Хората, които отлагат, могат да бъдат разделени на 9 типа. В коя група попадате вие?

Отлагането не е нито недостатък на характера, нито проблем с управлението на времето. То всъщност е следствие на едно вътрешно за човек упражнение по дърпане на въже, което всъщност не сме програмирани да разрешим.

Или поне това твърди д-р Итамар Шац, социален учен в Кеймбридж и автор на книгата „Solving Procrastination: The Science of Why We Put Things Off and How to (Finally!) Stop“.

„Отлагането е древен човешки проблем, но разрастващите се бомбардировки с дигитални разсейващи фактори в живота ни може би го влошава“, казва Шац.

Преди много време хората е трябвало най-вече да правят неща, които са имали сравнително ясни и непосредствени последици, като например да търсят храна (или да гладуват).

Хората е било малко вероятно да отлагат тези задачи, защото стремежът да не гладуват е изключително силен.

Днес редовно ни се налага да правим неясни неща с аморфни бъдещи последици, като например да изпращаме данъчни формуляри по имейл на нашия счетоводител.

В основата на тази вътрешна битка, според Шац, стоят две конкуриращи се сили:

1. Хедонистичен принцип: Преследваме нещата, които ни карат да се чувстваме добре, и избягваме нещата, които ни карат да се чувстваме зле.
2. Принцип на непосредствеността: Фокусираме се върху това, което е точно пред нас, а не върху това, което може да има значение по-нататък.

Комбинирайте двете и ще получите мозък, който с радост ще замени добър резултат следващия месец за малко по-добро настроение през следващите пет минути.

Шац цитира изследване, показващо, че половината от студентите хронично отлагат, както и един на всеки петима работещи възрастни.

Едно мащабно проучване установи спад от 21 000 долара в средната заплата в САЩ за всяка точка намаление по петстепенна скала за отлагане. Междувременно работодателите губят приблизително 20 000 долара на служител годишно, в резултат на приблизително двата часа на ден, които служителите прекарват в отлагане.

Шац казва, че е категоризирал отлагащите в девет типа.

• Тревожният - Някои хора отлагат задачи единствено от страх, че нещо ще се обърка, след като започнат. Съветът на Шац: „Осветлете страховете си, разопаковайте задачите, отхвърлете перфекционизма и изградете самоефикасност.“
• Песимистът – Този тип е сходен на първия, но в същото време е и различнен Съветът на Шац тук е да направите честна равносметка на това, което всъщност движи страха, и да създадете система за подкрепа
• Перфекционистът – Тук говорим за хора, които се забиват в преследване на стандарт „всичко или нищо“. Допринасящ фактор: социалните мрежи, където подбраните победи на други хора правят реалния напредък на някого да изглежда неадекватен в сравнение.
• Мечтателят – Мечтателите се губят, представяйки си бъдеща версия на работата, вместо да се захванат версията, която е пред тях днес. Шац казва, че едно решение тук е просто да забележите кога този навик започва активно да ви струва пари.
• Движещият се на зигзаг – Това е типът, който скача от задача на задача, неспособен да се спре на нито едно нещо достатъчно дълго, за да го завърши.
• Бунтарят – Бунтарите отлагат като форма на съпротива срещу шеф, родител, краен срок, определен от някой друг. Или иначе казано, те се опълчват на всеки, за когото смятат, че упражнява твърде много контрол.
• Търсачът на тръпка – Някои хора наистина харесват адреналина от наближаващия краен срок и отлагат нещата нарочно, за да го получат.
• Хедонистът – Хедонистите оценяват колко добре се чувства нещо в момента спрямо това колко е важно по-късно.
• Прегрелият – И накрая, някои хора са просто твърде изтощени, за да постигнат това, което трябва да направят. Шац казва, че решението започва с почивка, изразяване на състрадание към самите тях и намиране на начини да направят самата работа по-малко изтощителна, включително чрез молба за помощ.

Шац подчертава, че дори изключително успешните хора отлага, но в същото подчертава: „Високофункциониращите отлагачи са склонни да развият фалшиво чувство за сигурност. Това може да ги обрече на провал, когато обстоятелствата се променят“.

…………

Бил Мърфи-младши, автор на 9 Smart Habits of People With Very High Emotional Intelligence, за Inc.com

Превод и редакция: Георги Георгиев