През последните години Европейският съюз въведе редица мерки, които целят да защитят държавите членки, стратегическите сектори и критичната инфраструктура на територията му, от потенциални заплахи, свързани с рискови чуждестранни инвестиции. Те включват и механизми за контрол на инвестициите, които могат да имат значително въздействие върху националната сигурност и обществения ред. Важно е да се подчертае, че тези мерки не са насочени срещу чуждестранните инвеститори по принцип, а по-скоро целят да осигурят баланс между привличането на инвестиции и защитата на националните интереси и сигурност. Затова и такива механизми са въведени отдавна в някои държави (Франция, Германия, Испания и др.).

За България, този механизъм е изцяло нов и беше въведен в началото на 2024 г. с изменение на Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ). Прилагането му се отложи до приемането на изменение в Правилника за прилагане на закона и на Правилник за организацията и дейността на Междуведомствения съвет за скрининг. Единият правилник вече  приет и може да се очаква приемането на другия и ефективното прилагане на механизма да започне в най-скоро време.

Като процедура, контролът на инвестициите се доближава най-много до контрола върху концентрациите на стопанска дейност, извършван от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Докато при концентрациите, обаче, се изследва техния ефект върху конкурентната среда, който ще настъпи вследствие промяната на контрола върху дадено предприятие, то тук, задачата на новосъздадения Междуведомствен съвет за скрининг на чуждестранните инвестиции ще е да контролира инвестиции в определени сектори с цел защита на обществените интереси и националната сигурност.

При определянето дали дадена пряка чуждестранна инвестиция би могла да засегне сигурността или обществения ред, следва да се взима предвид нейното потенциално въздействие върху определени области на дейност: критична инфраструктура (енергетика, транспорта, води, здравеопазване, комуникации, медии и т.н.); критични технологии и изделия с двойна употреба (включително изкуствен интелект, ядрени технологии и др.), доставката на критични ресурси; достъп или контрол върху чувствителна информация; свобода и плурализъм на медиите.

Чуждестранен инвеститор, чийто инвестиции могат да подлежат на скрининг, съгласно ЗНИ  е лице (физическо или юридическо), установено извън ЕС, или такова юридическо лице, чието седалище е в ЕС, но контролът върху него се упражнява пряко или непряко от лице извън ЕС.

Законът дава сравнително широка дефиниция на пряката чуждестранна инвестиция, подлежаща на скрининг. Тя включва инвестиции, предоставящи възможност за ефективно участие в управлението или контрола на дружество; разширяването на вече съществуващи инвестиции; разширяване на капацитета на съществуващо предприятие, диверсификация на производство с продукти, които не са били произвеждани по рано и т.н.

На разрешение подлежат инвестиции, които имат за предмет областите на дейност, посочени в Регламент (ЕС) 2019/452, и чрез тях се придобива най-малко 10% от капитала на предприятие в страната или стойността на инвестицията надвишава прага от 2 000 000 евро и т.н.. Предвиждат се и специфични условия за нови инвестиции, скрининг при инвестиции, свързани с високотехнологични дейности и др.

Предвиден е и задължителен скрининг на преки чуждестранни инвестиции в обекти и дейности от лица, които извършват определени дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход; с чуждестранен инвеститор от Русия или Република Беларус; когато има данни, че инвестицията може да окаже въздействие върху сигурността и обществения ред (без оглед на прага), когато в капитала инвеститора има пряко или непряко участие на държава извън Европейския съюз, включително значително финансиране от държавен орган.

Преките чуждестранни инвестиции, които са „нови инвестиции“ или не надвишават определения материален праг, също биха могли да подлежат на разрешение, по предложение на член на съвета с компетентност в съответния сектор, в който ще се реализира инвестицията, съгласувано с Държавна агенция „Национална сигурност“ и Държавна агенция „Разузнаване“.

Формалното рефериране в ЗНИ към областите на дейност, изброени общо в действащия Регламент, изглежда неподходящо и може да въведе в заблуждение по повод обхвата на контрола. Европейският съд се произнесе, че главно условие, за да са налице предпоставките за скрининг е наличието на реална възможност за заплаха сигурността или обществения ред.

