Бизнес БРОЙ /// Мениджър 03/2024

Списание МЕНИДЖЪР Ви предлага 4 безплатни статии от броя — 2 / 4

(Не)възможната реиндустриализация на Европа

Почти пълната зависимост на Стария континент от вноса на критични суровини не е устойчива

Автор:

Йонко Чуклев, член на УС на БСК, асоцииран партньор в „АлфаСтар Венчърс“, основател на PARA(i)

(Не)възможната реиндустриализация на Европа

Почти пълната зависимост на Стария континент от вноса на критични суровини не е устойчива

(Не)възможната реиндустриализация на Европа
quotes

През последната година се наблюдава интересно противоречие в европейската индустрия. От една страна, европейските институции залагат на предложения за развитие на собствено производство и реиндустриализация, но инвестициите на компаниите казват друго.

Компаниите в най-голямата индустриална държава в ЕС – Германия, са вложили 15,7 млрд. долара в проекти в САЩ през 2023 г., което е значително повече от 5,9 млда. долара инвестиции, които са реализирани там през 2022 г., по данни на fDi Markets. Освен в САЩ германските компании продължават да инвестират и в Азия, като техните преки инвестиции само в Китай са нараснали с 4,3% за година – до 11,9 млрд. евро. Това поставя въпросът как може европейската индустрия да повиши конкурентоспособността си, да произвежда продукция и да привлича инвестиции, съпоставими с Азия и Америка?

Анализите обикновено се концентрират върху фактори като цени на енергия, зелени политики на Европейската комисия, разходи за въглеродни емисии, умения и достъпност на работната ръка и мн. др. Тази статия приема по-различен подход – ще прегледа нови промишлени проекти в ЕС като мини, рафинерии, заводи за аноден графит, фабрики с модулна система на производство и от тяхната реализация ще направим изводи за насърчаването на европейската индустрия.

Възможности за минното дело

Минното дело е една от областите, които не се развиват активно в ЕС. Само 17 от 200-те най-големи компании в тази сфера в света имат действащи мини или проекти в ЕС. Конкурентните минни проекти разчитат на високо ниво на електрификация, автоматизация и дигитализация на операциите. Европа е производител на технологии, които могат да допринесат за възобновяване на минни проекти. Европейският концерн в сферата на автоматизацията и електрификацията ABB представи своето пилотно решение за бързо зареждане на електрически превозни средства в тази област. В медната мина Aitik в Швеция компанията проектира и инсталира контактна мрежа за използване от тежкотоварни минни камиони. Освен в Aitik изпитания са правени и в най-голямата златна мина в Европа – финландската Kittilä, където електрификацията на транспорта води до намаляване на температурата с 3°C в сравнение с работата с транспорт на дизелови двигатели. Електрификацията на транспорта е само една от технологиите, които оптимизират минните операции, но се внедряват и много други – подобрени двигатели, система за автоматизация, облачни решения, честотни преобразуватели и мн. др.

Интензивното развитие на минното дело – с многостранни партньорства, промишлени иновации, технологично обновление и предвидима законодателна рамка, е необходимо, защото почти пълната зависимост на Европа от вноса на критични суровини не е устойчива. Нещо повече, минните инвестиции могат да дадат нова перспектива на деиндустриализирани региони. Такъв е случаят при минния проект Beauvoir в департамента Алие във Франция, който се очаква да заработи през 2027 г. и може да обнови икономическия пейзаж на областта. Този проект се очертава да бъде най-голямата литиева мина в Европа, като прогнозите са добивът да бъде достатъчен за около 700 хил. батерии за електрически автомобили на годишна база.

Материали за батерии Made in EU

„Вайанод“ е норвежка компания, която произвежда синтетичен графит. Нейните амбиции са към 2030 г. да е в състояние да осигури тази суровина за батериите на около 2 млн. електромобила. Синтетичният графит на „Вайанод“ може да бъде получен от въглеродни източници при високи температури, което води до чист краен продукт. Продуктовата гама с аноден графит на компанията предлага добри характеристики и има възможност за рециклиране. Нейният пилотен завод в Кристиансанд, Норвегия, е в експлоатация от април 2021 г. и представлява първа стъпка към изграждането на широкомащабното производство на модерни материали. Именно преходът от пилотен проект към серийно производство в мащаб е проблемен за много европейски фабрики. Въпреки че има инструменти, подкрепящи такова развитие – например Фондът на Европейския съвет по иновациите и IPCEI, и при двата процесите на кандидатстване са бавни и с несигурен резултат. Един по-прост и по-рационализиран процес ще помогне на много компании да започнат серийно производство и така да разширят фабриките си.

