Тази история започна като много други по хилядолетния път на човешкия икономически прогрес. Даже може да кажем – съвсем в тона на ерата на ускоряващ се възход, тази на информационните технологии.

Поредната иновация. Поредната премиера. През ноември 2022 г. OpenAI представиха първата публична версия на ChatGPT . Началните реакции варираха от „най-добрия чатбот досега“ (The New York Times, Washington Post) до „най-после AI може да прави нещо“ и „доста добър уверен писател и още по-убедителен автор на глупости“ (Vox).

Не бяха нужни много седмици обаче, за да се усети вятърът на промяната. Точно защото AI вече можеше да прави „нещо“, кутията на Пандора по темата за изкуствения интелект, захранвана от десетилетия философска и фантастична литература, беше рязко отворена. Бил Гейтс излезе от миманса на почти пенсиониран милиардер със заявлението, че технологията „ще промени нашия свят“. Илън Мъск пък рязко изневери на вечната си визионерска позиция и дори подкрепи нечуваното за него искане за мораториум върху разработката на подобни продукти, подготвено от редица учени. После щеше да се окаже, че мотивът му е бил по-вероятно свързан със собственото му изоставане в сферата, което важеше всъщност за всички конкуренти. Така или иначе усещането за високо напрежение бързо се настани в технологичния сектор и започна да се разпространява и отвъд въпреки все още ограниченото приложение на големите езикови модели.

После започнаха да ни успокояват. Това е само още автоматизация, казаха ни, трансформация на оръдията на труда. Светът се променя, както винаги – едни професии ще изчезнат, но ще се появят други. Услугите и уменията за тях се променят според нуждите и способностите на обществото. Напомняше ни се, че лудитите не са били прави за индустриалната революция. Феодалните старчета в редица области на творчеството и науката се чувстваха непоклатими, както винаги. Световният икономически форум даже няколко пъти прогнозира, че новосъздадените от въвеждането на изкуствения интелект работни места ще са с десетки милиони повече от ликвидираните от тези технологии. Други сериозни източници също. Това беше в началото.

Бавното сваряване на жабата

Само два-три месеца по-късно тонът се смени отново. Промяната може да е като нищо друго досега. Възможно ли е всичко да е обратно? Ще автоматизираме ума, а ще оставим мускулите? Помните ли клишираното сравнение с печатарската преса и други исторически инженерни постижения? Толкова често беше повтаряно в статии и телевизионни студиа, че вече не може да сме сигурни откъде тръгна, но може би един от първите беше проф. Уесли Уайлдман от Бостънския университет, който беше един от пионерите, изпробвали новия LLM в клас. Той използва аналогията, за да направи разликата между един стандартен инструмент, който разширява способностите ни, и събитие като появата на печатарската машина, която променя изначално правилата, логиката и възможностите в дадена сфера.

Превъртаме по-малко от три години напред, за да осъзнаем, че е бил прав само отчасти. Обещанията за бъдеще на всесилен AI, Светият Граал на информацията и контрола, обостри надпреварата за власт. Остави и бизнесите пред невъзможен риск, ако не се включат. Печатарската машина е революционизирала един сектор, а AI ще го направи с почти всички наведнъж, или поне на това залагат най-богатите в бизнеса и политиката днес.

В началото на март 2026 г. Anthropic публикуваха обновената си методология за изследване на употребата на техния голям езиков модел Claude, която идва с оценка на потенциалното му въздействие по бизнес направления и професии в бъдеще. Графиката леко манипулативно подрежда различните икономически сфери равнопоставено, сякаш броят на заетите и приносът им към БВП е еднакъв. Въпреки това при по-внимателен поглед се вижда как тя показва, че повечето ключови професии за икономики като европейските, т.нар. „бели якички“, са в реален риск – включително управление, финанси, информационни технологии, архитектура, право, природни и социални науки, изкуство и забавление. Авторите подчертават, че работещите в най-заплашените сфери са по-често по-зрели, по-образовани и по-добре платени, че дори и има повече жени сред тях.

И докато ЕЦБ пресмята, че все още масовото въвеждане на AI инструменти не се е отразило значимо на общата заетост в Европа (в САЩ вече има индикации за проблем с младежката заетост, където безработицата минава 10%), големи компании – от Amazon до Allianz – вече предприемат масови съкращения. Те често биват оправдавани с приспособяване към ерата на изкуствения интелект. Бомбата сред тях предизвика основателят на Twitter Джак Дорси, който уволни накуп над 40% от персонала на технологичната си компания Block (над 4000 души), посочвайки AI като единствена причина: „Виждаме го вътре в организацията. Значително по-малък екип, използвайки инструментите, които ние създаваме, може да прави повече, и то по-добре“. Дорси е убеден, че не само не избързва с такъв драстичен ход, ами повечето компании са закъснели. Той вярва също, че АI „фундаментално променя начина, по който се изгражда и управлява компания“. „В рамките на следващата година множеството от бизнесите ще достигнат до същите заключения и ще направят подобни структурни промени“, пише ветеранът от Силициевата долина до акционерите си.

Безработно безоблачно бъдеще?

На практика все още има немалко експерти, които оспорват твърденията на големите лица в технологичния бранш и говорят за балон. Съкращенията се оправдават с прекалено недалновидно раздутото наемане по време на пандемията например. Посочва се, че и макар по данни на McKinsey към края на 2025 г. 88% от компаниите глобално да са въвели някакъв AI инструмент, практическите приложения все още не оправдават инвестициите (което се вижда и в изследването на Anthropic). Намеква се, че и големите в IТ защитават умопомрачителните си инвестиции в сферата, залагайки на прекалено оптимистична реторика за пред пазара. Отново се напомня трудната сметка при себестойността на центровете за данни и липсата на възвръщаемост за момента.

