Най-тежката криза в Европа от Втората световна война

Европа е в разгара на най-тежката финансова криза за последните десетилетия, а правителствата са принудени да намаляват бюджетните разходи. Акциите се сринаха заради опасенията на инвеститорите, че европейските правителства няма да успеят да реализират непопулярните мерки за стабилизиране на публичните финанси заради обществената съпротива. В същото време лидерите на най-затруднените държави се сринаха в очите на избирателите, коментира "Файненшъл таймс”.

Популярността на гръцкия премиер Георгиос Папандреу се срина с 10% от януари, след като поиска помощ от еврозоната и от Международния валутен фонд (МВФ).

Испания, Италия и Португалия също обявиха, че предприемат съкращения на бюджетните разходи. Антикризисните мерки се отразиха на рейтингите на премиерите Хосе Луис Родригес Сапатеро, Силвио Берлускони и Жозе Сократеш.

Проблеми има и Ангела Меркел, след като Германия пое най-голямата тежест за спасяването на еврозоната. През април одобрението за Меркел е спаднало със 7% до 55%.

Правителството на Никола Саркози ще се опита да се справи с бюджетния дефицит като увеличи пенсионната възраст. Засега във Франция не се предвиждат големи съкращения на бюджетните разходи. В Испания основен проблем остава високата безработица. Този месец премиерът Хосе Луис Родригес Сапатеро подкрепи програма за драстично намаляване на бюджетните разходи, която цели за две години да бъдат спестени 15 милиарда евро. Сред мерките са намаляване на бюджетните заплати с 5%, замразяване на пенсиите, съкращения в публичната администрация и премахването на някои социални програми, пише в. „Индипендънт”.

В Гърция са въведени драконовски мерки, а страната е принудена да връща на своите партньори в еврозоната 110 милиарда евро помощи.

Германия ще започне да замразява разходите от следващата година. Планира се разходите да бъдат намалени с 10 милиарда евро годишно до 2016 година. Тежките мерки трябва да послужат за урок на останалата част от Европа. В същото време властите в Португалия обмислят налагането на „кризисен данък”.

Най-малко 50 000 работни места ще бъдат загубени в резултат на правителствените планове за съкращаване на бюджетните разходи с 6,2 милиарда лири във Великобритания, предупреждават икономисти. Новите британски власти обявиха, че мерките са само първата стъпка към стабилизирането на публичните финанси на страната и по-късно тази година предстоят още по-тежки съкращения, пише в. „Дейли телеграф”.

Министърът на финансите Джордж Озбърн прогнозира, че мерките ще шокират работещите в публичния сектор. Сред плановете на правителството е намаляване на бюджета за университетите с 200 милиона лири, а парите за общините ще бъдат намалени до 1,2 милиарда лири.

Ехо извън Европа------------------

Ако белята стане - все пак "ако" - онова, което ще я предизвика може да изглежда неясно за повечето американци: погрешно сметнат бюджет от испанското правителство, неуспешно изпълнена цел за намаляване на дефицита в Гърция, спад в БВП на Ирландия. Но психологията на бръснача, която в момента движи глобалните пазари, постави бъдещето на американското икономическо възстановяване в ръцете на политиците в един куп европейски столици, пише „Вашингтон пост”.

Ако някой или група от тях не реализират очаквания напредък в съкращаването на бюджетните дефицити чрез преструктуриране на икономиката или укрепване на ръста, това може да стопи доверието на инвеститорите по масов и разрушителен начин. Кредитните пазари по цял свят могат да се затегнат и да хвърлят глобалната икономика отново в рецесия.

За средния американец тази привидно далечна серия от събития може да намери отражение в нов удар по пенсионния фонд, съкращаване на цяла смяна в завода, ако износът за Европа спадне, и пореден шок за банковата система, което може да затрудни намирането на кредитни средства, коментира американският всекидневник.

Борбата с кризата принуждава европейците радикално да съкращават държавните разходи, пише „Независимая газета”. Това ще доведе до намаляване на ръста на европейската икономика, което пък от своя страна ще окаже негативно влияние на Русия, тъй като ще намалее търсенето на руски газ и петрол. Засега обаче руските власти не бързат да затягат коланите.