Google Cloud платформата има над 100 продукта и услуги под шапката си – какво можем… или по-скоро какво не можем да правим в облака?

Действително, броят на новите услуги нараства изключително бързо, особено сега, с навлизането на GenAI в много от индустриите, динамиката е много голяма – буквално всяка седмица излиза нещо ново на пазара. Google Cloud щеше да е петата enterprise софтуерна компания в света (ако я разгледаме самостоятелно от Alphabet), най-бързо растящата облачна платформа по приходи за последните няколко години – годишният ни оборот се увеличи 5 пъти за последните 5 години. Преди 5–6 години повечето компании, с които разговаряхме, не гледаха толкова сериозно на облачните технологии, особено тези от Източна Европа. В момента е немислимо да се говори за иновации, конкурентоспособност и ръст на бизнеса, без да се използва облакът. През последните години обявихме глобални партньорства с някои от големите софтуерни корпорации като SAP, Salesforce, Palo Alto, VMware, а от няколко месеца и с Oracle. Google Cloud е също и единствената облачна платформа, която основава всичко на отворени стандарти и отворен код. Създали сме и развиваме облачен Marketplace. Там всеки със софтуерен продукт, който се интегрира и работи в Google Cloud, може да го продава, така че ние подпомагаме екосистемата от разработчици, като им даваме нов канал за достигане до клиенти по цял свят. С всичко това сме сигурни, че броят на решенията, които не могат да се използват в облачна среда, са сведени до минимум – както в бизнеса, така и в държавния сектор. Например може би си спомняте, че по време на пандемията много държави изискваха да се попълват онлайн форми за придвижване между държавите или между градовете за всяко пътуване – това нямаше как да се случи в такъв мащаб, ако не бяха именно облачните технологии.

Имат ли бъдеще данните и услугите извън облака?

Особено в контекста на изкуствения интелект и машинното обучение, може би дори квантовия компютинг… Данните и услугите извън облака ще продължават да съществуват – облачните технологии не изключват досегашните технологии, но предефинират и до голяма степен намаляват броя на случаите, в които облакът да не дава по-доброто решение. Това е причината и много от бизнесите по света да започват цифровата си трансформация именно като се възползват от изчислителните възможности на облака за много по-бързия и мощен анализ на данни. С бързото навлизане на AI огромният изчислителен ресурс на облака ни позволява да обучаваме все по-комплексни и големи модели, които да бъдат прилагани в много различни сфери като например ранно откриване на болести, по-бързото разработване на нови лекарства или премахване на езиковата бариера, когато разговаряме помежду си. С помощта на квантовите компютри такова обучение ще може да става за изключително кратко време, което може да бъде следващата революция в AI. Въпреки че Google направи няколко сериозни пробива в квантовият компютинг през последните години, светът все още е далеч от използването на тази технология.

Данните ни по-сигурни ли са в облака, особено с нарастващите опасности, включително от бързоразвиващите се нови технологии?

Cloud компаниите отделят много повече внимание и средства за подсигуряването на своите платформи. Например при нас в Google работят над 800 от най-добрите световни експерти по сигурността, които се грижат за защитата на системите ни. Тъй като голяма част от потреблението в интернет е свързано с наши продукти, ние първи виждаме всички нови атаки и реагираме мигновено на тях. При нас никой няма доверие на никого и всичко се проверява от няколко човека; всички данни са криптирани през цялото време, така че да не могат да бъдат прочетени и достъпени неправомерно, включително от наши служители. Имаме екипи, които постоянно се опитват да намерят пролуки в сигурността ни, и екипи, които постоянно я подобряват. Преди година пуснахме в YouТube няколко документални филма (Hacking Google), които описват едни от най-големите опити за кибератаки, които сме виждали досега – основно организирани от няколко правителства. Именно поради изключително високата сигурност на нашата платформа скоро след началото на войната украинското правителство премина към нашите услуги, за да предпази данните и системите си от постоянните кибератаки. Създадохме нова система – киберщит, с която държавите да могат да се защитят по-ефикасно от модерните и неспиращи атаки. Наблюдаваме вече атаки, които използват AI, а същевременно и ние го използваме, за да можем по-бързо и адекватно да се защитим.

Големите cloud провайдъри не са много. Първите няколко, сред които е вашата платформа, държат около 2/3 от пазара в световен мащаб. Има ли опасност от монополизация на данните?

