Риболовните принадлежности в световния океан могат да се увият 18 пъти около Земята

Риболовните принадлежности, които попадат в световния океан, могат да се увият 18 пъти около Земята. Това показва изследване на Националната научна агенция на Австралия (CSIRO) и Университета на Тасмания. Според Денис Хардести от CSIRO това е най-изчерпателното проучване досега на количествата изоставени, изгубени или изхвърлени риболовни съоръжения в световен мащаб.

Докладът, публикувано днес, изчислява, че почти 2% от търговските риболовни съоръжения се губят или изхвърлят всяка година, като се превръщат в основен компонент на глобалното морско замърсяване с пластмаса. Към днешна дата емпиричната информация е ограничена, но въпреки това остарялата и неправилно цитирана оценка посочва, че 640 000 метрични тона попадат в световния океан всяка година, пишат авторите на доклада.

„Установихме, че 14 милиарда куки с парагади (вид риболов в индустриалния дълбоководен риболов – бел.р.), 25 милиона саксии и капани и почти 740 000 км риболовни парагади завършват в нашите океани чрез глобални търговски риболовни дейности всяка година“, подчерта д-р Хардести.

Изследването се позовава на глобални данни за риболовната индустрия, анкети и интервюта с 450 рибари от седем страни по света, включително САЩ, Индонезия и Мароко. Проучванията разглеждат пет най-често използвани риболовни съобъжения, които се губят, както и характеристиките на корабите, които могат да повлияят на загубите. Като цяло повече принадлежности са загубени от по-малките риболовни кораби, а риболовците с дънни тралове са оставили в морето повече мрежи, отколкото риболовците с тралове в средна вода.

Все пак актуализираната оценка на загубите е по-ниска от тази през 2019 г., когато те са изчислени въз основа на писмени данни и съобщения.

Към днешна дата емпиричната информация е ограничена. Тъй като изгубеното в морето риболовно оборудване има значително икономическо, екологично и социално въздействие, това ново изследване ще помогне за информиране на управлението на рибарството и политическите интервенции от местни до глобални мащаби.

„Данните, събрани за създаване на тези оценки, идват директно от самите рибари, за да информират нашето разбиране за загубите на риболовни съоръжения при източника. Констатираме някои подобрения в риболовните технологии, включително по-добри възможности за маркиране, проследяване и възстановяване на риболовни съоръжения. Нашите актуализирани оценки дават посоката накъде трябва да се съсредоточат усилията в подкрепа на управлението на рибарството и интервенциите за стопанисване на съоръженията, за да се генерират целенасочени решения за намаляване на замърсяването на световния океан”, подчерта Келси Ричардсън, водещ автор на статията на CSIRO и Университета на Тасмания. Двете организации са си поставили за цел да намалят с 80% пластмасовите отпадъци, които попадат в околната среда, до 2030 г. с програмата си Ending Plastic Waste Mission.