Поради неунифицирания подход на различните държави членки за прилагане на механизма и необходимостта от хармонизиране на критериите за контрол, сроковете и процедурите в ЕС се подготвя нов регламент в тази област. Обсъжда се дори и евентуално право на Европейската Комисия  (ЕК) да се произнася при спор между държави членки или между държава членка и самата ЕК за това дали инвестицията може да въздейства върху сигурността или обществения ред в конкретната държава или може да има въздействие за ЕС.

Още преди да е започнал да функционира скринингът в България, изглежда, че ще последват съществени промени и в общата рамка, зададена от ЕК. Докато тези изменения не бъдат реализирани - първо на европейско, а после и на национално ниво, обаче, приложими ще бъдат сега действащите разпоредби на ЗНИ.

В новите разпоредби на ЗНИ има и други неясноти - например относно прилагането на механизма за държави с „нисък риск“ от още неприет списък от Народното събрание, или за прилагането „правилата за скрининг за държави членки на Европейския съюз“ за определени държави като САЩ, Обединеното кралство, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Япония и др. Доколкото предстоят изменения в нормативната рамка и на европейско ниво, би било разумно законът да бъде допълнен за избягване на нецелесъобразното и неправилно прилагане на механизма в България.

Както и при контрола на концентрациите, процедурата за разрешение на инвестицията се инициира чрез уведомление до компетентния орган  (Междуведомствения съвет). Неговата администрация извършва проучване и оценка на инвестицията. Уведомлението трябва да съдържа подробна информация за инвестицията, включително нейните цели, планираните дейности, финансовите ресурси и източниците на финансиране. Може да бъде изискана допълнителна информация или документи.

В проектите на новите правилници се предвижда възможност за прекъсване на законоустановените срокове за произнасяне на Междуведомствения съвет с преговори с чуждестранния инвеститор, което не е предвидено в закона и би било обосновано да се очаква, законът да бъде изменен и в тази връзка.

Решенията на Междуведомствения съвет, с които разрешава (вкл. под условие) или отказва одобрение на пряка чуждестранна инвестиция са индивидуални административни актове и съответно могат да бъдат обжалвани по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Както и при концентрациите, може инвестицията да бъде одобрена при определени условия - ограничителни поведенчески и/или структурни мерки. Тези мерки могат да включват изисквания за отчетност, ограничения върху определени дейности или дори забрани за определени видове инвестиции. Условните разрешения са важен инструмент за управление на рисковете, свързани с чуждестранните инвестиции. Те позволяват на компетентните органи да наложат специфични изисквания и условия, които инвеститорът трябва да спазва, за да осигури сигурността и запазване обществения ред при извършване на инвестицията. Такива мерки могат да бъдат също - редовно предоставяне на информация, ограничения върху достъпа до определени технологии или инфраструктура, както и други мерки, които са необходими за защита на националните интереси.

Разбира се, за неизпълнение на предвидените от закона задължения (осъществяване на инвестиция без предварително разрешение, предоставяне на неточна информация, неизпълнение на ограничителни  мерки и т.н.) са предвидени глоби и санкции в размер на 5% от стойността на инвестицията (но не по малко от 50 000 лева).  Независимо от наложената глоба или имуществена санкция, Междуведомственият съвет може да наложи на чуждестранния инвеститор и поведенчески и/или структурни мерки.

Обичайно, при въвеждането в България на нова европейска регулация, както стана и при въвеждането на контрола на концентрациите преди години, съответната администрация първоначално бива затрупана от заявления, които не подлежат на уведомление/разрешение. Това е естествено при поява на нови и непознати за страната контролни механизми, предвид несигурността на бизнеса и желанието му за съответствие и избягване рискове от санкции.  За да се избегне блокиране на новата администрация и Междуведомствения съвет, съответно неоснователно забавяне на инвестициите, би било полезно да бъде предвидена в закона и възможност за предварителни консултации дали дадена инвестиция подлежи на контрол или не.

Скрининговият механизъм, така както е познат в други държави членки,  натрупали значителен опит в прилагането му, и където е заложена ясна и непротиворечива нормативна уредба за контрол на инвестициите, може да бъде много ефективен за защитата на националната сигурност и обществения ред. Надяваме се в тази връзка същата целесъобразност, яснота и бързина на производството да бъдат постигнати и в България, за да бъдат защитени, както интересите на държавата и гражданите й, така и на потенциалните инвеститори.