Не. На първо място данните на нашите клиенти са тяхна собственост и това е заложено много ясно в нашите договори – ние единствено обработваме тези данни така, както клиентите ни инструктират чрез услугите, които сме създали. В допълнение имаме безплатни услуги, които позволяват лесното и бързо прехвърляне на тези данни от нашите сървъри към други, ако някой реши да не ползва повече продуктите на Google.

А монополизация на услугите?

Огромните изисквания за изчислителна мощ на AI например ще поставят големите компании в привилегирована позиция. Наблюдаваме появяването на страшно много нови играчи на пазара, които се фокусират върху AI технологиите. Да вземем за пример Anthropic, която е основана едва през 2021 г. и развива много сериозно нови AI модели, които се използват в цял свят. Има все повече фирми, които предлагат GPU изчислителна мощ на много ниска цена, много правителства също инвестират в такива ресурси, така че не смятам, че това би дало привилегия на големите облачни доставчици. Ключовото в обучението на новите AI модели е да се разполага с достатъчно данни, за да може това обучение да е пълно и възможно.

Борис Георгиев е управляващ директор на Google Cloud за Централна и Източна Европа и Централна Азия. Започва изграждането на корпоративния бизнес на Google в Югоизточна Европа през 2013 г., като преди това е развивал стартъп, предоставящ едни от първите облачни услуги, базирани на „Майкрософт“ продукти. По-рано е работил за Cisco с фокус върху телекомуникационните компании в България. Завършил е ТУ в София.

Вече виждаме първите съдебни битки между AI компании и притежатели на авторски права. Може ли това бурно развитие да доведе до още по-голямо неравенство в обществото?

Напротив, с възможностите на AI очаквам да видя повече изравняване на възможностите на хората в обществото. Тези технологии скъсяват пътя за добиване на значителни количества знания в дадена сфера, те съкращават времето за изпробване на различни концепции, могат да дадат на един човек производителността на цял екип. Ако имате брилянтна бизнес идея, която изисква създаване на смартфон приложение например, досега трябваше или да имате компютърни познания, или да осигурите финансиране, за да наемете разработчици за тази цел. В скоро време ще можете да опишете бизнес идеята си с думи, а AI да ви създаде мобилното приложение, и то за няколко часа.

Разрастването на IT индустрията и в частност центровете за данни ги превърнаха постепенно в сектор с потенциално видим въглероден отпечатък. Каква е стратегията на компанията ви за устойчивост?

И тук, както и в много други насоки, Google е технологичен пионер и инвестира от много години. Ние сме единствената облачна компания и първата измежду глобалните фирми, която постигна въглеродна неутралност още през 2007 г. Новата ни цел е да използваме 24/7 изцяло чиста енергия до 2030 г. Естествено, това не е никак лесна задача, но за да я постигнем, използваме AI и изобретяваме нови енергийни технологии и концепции от години, които ни доближават все повече до тази цел. Мога смело да кажа, че ние сме най-зеленият облак.

Според вас продължава ли образованието да е адекватно на бързоразвиващите се технологии в световен и локален мащаб? Имате ли стратегия как да си сътрудничите с българските университети и изследователски институти (след като вече отпуснахте над 1 млн. долара за стипендии на млади учени от института INSAIT)?

На първо място новите технологии изискват подобряване, дори подмяна на методите за добиване на знания в образователната система. Когато съдържанието е много, вече не можем да го четем в клас или по време на лекция. Нужни са практически курсове с много добре подготвени преподаватели. Това е нещо, което Google прави – да предостави на образователния сектор не само най-новите технологии, а и подходящи курсове за преподаватели и методика за внедряването на технологиите. Над 35% от училищата в България използват безплатните инструменти на Google за образованието, което помага за развиването на тези познания и работата в екип. Що се отнася до университетите, Google винаги е подкрепял и работил в тясно сътрудничество с топ институтите по света. Преди две години, когато се срещнахме с Мартин Вечев и той ни разказа за своите планове да създаде AI институт в България на световно ниво, ние решихме да подкрепим тази инициатива. Тогава предоставихме докторантски стипендии и достъп до облачни ресурси. Тази година решихме да увеличим значително средствата за стипендии, след като видяхме какво постигнаха от INSAIT за две години. Ръководителите на Google Research бяха силно впечатлени от постиженията им в такива кратки срокове. Убеден съм, че INSAIT е вече регионален институт от световно значение и ние продължаваме да работим с него по някои нови инициативи, които ще сближат нашите екипи дори повече.

