Еврото – Eatur quo deorum ostenta et inimicorum iniquitas vocat. Iacta alea est.[1]

С присъединяването си към ЕС през 2007 г. България и Румъния станаха страни по Договора за ЕС и към споразумението за асоцииране. На това правно основание всички държави членки с изключение на Дания са задължени да въведат еврото, след като изпълнят критериите за конвергенция.

Напът сме да изпълним и последния критерий 

Номиналните критерии за членство в еврозоната, които са част от Договора за ЕС, се изпълняват от България от години с изключение на инфлацията. През последните месеци е налице бързо сближаване и е много вероятно да покрием и този критерий в края на тази и началото на следващата година. На това основание в началото на март 2025 г. можем да поискаме от Европейската комисия изработване на извънреден конвергентен доклад. До месец май е реалистично той да бъде подготвен и одобрен, а през юни предложението за въвеждане на еврото да бъде внесено и разгледано от Съвета на ЕС. Ако се върви по този план от 1 януари 2026 г. България ще може да въведе единната валута.

По отношение на реалната конвергенция, измервана с БВП на глава от населението, България достигна 64% от средното за ЕС, което е близко до нивото на същия показател към датата на приемане на еврото от Естония (67% през 2011 г.) и Латвия (64% през 2014 г.), по данни на Евростат. В този смисъл и при този показател, който е извън критериите от Маастрихт, сме достигнали равнището на вече приетите държави.

Въвеждането на единната валута води до засилване на процеса на интеграция на банковия сектор, улесняване на презграничното предлагане на кредити и депозити, намалява транзакционните такси за платежните услуги и подобрява условията за банково кредитиране и развитие на малките фирми, с което допринася за ръст на заетостта.

Предстои реорганизация на системата от минимални задължителни резерви, поддържани от банките в съответствие с евросистемата, което ще „освободи“ ликвиден ресурс за банковия сектор. Това обаче няма да доведе до бързо нарастване на кредитирането, тъй като при сегашните изисквания банките нямат капиталов капацитет, за да трансформират веднага този актив в нови кредити. Второ, няма достатъчно готови проекти, които да бъдат финансирани. Трето, банките ще предпочетат в началото да трансформират средствата в нискорискови ДЦК. Четвърто, БНБ разполага с достатъчно богат макропруденциален инструментариум, който може ефикасно да митигира финансовите рискове, в случай че се появят такива.

Валутният борд ще подсигури гладко въвеждане на еврото

В началото на месец юли 1997 г. в отговор на най-дълбоката банкова, валутна, икономическа и политическа криза България въведе стабилизационна програма, подкрепена от МВФ, която включваше установяване на Паричен съвет и фиксиране на курса на лева спрямо германската марка. Тогава тази голяма и смела стъпка беше съпроводена със скептицизъм и критики. На Паричния съвет се даваха от няколко месеца до – в най-добрия случай – няколко години живот. Тези схващания се оказаха дълбоко погрешни. Паричният съвет функционира ефикасно и изведе страната ни на пътя за въвеждане на еврото и осигури влизане във втория етап на Европейския валутен механизъм (ERM2).

Факт е, че няма по-естествен и утъпкан изход от валутния борд от бързото въвеждане на еврото в България. Това се подкрепя от ускорението на икономическия растеж, стандарта на живот и заетостта, постигнати от всички държави – членки от ЦИЕ, въвели еврото, в т.ч. Словения, Словакия, Естония, Литва, Латвия и Хърватска. Всички тези положителни резултати са предизвикани от елиминиране на ограниченията за вътрешнообщностната търговия, улесняване на инвестициите и туризма, намаляване на транзакционните разходи, свързани с отпадането на валутнокурсовите разлики и валутния риск след въвеждането на еврото. Някои от тези държави, като Словения[2], която първа въведе еврото от държавите от ЦИЕ през 2009 г., изпревари Испания още през 2020 г. по БВП на глава от населението.

Пропагандата срещу въвеждането на еврото у нас е фокална точка в хибридната игра

За никого не е тайна, че от няколко години насам се води организирана дезинфомационна кампания срещу въвеждането на еврото. Създадената агресивна пропагандна машина не пести средства, аргументи и ресурси, за да набира постоянно нови лица от политическите партии, академичните среди, бизнес и неправителствените организации, инфлуенсъри. Целта е поддържане на постоянна негативна кампания срещу еврото, с която да се подхранва и всява – дори с всякакви несъстоятелни похвати – груба обществена дезинформация, внушаване на скептицизъм и чувство за хаос, недоверие и ерозия в отношението към официалните институции на България и ЕС.

Скептицизмът и недоверието, гарнирани с умело насаждане на песимизъм и чувство за безизходица, се създават умишлено в народопсихологията в посткомунистическите държави – членки на ЕС.

По-долу ще разгледаме един по един основните „аргументи“ на участниците в тази кампания.

