Global Edge БРОЙ /// Мениджър 10/24

Списание МЕНИДЖЪР Ви предлага 4 безплатни статии от броя — 2 / 4

Езикът на горещите конфликтни точки

Военните действия в Близкия изток са сигнал на глобалната ескалация

Автор:

Руслан Трад, съосновател на военния журнал De Re Militari

Езикът на горещите конфликтни точки

Военните действия в Близкия изток са сигнал на глобалната ескалация

Езикът на горещите конфликтни точки
quotes

Сирийските войници не очакват атака в тази неделна септемврийски вечер. Израелските хеликоптери не кацат, а вместо това от тях се спуска екип от специалните сили. Последват ожесточени сблъсъци, при които са убити трима сирийци, а четирима иранци са пленени. В малкото публични доклади за тази операция не се посочват подробности за това какво се е случило с иранците, членове на мощната Революционна гвардия.

Малко преди операцията в сирийския град Масияф израелски удар поразява руски комуникационен център. Атаката последва серия от нападения за отслабване сирийската противовъздушна отбрана, което пречи Дамаск да осуети операцията. Сирийският режим води разследване, което трябва да открие защо и как се е случило всичко това, но отговорите са малко. Според израелски източници елитното подразделение „Шалдаг“ на израелските военновъздушни сили е извършило сложната многопластова операция, която предизвиква коментари на международни наблюдатели, а детайлите описват сюжет, достоен за трилър. Още по-важен е контекстът на тези събития, тъй като се развиват едва няколко дни преди мащабната атака с детонации на средства за комуникация на членове на „Хизбула“ на територията на Ливан, Сирия и Ирак, предшествала интервенцията на Израел в Южен Ливан и смъртта на лидера на ливанската организация Хасан Насрала.

В близост до град Масияф е разположен ключов обект за разработване на оръжия, управляван от сирийския правителствен Център за научни изследвания и проучвания. В миналото Израел е нанасял въздушни удари по комплекса, но се смята, че части от инфраструктурата са неподатливи на въздушни атаки, тъй като са разположени дълбоко под земята. В някои разузнавателни доклади се съобщава, че при израелската специална операция са били заловени ирански съветници, което посолството на Иран в Дамаск бързо определя като „лъжа“. Данните обаче са показателни: израелските командоси се спускат от хеликоптери, водят престрелка с охраната, последват детонации в подземни фабрики, а пътищата около обекта са прекъснати от въздушни удари. За последното свидетелстват снимки на разрушени пътища и няколко унищожени цивилни автомобила в близост до мястото на инцидента.

Сирия отдавна се разглежда като транзитна точка за оръжейни технологии, изпращани от Иран на „Хизбула“ в Ливан. От 2013 г. насам Израел е нанесъл хиляди въздушни удари по складове за оръжия и конвои в Сирия в рамките на това, което израелските анализатори понякога наричат „война между войните“, а западните медии определят като „сенчеста война“ между Тел Авив и Техеран. Мишена на тези ранни септемврийски удари са били ирански служители – включително генерали, както и бойци на „Хизбула“. Опасението на Израел е предполагаемото продължаване на програмата за химически оръжия на Сирия, които силите на президента Башар Асад използва срещу бунтовнически групи.

Събитията от септември не са прецедент. Израелската армия извършва удари в Масияф през 2017 г., а преди това по ядрен изпитателен реактор в източния сирийски район Дейр ез-Зур през 2007 г. Защо обаче Израел би нахлул в Масияф, използвайки сили на терен? Тъй като израелските военновъздушни сили имат превъзходство над Сирия, операцията по земя изглежда като ненужен риск. Според източници от британското военно разузнаване операцията на израелските специални сили най-вероятно има за цел да осигури разузнавателна информация за иранска технология. По този начин Израел също така дава знак, че иранците, подкрепящи действията на „Хамас“ и „Хизбула“, не са в безопасност дори когато действат от Сирия, чиято територия дълго време беше смятана за безопасна за Техеран. Значителният въздушен потенциал на Израел показва, че е трудно да се оправдае сухопътно нападение. Тел Авив разполага с вариант на масивната 950-килограмова бункерна бомба BLU-109/B, която може да пробие шест метра бетон с втвърден проникващ елемент, преди да се взриви. Смята се, че Иран, който има опит в изграждането на структури дълбоко под земята благодарение на инженери от Северна Корея, е помогнал на „Хамас“, „Хизбула“ и сирийския режим в изграждането им. Сегашните тунелни структури и бункери са изградени на дълбочина, която изисква бомби от по 2000 кг, но Израел не разполага с достатъчно големи самолети, които да пренасят такива оръжия.