Вие имате наблюдение върху Централна и Източна Европа – на какво ниво е дигиталната трансформация на българския бизнес в сравнение със страните от региона?

След пандемията наблюдаваме значително ускоряване на тези процеси в България, но все още са значително по-бавни от това, което се случва в Западна Европа. Представителствата на мултинационални компании в България напредват много по-бързо в дигиталната трансформация, повлияни от стратегическите решения, взети в техните централи, докато местните бизнеси извършват тази промяна по-бавно и внимателно. Що се отнася до AI технологиите, то инвестициите на фирмите у нас в тази посока са все още плахи. Наскоро публикувахме наше съвместно пазарно проучване с Implement Consulting Group, според което БВП на България може да се увеличи с 5–7% през следващите 10 години, ако се инвестира по-бързо в тези технологии. Ако страната ни се забави с инвестицията спрямо другите държави в региона, този ръст ще бъде значително по-малък – около 1%.

Все повече млади хора се стремят да са предприемачи за сметка на кариера в големи компании. Какво може да привлече нови таланти към кариера в корпорации?

Едното не пречи на другото – фирми като Google ни дават възможност да опознаем всички аспекти на правене на мащабен, глобален бизнес, запознава ни с множество бизнес проблеми и техните решения, дава ни шанс да развием подобре нашите възможности, да създадем контакти, да научим за най-добрите практики в дадена индустрия. Много от най-успешните стартиращи компании по света са създадени от бивши служители на Google, както и много от най-успешните бизнес и технологични лидери са стартирали своите кариери при нас.

Как вашето кариерно пътуване ви отведе до тази позиция в Google?

Това беше дълъг и интересен процес, който отне 6 месеца и поне 6 интервюта. По това време Google тепърва навлизаше в предоставянето на услуги на бизнес клиенти и търсеха човек, който да изгради този бизнес от нулата. Търсеха хора в Унгария и Румъния и впоследствие разбрах, че въпреки че имало голям наплив от кандидати, те не са намерили правилния човек повече от година. Попаднах на тази обява съвсем случайно, както много други неща, които са ми се случвали в кариерата, и реших, че имам нужните познания за тази работа. По това време, през 2010 г., с няколко бивши колеги от Cisco предлагахме първите облачни SaaS услуги, базирани на „Майкрософт“ технологии, много преди самите „Майкрософт“ да бяха извадили нещо подобно на пазара. След множеството интервюта и разговори се оказа, че съм най-подходящият кандидат за тази позиция в цяла Югоизточна Европа. Успях да изградя екип, с който направихме Източна Европа един от важните региони на Google Cloud в EMEA.

Google Cloud е подразделение на Alphabet, което предоставя продукти и услуги на бизнес клиентите на Google в частния и държавния сектор. Годишният оборот на Google Cloud надхвърля 40 млрд. долара и отчита сериозен ръст в последните няколко години. Google Cloud е и подразделението, което развива AI технологиите на Google, достъпни за корпоративните клиенти на компанията.

Приблизително в колко срещи участвате всеки ден? Имате ли формула за ефективното им провеждане?

Благодарение на AI разполагам с такава статистика – прекарвам средно по 4 часа на ден през тази година, като има и дни, когато съм в срещи по 9 часа. Предполагам, всеки е намерил начини да подобри ефективността на срещите си, но за мен повечето са по 30 минути с ясни, предварително дефинирани теми за обсъждане и данни, които всеки трябва да е прегледал преди това. Всяка среща трябва да произведе списък с активности и хора, които да ги движат.

Какво е за вас успехът?

Ще се опитам да цитирам Крис Гарднър, автор на The Pursuit of Happiness: „Знаеш, че си успял, когато най-големият ти конкурент те похвали публично за нещо, което си постигнал“.  

Как се зареждате с нови идеи?

В планината – напоследък правя по някой дълъг преход в България (например 3 пъти вече Ком – Емине), където ходя с приятели, а като няма желаещи – сам. Времето, прекарано в планината, е невероятно за ментално разтоварване, зареждане с нова енергия и нови идеи. Нашата природа е изключително красива и вдъхновяваща, а и е място, където срещам много нови и интересни хора. 

Препоръчани книги от Борис Георгиев:

„Пътят напред“ от Бил Гейтс

„Как работи „Гугъл“ от Ерик Шмит

„Стив Джобс“ от Уолтър Исааксон

„Преследване на щастието“ от Крис Гарднър