1. „Загубата“ на суверенитет над паричната политика

Успехът на валутния борд е в ярък контраст с краха на независимата парична политика, упражнявана от БНБ, която финишира с рекордна месечна инфлация през февруари 1997 г. от 102%. Това беше провал на икономическата политика на тогавашното правителство, но и провал на независимата парична политика на БНБ. Поради този горчив исторически опит не приемам аргумента, че с въвеждането на еврото България губи. Последните 27 години показаха, че България при паричен съвет се развива много по-успешно, внасяйки парична политика на Европейската централна банка.

2. България няма да има равен глас при вземането на решения за паричната политика

Тук пропагандистите вероятно очакват да имаме равен глас с Германия (29% от БВП на еврозоната), Франция (19%), Италия (15%) или Испания (10%). Факт е, че представителите на националните централни банки от тези държави в УС на ЕЦБ също нямат равен глас, защото въпреки големината си те гласуват на ротационен принцип. България има дял от 0,64% от БВП на еврозоната в края на 2023 г. и нейният представител също ще гласува на ротационен принцип. Честотата на ротация е обратна на големината на БВП и банковия сектор на всяка държава членка. Цинизъм и безспорна дезинформация е подобен аргумент да се привежда, без да се посочи, че правилата са ясни и еднакви за всички държави – членки на еврозоната, от най-малките до най-големите.

Да поясним, че дори в САЩ президентът на Федералната резервна банка на Сан Франциско в Борда на Федералния резерв също гласува на ротационен принцип, а той представлява 9 щата, които комбинирано създават около 25% от доходите и 23% от БВП на САЩ. Това не е пречка икономическите тенденции на тази група щати да бъдат взети под внимание при решенията на Федералния резерв за паричната политика.

3. Инфлацията е приоритет на ЕЦБ, а не отделните държави

Аргументът „не сме приоритет на ЕЦБ“ е фундаментално погрешен. Съгласно Договора за ЕС и Статута на ЕЦБ единствената цел на паричната политика е ниската инфлация в еврозоната. Нито инфлацията, нито заетостта или БВП в Германия, Франция, Италия или Нидерландия са приоритет на политиката на ЕЦБ. Банката е със статут на независима наднационална институция, създадена по силата на Договора за ЕС. По закон ЕЦБ не е подвластна на национално влияние и на членовете на Управителния съвет е забранено със закон да търсят и да получават инструкции от политически органи, национални и наднационални институции.

4. Шокова инфлация на стоки от първа необходимост през първите години

Тук проблемът е, че отново попадаме в добре скроен дезинформационен капан. Съзнателно се прикрива, че действително измерената инфлация от статистическите институции не показва видима промяна след въвеждането на еврото, а се посочва като доказателство, че се е повишило „усещането за инфлация“. То обаче е субективно и обективно неизмерим показател, тъй като се позовава не на измерване, основано на приета и публикувана методология, а на оценъчни неколичествени наблюдения. С това се цели подмяна на фактите и генериране на обществени заблуди и негативни нагласи.

5. Има риск да задлъжнеем като Гърция

Отново твърдение, което неосведомените биха приели на воля. Добре информираните читатели обаче са наясно, че след дълговата криза на Гърция в правната рамка настъпиха редица промени и допълнения, с които фундаментът на Пакта за стабилност и растеж беше така заздравен, че всички възможности за прилагане на трикове и хитрини от държавите членки, за да въведат в заблуда институциите на ЕС, са елиминирани. В законодателството на Съюза се приеха нови правила за мониторинг и налагане на санкции при неизпълнение и прекалено релаксиране на фискалните политики. Факт е, че от 2014 г. насам няма свръхзадлъжнели държави – особено от новите държави членки.

6. Ще бъдат освободени милиарди, които могат да бъдат източени

Неоспорим факт е, че резервите на Управление „Емисионно“ достигнаха рекорден размер, който далеч надминава необходимите нужди на държава членка на еврозоната. Историята от последните седем години показва, че БНБ не управлява ефикасно предоставените ѝ от държавата средства във Фискалния резерв и те генерираха няколко последователни години доход, който е по-нисък дори от дохода на населението от банковите депозити. Това е причина да се преразгледа мандатът, даден на централната банка да управлява монополно тези колосални за страната суми. Но това в никакъв случай не означава, че тези средства ще бъдат „източени“. Те ще продължат да се инвестират в нискорискови дългови инструменти при следване на строго определени в мандата правила и процедури.

На какво ни учи историята 

Приемането на еврото и членството в еврозоната не е исторически прецедент за България. Да припомним, че нашата страна заедно с Франция, Белгия, Италия, Швейцария и Гърция е една от членките на Латинския паричен съюз, съществувал от 1865 г. до началото на Първата световна война през 1914 г.

Накрая – еврото не е просто успешен монетарен експеримент. Еврото е нещо повече. То е инструмент за повишаване на благосъстоянието, налагане на фискална дисциплина, постигане на единни политически цели, осигуряване на национална сигурност и инструмент за трайно приобщаване към ценностите на Обединена Европа. Най-доброто тепърва предстои.