Съд в Южна Корея осъди Пхенян да плати 32,5 млн. долара за взривената служба за връзка

Южнокорейски съд постанови в сряда, че Северна Корея трябва да изплати на Юга 44,6 млрд. вона (32,5 млн. долара) като обезщетение за взривяването през 2020 г. на съвместната служба за връзка между двете държави. Инцидентът се случи на фона на влошаващите се отношения след провала на ядрените преговори между Пхенян и Вашингтон.

Решението на Централния районен съд в Сеул има предимно символичен характер, тъй като Южна Корея не разполага с ясен механизъм, чрез който да принуди Северна Корея да изплати сумата при настоящия срив в дипломатическите отношения, предава Асошиейтед прес.

През последните години севернокорейският лидер Ким Чен Ун прекрати всяка съществена дипломация с Юга и определи Южна Корея като „най-враждебния враг“ на страната си. Успоредно с това той продължи развитието на ядрената програма на Северна Корея и задълбочи отношенията с Москва и Пекин в рамките на това, което нарича „нова Студена война“.

Макар отделни лица и преди да са завеждали дела срещу севернокорейските власти за нарушения на човешките права и други въпроси, случаят със службата за връзка е първият, при който правителството на Южна Корея съди официално Пхенян.

Министерството на обединението на Южна Корея, което отговаря за отношенията със Севера, заяви, че уважава съдебното решение и призова за възобновяване на междукорейския диалог, така че „всички въпроси между Севера и Юга да могат да бъдат решавани чрез диалог и сътрудничество“. Севернокорейските държавни медии не коментираха веднага решението.

Южна Корея заведе делото през 2023 г., определяйки взривяването на сградата в севернокорейския граничен град Кесон като незаконен и насилствен акт, нарушаващ предишни споразумения между двете държави и нанасящ тежък удар върху „взаимното уважение и доверие“.

По това време Сеул беше управляван от консервативно правителство, което поддържаше твърда позиция спрямо ядрената и ракетната програма на Северна Корея, както и спрямо военната ѝ подкрепа за руската инвазия в Украйна. Същевременно засилваше сътрудничеството със САЩ и Япония за противодействие на севернокорейската заплаха.

По-мек тон в отношенията със Севера беше възприет при настоящия либерален президент И Дже-мьон, който пое поста миналата година, след като неговият консервативен предшественик Юн Сук Йол беше отстранен заради краткото въвеждане на военно положение през декември 2024 г. Въпреки това Пхенян досега пренебрегва призивите му за възобновяване на диалога.

През юни 2020 г. Северна Корея взриви със служебно заложени експлозиви построената от Южна Корея служба за връзка в Кесон. Това стана след критики към Сеул, че не е успял да спре севернокорейски бегълци да изпращат с балони през границата пропагандни листовки срещу режима в Пхенян.

Офисът беше затворен още през януари 2020 г. заради опасенията около коронавируса и по време на взрива в сградата не е имало хора.

Унищожаването на сградата тогава беше възприето като демонстративен акт на гняв и натиск върху Сеул във връзка със зациклилите ядрените преговори между Северна Корея и САЩ. Бившият южнокорейски президент Мун Дже-ин се срещна три пъти с Ким Чен Ун през 2018 г. и помогна за организирането на първата среща между севернокорейския лидер и американския президент Доналд Тръмп. Дипломатическият процес обаче се провали след втората им среща през 2019 г., когато Вашингтон отхвърли искането на Пхенян за значително облекчаване на санкциите срещу частично ограничаване на ядрената му програма.

През последните години Ким Чен Ун ускори разширяването на севернокорейския ядрен и ракетен арсенал, като същевременно задълбочи връзките си с Русия. Северна Корея изпрати хиляди военнослужещи и големи количества оръжия в подкрепа на войната на руския президент Владимир Путин в Украйна.

След началото на втория си президентски мандат Доналд Тръмп изрази желание да възобнови дипломацията с Ким. Миналия месец той нареди на Пентагона съществено да ограничи мащабно военно учение с Южна Корея, като се позова на „добрите си отношения“ със севернокорейския лидер. Досега обаче властите в Пхенян отхвърлят предложенията за диалог и настояват Вашингтон да се откаже от искането за денуклеаризация на Северна Корея като предварително условие за преговори.

В същия ден съдът в Сеул постанови условни присъди на трима души за изпращане на дронове към Северна Корея от гранични райони на няколко пъти между септември миналата година и януари тази година, като прие, че те са нарушили южнокорейските правила за въздушна безопасност.

Тези полети предизвикаха гневна реакция от страна на Северна Корея, която предупреди за последствия от това, което определи като „възмутително посегателство върху нашия суверенитет“.