Според анализатори Израел вероятно би предприел високорискова мисия на терен само за постигане на цел, която не може да бъде реализирана чрез въздушни удари или кибератаки. Последните би могло да бъдат насочени към компютрите на Центъра за научни изследвания и проучвания.

От средата на септември събитията в Масияф стават част от хрониката на ескалацията в Близкия изток, която доведе до отстраняването на основни лидери на „Хизбула“, офицери на „Хамас“, атаки по Израел и отваряне на фронт в Южен Ливан. И това не е краят. Израел вероятно планира да разшири сухопътната си операция срещу „Хизбула“, както показва разминирането между окупираните Голански възвишения и демилитаризираната ивица по границата със Сирия. Миротворците на ООН в региона също така съобщават, че Израел е изкопал нови укрепления в близост до демилитаризираната зона, което може да показва подготовка за офанзиви и дава възможност за активизиране на сирийски фронт.

От Южен Ливан до Корейския полуостров

Войните, които води Израел в момента, трябва да бъдат поставени в по-широкия геополитически спектър от събития, които определят глобалната ескалация, на която сме свидетели. Ако погледнем към картата на света, лесно ще разчетем сигналите за срива на международната система за сигурност и проблемите, пред които се изправя международното право.

Само няколко дни след израелската специална операция в Сирия на 18 септември Националната служба за сигурност на Армения обяви, че е предотвратила „опит за узурпиране на властта чрез въоръжен преврат“. Разследващият комитет в Ереван твърди, че в подготовката на преврата са участвали арменски граждани, бивши жители на Нагорни Карабах и „лица, чиято самоличност все още не е установена“ към онзи момент. Според разследването те са вербували арменски граждани и жители на Нагорни Карабах, на които е било обещано да плащат по 220 хил. рубли на месец. Срещу тези пари новобранците е трябвало да преминат тримесечни тренировъчни лагери в Руската федерация, за да се запознаят с новите тежки оръжия и да изпълняват бойни дежурства. Арменският разследващ комитет заяви малко след като новините излязоха извън границите на Армения, че новобранците са били изпратени в Ростов на Дон, където са били подложени на проверки, включително на детектор на лъжата, за да се установят политическите им възгледи. След това са били настанени в базата „Арбат“, където са преминали бойна подготовка. Всичко това остана до голяма степен под радара на широката общественост извън Кавказ и някои експертни кръгове. Коментарите и анализите веднага обвързаха опита за преврат не само с регионалната политическа ситуация, а и с някои факти, сред които: Руската федерация иска да утвърди присъствието си в Армения, която се обръща все по-често както към Запада, така и към Иран, чиито интереси противоречат на руските в Кавказ; Азербайджан, който поглежда към арменските позиции на фона на все по-влошаващите се отношения с Иран, дава по-голяма свобода на действие на израелското разузнаване, което има оперативен център в Баку. Поставете всичко това в глобалния контекст на противопоставяне между Китай и САЩ, Руската федерация и Украйна, Индия и Пакистан, Иран и Израел, Северна Корея, Япония и Южна Корея, и картината ще стане още по-сложна. В сметките дори не включваме Африка, чиято територия е обект на все повече специални операции, битка за природни ресурси и достъп до мини за редки метали (като литий и кобалт, които съставляват основния материал в почти всяка технология, използвана от човека днес), както и конфликти, като гражданската война в Судан, която привлече вниманието дори на Киев, целящ да възпре руските операции с пренос на суданско злато, с които се заобикалят наложените санкции заради войната в Украйна.

