се отказвам“. Аз обаче си помислих: „Трябва ми страхотен търговец с тонове опит, който да е склонен да работи на хонорар за една безизвестна прохождаща компания.“

Йохан Волфганг фон Гьоте е казал: „Когато човек силно желае нещо, цялата Вселена му се притичва на помощ." Няколко седмици по-късно, се свързах с един вицепрезидент по продажби, който напускаше работата си, защото се бе отегчил от работния ден от 9 до 5 и търсеше приключения. Казах му от какво се нуждая и интересите ни съвпаднаха. Дойде да работи за мен и 8 години по-късно все още е в екипа ми. Всичко това бе възможно благодарение на манталитета ми, който ми помогна да увлека този човек и да го приобщя към визията си.

Негативните лидери и организации в крайна сметка попадат в капана на грешните избори и евтините предложения вместо да се радват на шансовете за развитие. За тях ситуациите са или черни, или бели. „Ако аз печеля, значи ти губиш“, казват си те, вместо да проумеят, че в повечето случаи преговорите могат да разкрият ползи и възможности и пред двете страни.

Нагласата на изобилие ни освобождава и от оковите на песимизма. Манталитетът на оскъдица пък насочва вниманието ни към неуспехите, в резултат на което се чувстваме ограничени и неспособни да впрегнем уникалните си умения и предимства в своя полза. Изобилието ни кара да мислим за нещата, които вървят по план, и за възможностите.

Не ме разбирайте погрешно – позитивизмът не е гарант за успех. Не сте имунизирани срещу провалите и грешките, но единственият начин да избегнете паденията е като бездействате. Изхождайки от изобилието, вие изграждате нагласата, че дори нещата да не се получат отведнъж, има верен път, който можете да откриете с промяна в подхода и последващи опити.

Да насадите в себе си и компанията си манталитета на изобилието е по-лесно на думи, отколкото на действия. Непрекъснато сте притискани от нуждите на бизнеса, конкуренцията и сривовете и всички те пораждат усещане за недостиг на ресурси.

Но както професионалните атлети, които трябва да тренират редовно и често се изкушават да нарушат диетата си, вие също трябва непрекъснато да тествате нагласата си на изобилие. Както всяко умение, и тя е трудна за поддържане и се нуждае от неспиращи усилия, но ще направи вас, организацията ви и вашите близки по-силни и успешни.

Кристофът Хокър, изобретател, предприемач и експерт по иновациите, за Entrepreneur.com