Трансформация на рафинериите

OneTech е звеното за развойна дейност на енергийната корпорация TotalEnergies. То обединява инженерни екипи и такива за научноизследователска и развойна дейност, които проектират големи промишлени проекти. Именно обединяването на тези експерти е инструмент за трансформирането на стандартни рафинерии в биорафинерии, а TotalEnergies вече има преобразувани такива. През 2019 г. La Mede става първата биорафинерия на компанията, която започва да произвежда моторни и авиационни горива от животински мазнини и използвани масла за готвене. Биорафинерията е с капацитет от 500 хил. тона биогорива годишно и в нея са инвестирани около 375 млн. евро. Компанията влага около 500 млн. евро и в трансформацията на втора биорафинерия – Grandpuits, която се очаква да започне работа през 2025 г. Инвестициите в биорафинерии, както и тези за подпомагане на промишлено улавяне и съхранение на CO2, са сравнително големи и са концентрирани в Западна Европа. В европейските страни с ниски доходи голяма част от производителите се опасяват, че ще направят вложения, които никога няма да се изплатят или просто нямат необходимите приходи, които да обслужат такива инвестиции. Затова е крайно необходимо да се намери механизъм инвестиции от такъв мащаб да се реализират и в тези държави. Стратегия за реиндустриализация, която е съобразена само с икономическата реалност само в една част от Стария континент, не може да бъде успешна.

Новите модулни фабрики

Проектът DIMOFAC (Digital Intelligent Modular Factories) цели да създаде фабрики, които залагат на масово персонализиране на продукцията, което изисква създаването и внедряването на гъвкави, модулни производствени линии. DIMOFAC предлага нова методология, основана на модулност, адаптивност и отзивчивост на производствената линия чрез интегриране на преконфигуруеми модули в една система.

Сходни производствени системи вече се ползват от големи европейски автомобилни концерни в резултат на вътрешната им развойна дейност. Големият плюс за всеки производител е, че правилното внедряване на такава производствена система може да увеличи производството на превозни средства в съответствие с пазарното търсене.

Проектът DIMOFAC е финансиран от Европейската комисия и е само един от индустриалните проекти, с които Общността се опитва да насърчи европейската промишленост. Въпреки това са необходими много допълнителни проекти, усилия и финансиране, защото ЕС изостава в продължение на години от конкурентите САЩ и Китай. Според индекса за инвестиции в научноизследователска и развойна дейност в индустрията (The Industrial 2023 R&D Investment Scoreboard) едва през 2022 г. инвестициите на европейската индустрия са надхвърлили средния глобален процент, което се случва за пръв път от 2015 г. насам.

Как се съвместяват индустриални амбиции със Зелената сделка?

Достатъчни ли са тези примери, за да говорим за реиндустриализация? С положителност не, обаче те подчертават усилията, които трябва да се положат. На първо място в Европа трябва да бъде развита собствена верига за добив, преработка и рециклиране на стратегически суровини. Освен това Европейската комисия и Съветът не трябва да залитат към свръхрегулация, за да избегнат сцени като тези на земеделските протести, които впоследствие накараха институциите да отменят част от заложените изисквания. Регулациите трябва да се съобразяват както с възможностите на индустрията в Германия и Франция, така и с тези на България и Румъния. На последно място, но не по важност, Европа трябва да засили инвестициите си в технологичен трансфер, научно-развойна дейност и привличане на високотехнологични производства.

Интересни проекти се реализират от компаниите всяка година, но ако погледнем по-голямата картина, Фондът на Европейския съвет по иновациите е създаден през 2020 г., инвестициите на европейски фирми в индустриална развойна дейност надвишават средното за света през 2022 г., а през ноември 2023 г. ЕС постигна предварително споразумение по европейски акт, който насърчава проекти за суровини от критично значение. Тоест немалко от насърчителните мерки на ЕС за индустрията са още в началния етап на развитието си. Още по-големият въпрос е дали амбициите за създаване на собствена верига на доставки – от добив през преработка и рециклиране, са само декларативни намерения, или ще станат реална политика. Много индустриалци остават скептични, защото дълги години подходът not in my backyard, според който добивните и преработвателните производства бяха забавяни или напълно ограничавани, беше преобладаващ. В резултат на това анализи показват, че получаването на разрешение за нов минен проект в Европа може да отнеме до 15 години. Tова ЕС иска да коригира в своя Акт за критичните суровини, където процедурите за издаване на разрешителни са опростени. Според акта Комисията ще позволи на минни проекти, определени като стратегически, да се възползват от съкратени срокове за издаване на разрешения. При тях този процес не трябва да надвишава 27 месеца за проекти за добив и 15 месеца за проекти за преработка и рециклиране. Отделно стратегическите производства ще получат по-лесен достъп до финансиране от Европейската инвестиционна банка, партньори на InvestEU или държавна помощ. Това неминуемо означава сблъсък между апетита на Европа за реиндустриализация и високите цели за декарбонизация. Кое от двете ще е водещо идните години? Ще можем да отсъдим по това дали се развиват големи индустриални проекти като мини, преработвателни и рециклиращи предприятия, оттам и производители на автомобили, машини и електроника. На база на новите проекти и инвестициите на европейските компании ще можем да си отговорим дали виждаме обрат в индустриалната политика или намерения, които са преимуществено декларативни.