И в този ред на мисли да поговорим за Азия

В началото на октомври тази година излязоха публични данни, показващи, че виетнамските въоръжени сили активно разширяват мрежата от изкуствени острови в Южнокитайско море, за да противодействат на китайската военна дейност в района. Основното строителство се извършва на спорните острови Спратли, където се планира да бъдат разположени военни самолети, противокорабни системи и системи за противовъздушна отбрана в пряка комуникация със западни сили като САЩ, Австралия и Великобритания. Според данни, получени от сателити, броят на островите, създадени от Виетнам, се е увеличил десетократно през последните три години. Тези действия напомнят за подобни стъпки на Китай, който също изгражда изкуствени острови и ги оборудва с военна инфраструктура. Увеличавайки площта на своите сухоземни притежания с 9,5 кв.км, Виетнам укрепва позициите си в региона в стремежа си да защити интересите си пред нарастващия натиск от страна на Пекин, чиито военни съоръжения заемат около 18,8 кв.км в същите води.

Какво предизвиква тези забързани и крайни действия?

Това е разпадащата се рамка на международната система за сигурност.

Виетнам и други страни в Югоизточна Азия наблюдават с притеснение войната в Украйна и напрежението в Близкия изток, в чиято динамика Китай има пряко участие, маскирано като дипломатическа активност и възприемане на ролята на „обикновен наблюдател“. Неслучайно в средата на октомври 2024 г. Филипините обявиха нова военна доктрина в контекста на противопоставянето с Китай. Това се случва на фона на видима ескалация на Корейския полуостров, където се потвърди използването на дронове от Южна Корея над Пхенян, докато севернокорейската армия въведе в бойна готовност артилерия по границата си с Юга, а железопътните линии към Южна Корея бяха спрени. Впрочем напрежението между Пхенян и Сеул идва на фона на съобщения за участието на севернокорейски военни на страната на Москва в Украйна. Не само това – руският лидер Владимир Путин внесе в Държавната дума законопроект за ратифициране на Договора за всеобхватно стратегическо партньорство между Руската федерация и Северна Корея, подписан през юни тази година. Припомням, че този договор предвижда военна и „друга помощ“ в случай на нападение. Нужно е да се каже, че всеки възможен конфликт и дори намек за напрежение около Тайван, Филипините и Виетнам ще засегне икономическите интереси на Европейския съюз и западните столици като цяло. Жизненоважни търговски артерии ще бъдат поставени под въпрос в момент, когато европейските сили, САЩ и Канада се мобилизират за отговор на предизвикателствата по оста на конфликтните зони от Донецк до Ивицата Газа.

ЕС, който все още няма обща отбранителна стратегия

И докато Китай започна военни учения, симулиращи превземането на Тайван, а островът беше обграден от всички страни, балтийските държави подготвят отбраната си и изолират руския Калининград, саудитският престолонаследник Мохамед бин Салман пристига в Брюксел за знаковата среща между лидерите на Европейския съюз и страните от Персийския залив на 17 октомври. Към Бин Салман се присъединиха високопоставени представители на ЕС, включително председателят на Европейския съвет Шарл Мишел, който е инициатор на срещата. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и френският президент Еманюел Макрон също присъстваха на разговорите.

Очаквано, присъствието на Бин Салман предизвика остри коментари в западната преса. Саудитският престолонаследник е обвинен в провеждането на репресии срещу опоненти. Но Брюксел се нуждае от нещо, което само той може да даде – уверение, че страната му няма да започне да продава петрол в юани, което би се отразила много негативно върху западните валути.

Когато през 2017 г. отразявах от Саудитска Арабия водената тогава военна кампания от Рияд в Йемен и регионалните измерения на този конфликт, в Джеда пристигна китайска делегация. Пекин се обръщаше все по-често към Персийския залив и Саудитска Арабия беше логичен избор на съюзник в изграждането на водена от Китай международна система. Китайската делегация постигна важни и големи сделки, но само подновеният ангажимент на САЩ като гарант за сигурността на Рияд и основен потребител на саудитския петрол спря по-дълбоко сътрудничество със Си Дзинпин. Оттогава светът се промени в полза на лагера на Москва и Пекин – руските войски навлязоха за втори път в Украйна, окупирайки още повече територия, западните столици са притискани все по-често, „Хамас“ извърши атаката си върху Израел, Субсахарска Африка видя идването на проруски хунти в някогашни отявлени западни съюзници. Нищо не гарантира обаче какво може да се случи тепърва и какви ще са следващите стъпки.

Дали ЕС е готов? Дали в Белия дом ще дойде нова политическа доктрина, която да отговори на глобалните предизвикателства?