Към средата на фискалната година под натиска на 2,5 млрд. евро натрупан касов дефицит време за класически бюджетни реформи няма. Традиционните политически ходове със забавяне на плащанията към бизнеса или други финансови фокуси са напълно изчерпани. Верните ходове са единствено в таргетирани, административно-технически интервенции в цялата архитектура на Консолидираната фискална програма (КФП). Трябва спешно да се затворят конкретни нормативни празноти и счетоводни кухини, които носят бърз ефект още до края на 2026 г., без да генерират шокове в съвкупното търсене (AD).

Ето пример за четири фискални лоста, които новото правителство може да задейства веднага в новия Закон за бюджет 2026 г. (без да дублираме общоизвестните мерки от типа на автоматични механизми за заплащане, държавни структури с дублиращи функции, раздути разходи за издръжка на ведомства, неефективни капиталови разходи):

1. „Зелена ножица“ в капиталовите разходи чрез икономически одит: През първите пет месеца на 2026 г. инвестиционната програма нанесе най-големия удар върху ликвидния баланс. Настоящото „приоритизиране“ на МФ е кухо – то оценява само чиновническа готовност (разрешителни за строеж и други подобни), но не и социално обществена ефективност. Предлагам спешно въвеждане на задължителен „тест за обществено-икономическа възвръщаемост“ (SROI) за всички национални проекти над 5 млн. евро. Проектите се разделят на три зони: Зелена (SROI над 8% – финансират се приоритетно); Жълта (SROI 3–8% – стартират само при външно съфинансиране); и Червена (под 3% или без готов бизнес модел – автоматично замразяване до 2027 г.). Реалистичен касов ефект: 180–250 млн. евро.
2. „Дивидентен коридор“ срещу източването на държавните предприятия: Неданъчните приходи падат с 600 млн. евро спрямо миналата година заради паническото и изтощаващо прибиране на междинни дивиденти от предходните бюджети. Решението не е натиск за „повече дивидент“, а структуриране на стабилен поток. Новият бюджет трябва да въведе задължителен 3-годишен дивидентен коридор (минимум–максимум) за държавните мегаструктури, базиран на EBITDA (оперативна печалба преди лихви, данъци и амортизации), а не на чистата счетоводна печалба. Това премахва волатилността, прави приходите на КФП планируеми и напълно елиминира практиката на мениджмънта да „стопява“ печалбата чрез умишлено раздуване на оперативни разходи преди разпределянето ѝ. Ликвиден буфер: 80–120 млн. евро.
3. „Фискален дашборд“ за прозрачност в реално време: Липсата на прозрачност винаги излиза скъпо на данъкоплатците. Когато няма обществена видимост, административните разходи растат главоломно. Вместо изграждането на поредния статичен портал новият бюджет трябва да разпореди активирането на публичен дигитален дашборд, интегриран директно със СЕБРА. Всяко отделно касово разплащане на ведомство или фонд на стойност над 50 000 евро трябва да се публикува автоматично в рамките на минути. Поведенческата икономика доказва, че този натиск действа като превантивен филтър срещу раздути разходи, намалявайки бюджетите за издръжка с 1–2% на пазарен принцип. Спестени неефективни разходи: 50–80 млн. евро.
4. „Касов клиринг“ на временните безлихвени заеми в КФП: В системата в момента са блокирани над 1 млрд. евро под формата на временни безлихвени заеми между централния бюджет, НЗОК, ДОО, общините и автономните фондове. Те се трупат с години, не се връщат в срок и изкривяват реалната касова картина. Предлагам провеждането на еднократен автоматичен касов клиринг – служебно прихващане на всички взаимни вътрешни задължения към 30 септември всяка година. Това ще премахне хроничния „сив сектор“ вътре в публичните финанси, ще намали необходимостта от ново дългово финансиране и ще освободи ценна ликвидност. Освободен чист ресурс за централния бюджет: 300–400 млн. евро.

Равносметката: Този пакет осигурява около 900 млн. евро (почти един милиард евро) реално консолидирано касово и ликвидно подобрение по КФП. Той е обществено защитим, защото не докосва редовните пенсии, лекарите или договорите на реалния бизнес, но доказва, че държавният капитал може да се управлява с пазарен прагматизъм, удържайки фискалните правила на ЕС.