Well-being. Най-близката дума на български е „благосъстояние“, въпреки че тя има подчертана материално-икономическа конотация срещу чисто екзистенциално-емоционалната на английския термин. Трудността да намерим съвсем точен превод вероятно не е случайна, защото целенасочената грижа за здравето като осъзнат инструмент за постигане на житейските цели, включително активно дълголетие, не е нещо традиционно в нашата култура. Както и грижата за собственото здраве генерално. Или поне така беше преди.

България се оказва на водещите места в света по няколко от най-рисковите фактори, водещи до влошено здраве и лошо качество на живот. Например оглавява списъка от 50 страни на Medical Aid от 2023 г., изследващ този проблем. В него се обобщават данни от СЗО, CIA Factbook и др., които показват, че всеки трети българин пуши цигари, консумацията на алкохол е 11,2 л годишно на човек, 38,5% от българите не се движат достатъчно, съответно 1/4 от населението на страната е затлъстяло, а над половината – с наднормено тегло. В същото време в изследване на STADA от преди седмици се твърди, че българите са с най-ниско доверие към здравната система в ЕС. Страната ни има общоизвестен проблем с липсата на акцент върху превенцията на заболяванията, като той е както системен, така и в липсата на здравна грамотност в значителна част от населението. Проучване на „Тренд“ от 2023 г. показва, че под 1/3 от гражданите са ходили на профилактичен преглед в последната година. Друго изследване на СЗО за периода 2019–2021 г. ни поставя на последно място сред 17 изследвани държави в Европа по качество на превенцията. И това е само върхът на айсберга.

„Ако влезем в търговски център и попитаме 100 души, най-вероятно само 1–2 от тях ще имат представа какво наистина е превенцията на здравето. Повечето от тях ще си мислят, че е да си пуснете кръвни изследвания веднъж годишно“, обяснява Димитър Михайлов, основател на BB-Team – организация, която вече 25 години работи в сферата на здравословния начин на живот в България. Той обаче не бърза с крайно негативните изводи, като напомня, че целенасочените действия за поддържане на тялото са относително модерно явление, на по-малко от век. Преди това нуждата от движение и правилно хранене са били задоволявани по естествен път заради ежедневния физически труд и набавянето на локална храна. С навлизането на технологиите и по-уседналия начин на живот обаче, както и с увеличаването на порциона заради забогатяването на гражданите и комерсиализацията на общественото хранене, проблемите, свързани с обездвижването и лошата диета, нарастват епидемично в световен мащаб.

Растящ пазар

Увеличават се обаче и тези, които търсят решение. По-високият интерес към здравето в холистичен аспект и повишената търговия с добавки са глобална тенденция, споделя нутриционистът Гинка Костова, която работи с клиенти на няколко континента.

Макар в България хората, които спортуват поне веднъж седмично, да са едва 24% (данни от проучване на IPSOS отпреди няколко месеца), ръстът на тази група спрямо предната година е с цели 20 на сто. Извършващите някаква редовна физическа активност пък са се увеличили от 29% през 2019 г. до 42% в края на 2023 г.

Анна Грозданова, може би най-познатият инструктор по все по-популярния у нас метод на Вим Хоф, потвърждава тези данни. Ковид се оказа катализатор, понеже хората осъзнаха, че са смъртни, че трябва да се грижат за здравето си, посочва тя. Като цяло замислянето на българите за здравословното им благосъстояние се случва често постфактум, когато вече се появяват някакви проблеми. Затова и тези, които най-често се ориентират към методи за физическо и психическо укрепване, обикновено са на възраст над 35–40 години, добавя Анна.

