25 години демокрация

На днешната дата преди 25 години стартираха демократичните промени у нас. На 10. ноември 1989 г. на пленум на ЦК на БКП е гласувана оставката на Тодор Живков като генерален секретар, който управлява еднолично в продължение на 33 години

Тази дата се възприема като начало на прехода на България към демокрация и пазарна икономика, въпреки че еднопартийната система на БКП (която продължава да е единственият ръководен фактор в държавата) е премахната едва на следващата година, а първите реални икономически реформи са предприети 15 месеца след пленума.

Предистория

На 9 ноември 1989 година на заседание на Политбюро Тодор Живков подава оставка[12] като генерален секретар на БКП след организиран от съветското посолство натиск, както и от страна на неговите най-близки съратници Йордан Йотов, Добри Джуров, Димитър Станишев, както и от Станко Тодоров, Гриша Филипов и Георги Атанасов.

Искането за оставка е организирано от члена на Политбюро Петър Младенов и кандидат-члена Андрей Луканов. Някои от членовете на ЦК като Милко Балев и Димитър Стоянов не са предварително информирани. Живков не подава оставка от поста председател на Държавния съвет на Народна република България (най-високата длъжност в държавата), предложението за това е направено от името на Политбюро.

На пленума на 10 ноември вземат участие членове и кандидат членове на ЦК на БКП, Секретаря на БЗНС и Секретарите на Постоянното присъствие на БЗНС, завеждащ отдели на ЦK на БКП , Министри и председатели на областните народни съвети.

В дневния ред на Ноемврийския пленум са поставени 2 точки. Първата е доклад на Тодор Живков за актуалната обстановка в страната и необходимостта от преустройство на икономиката „по посока на пазарния механизъм, съчетан с планово начало“, а втората е оставката на генералния секретар на ЦК на БКП. Живков произнася встъпителното слово, след което ЦК одобрява доклада му.

На следобедното заседание на пленума членовете на Централния комитет приемат оставката на Живков, без да му дадат възможност за заключителни думи, и утвърждават Петър Младенов на поста Генерален секретар на ЦК на БКП. Пленумът предлага на Народното събрание да освободи Живков и от поста председател на Държавния съвет на Народна република България.

На 17 ноември, на заседание на Народното събрание, предавано пряко по телевизията, Петър Младенов е избран за председател на Държавния съвет. Парламентът премахва от Наказателния кодекс текстовете, криминализиращи критиката към правителството.

Ден по-късно се провежда първият свободен митинг, организиран от т. нар. неформални организации, начело с КТ "Подкрепа" и „Екогласност“, на площада пред Храм-паметника „Свети Александър Невски”.

Опозицията не се задоволява с Ноемврийския пленум, понеже пленумът не взема никакви решения относно политическия плурализъм и ролята на БКП. В резултат на това на 9 декември в София и други градове се провеждат нови улични демонстрации с искания за оставка на Петър Младенов и замяната му с Желю Желев. Планират се нови митинги. Начело на движението застава Съюзът на демократичните сили, учреден на 7 декември.

На 11-13 декември Централният комитет на БКП взема решение за курс към парламентарна демокрация и предлага отмяна на член 1 от Конституцията, регламентиращ монопола на партията върху властта. Народното събрание обаче гласува отмяната едва на 15 януари 1990 г. През месец юни 1990 г. в България се провеждат и първите многопартийни парламентарни избори след 45 години тоталитарна система.

Промените в бившия комунистически блок започва с идването на власт в Съветския съюз на Михаил Горбачов, който започва процес на Перестройка. Ден преди свалянето на Живков в Германия е съборена Берлинската стена.