Бетина Димитрова, коуч за хранене и движение, която специализира в работата с жени, обобщава основните двигатели на повишения интерес към програми и продукти за по-здравословен живот в България днес. На първо място тя поставя качеството на живот. „Болката да останеш на същото място и това да продължи цял живот и качеството ти на живот да е ниско става по-значима и от самия физически дискомфорт“, пояснява тя. След това се нареждат притеснението на хората за тяхната ефективност и конкурентоспособност, но и неизбежното сравнение и надпревара, което си правим с другите в социалните мрежи, инстинктът за борба, за статут, да сме по-силни и по-добри от другите. Последното се отнася в значителна степен за по-младите, за които да си в добро физическо състояние е социален статус, смята Димитър Михайлов. Според него това може да се забележи, особено добре, сред посетителите на спортните зали в големите градове.

Друг двигател на възприемането на по-здравословни практики са достъпът до информация и контактите на българите с други държави и култури, съгласни са всички, с които говорихме по темата. С разширяването на културния хоризонт са свързани и отпадането на някои социални стигми. Както посещенията на психотерапевт, така и участието в семинари за личностно развитие, коучинг програми и други по-нестандартни за масовата публика практики се възприемат все по-нормално.

Еволюция на търсенето

В сферата на здравословния начин на живот продуктите и услугите се вписват в три категории, казва Михайлов. Първата са програмите, които потребителят следва сам – например диетата. Във втората категория са усилията, които се правят заедно с инструктор или консултант. В третата са тези, които се правят от друг – като например естетичните процедури или модерните лекарства за диабет, с които се злоупотребява за отслабване въпреки опасните странични ефекти.

„Абсолютно всеки аспект на пазара на здраве се развива, и то стремглаво нагоре“, обяснява Димитър. При това пътят, който е изминат, е значителен. Преди две десетилетия специалистите образоваха публиката коя храна е въглехидратна и коя – протеинова. Днес много от сънародниците ни имат общи познания, но не могат да ги приложат практически. Чрез смартфона си може да намерите в голяма степен всичко необходимо, за да изградите план за действие. Работата е там, че има нужда от някой да я филтрира и да ви „побутва“. „Върховната воля в стил Шварценегер не съществува в 99% от населението“, обяснява Михайлов. Индивидуалният подход е ключов, защото отделните житейски истории се различават много в детайлите. Програмите трябва да преминават адаптация според персоналните нужди, разбирания и желаното качество на живот.

Общ подход за здравето

Терминът „холистичен начин на живот“ излиза все повече на преден план, защото се търси пресечната точка между няколко сфери на здравето и как те да са в оптимална взаимосвързаност: емоции, дух, физика, социална среда, когнитивно здраве.

Разковничето за оптимално здраве и да остареем без болести е в баланса на технологичните достижения на диагностиката на традиционната медицина в комбинация със здравословни навици, здравословна диета, движение, смята Костова.

Устойчива промяна

Димитър Михайлов отбелязва, че на пазара има и страшно много продукти и услуги, които не лежат на никаква рационална почва, а яхват „здравословната“ вълна – като например определен тип рекламирани като полезни, а на практика преработени храни или такива с незначим ефект.

Устойчивата промяна обаче е друга. Бетина Димитрова разказва, че вече за много от клиентите ѝ външният вид не е всичко: „При мен много често идват жени, които са изпробвали много диети, влизали са в крайности, спазвали са режими, но са видели, че нищо от това не могат да поддържат дългосрочно. Те търсят нещо, което е устойчиво и реалистично – как да подредят живота си“. Устойчивата промяна става факт само когато се изградят навици, които се интегрират в ежедневието, посочва Гинка Костова, както и че ролята на инструктора е ключова в този труден процес. „Няма как приложенията да заместят връзката с истински човек. Аз опитвам да съм приятел с хората, с които работя, и да следваме заедно някакви ценности, които си поставяме. Връзката, която изграждаме с хората, е много важна в моменти на трудности“, добавя Бетина.

Костова описва здравето като умение. Обаче напомня, че това е умение, което не сме научили, защото никой не ни е учил на него. Тя е оптимист, че не е късно за всеки. Михайлов е на малко по-различно мнение: „Една част от тези проблеми няма да бъдат решени в това поколение. Вече за следващите имаме по-голяма доза оптимизъм“.