В последните седмици и месеци обаче някак си подозрително досега враждуващи лидери от бранша сякаш са се обединили около сходна визия за бъдещето – такова, в което човекът не е точно фактор. Тонът за пореден път е успокоителен. Изпълнителният директор на Palantir Алекс Карп сподели от сцената на Световния икономически форум в Давос, че завършилите хуманитарни специалности в елитни университети са свършени, но по-скоро образованието няма да има значение и без това. Илън Мъск смята, че до „10–20 години“ да имаш работа ще е само опция, а парите ще са без значение. Милиардерът инвеститор (вкл. в OpenAI) и венчър капиталист Винод Хосла вярва, че днешните 5-годишни няма да имат нужда от професия. Мъск приравнява с хоби човешкия труд на бъдещето – като хората, които днес играят видеоигри или пък отглеждат зеленчуци в градината си, без това да е жизненонеобходимо за изхранването им. Повечето замесени технологични лидери рисуват утопична картина, в която автоматизирани работници осигуряват изобилие за всички.

Според Хосла, макар подобно рязко спадане на заетостта да представлява дефлационна икономика, това няма да е катастрофално. Евтиният автоматизиран труд, отчасти благодарение на един милиард двуноги роботи, които според него ще се появят през следващото десетилетие, би намалил производствените разходи. Това означава, че стоките и услугите биха били много по-евтини и биха изисквали много по-малко разходи. БВП също ще стане ирелевантен показател и разбира се, останалите нужни средства ще трябва да идват от нещо като универсален базов доход.

Модел на глинени крака

Антон Коринек и Лий Локууд от Университета на Вирджиния са подготвили обзор с идеи как биха могли да работят публичните финанси в ерата на AI. Те описват двуетапна еволюция: първоначално, когато човешкото потребление все още е голяма част от икономиката, държавата може да компенсира изчезващите данъци върху труда чрез облагане на потреблението. Възможно е данъците да се използват и за забавяне на прехода – да се насочват инвестициите към технологии, които помагат на работниците да вършат работата си по-добре, вместо да ги заместват. Предлага се и облагане на фиксирани фактори като земя, радиочестотен спектър или данни, монополни ренти, които не добавят нищо към благосъстоянието на обществото.

На втория етап, ако се стигне до автономни системи, които произвеждат по-голямата част от стойността и потреблението, е близко до нулата, данъчната тежест ще се измества към облагане на капитала и доходите от машинно производство. Обсъждат и по-нестандартни варианти – например държавата да събира част от данъците под формата на дялове в компаниите, доставчици на услуги, и да ги натрупва като споделена обществена собственост, или дори по-радикално – предварително изземване на дял от AI капитала за разпределение сред населението, така че, когато трудовите доходи клонят към нула, хората да имат достъп до потребление чрез дивиденти, а не чрез заплати.

„Ако развитието на AI се забави, възвръщаемостта остава скромна; ако AI трансформира икономиката, възвръщаемостта вероятно ще нарасне – пишат Коринек и Локууд. – Тази автоматична настройка се оказва ценна предвид радикалната несигурност около развитието на AI.“

Богатите дават на бедните

Дали ще го определяме като техно-комунизъм или хиперкапитализъм от Силициевата долина, този икономически модел заслужава повече от лековато отношение, дори само за това, че е изказан приоритет на някои от най-богатите и влиятелни хора в света. Донякъде иронията е, че това е и един от най-големите проблеми пред реализацията му.

През 1992 г., когато Бил Гейтс се превръща в първия представител на IТ бранша, възкачил се на върха на класацията на най-богатите хора в света, останалите в топ 10 са от най-разнообразни държави, континенти и сфери на бизнес – от производство през инвестиции до имоти и медии. Общото богатство на десетимата тогава се равнява на около 100 млрд. долара, или 0,4% от БВП на САЩ през тази година, пише в свой анализ Едуардо Портър – бизнес анализатор с десетилетия публикации в издания като The New York Times, Washington Post, Bloomberg и Wall Street Journal.

Днес, казва той, олигархията се е променила драстично. Само 3-ма от 10-те най-богати в света не са от технологичния бранш, само двама не са американци, а Мъск, Безос, Зукърбърг, Елисън и компания притежават 16 трилиона долара, или 8% от БВП на САЩ. Добавете към тях и Олтман, Тийл и още няколко ключови имена с доста сходен профил в бизнеса си напоследък.

Очакваме от група хипербогати либертарианци, които контролират все по-голяма и ключова част от икономиката и влагат в момента (според Financial Times) почти 200 млн. долара в кандидати на частичните избори, в лобиране против регулацията на AI, застанаха рамо до рамо и с 400 млн. долара дарения в кампанията на Доналд Тръмп и след това получиха намаление на корпоративния данък… очакваме тези да споделят богатството си с целия свят. Днес данъците в САЩ възлизат на под 26% от БВП – с осем процентни пункта по-малко от средното за ОИСР. Облагането на капитала е малко над 2% от БВП. „Тези числа ще трябва да се повишат значително, тъй като хората вече няма да имат заплати, от които да живеят, и ще разчитат много повече на държавната щедрост“ – добавя Портър. В същото време, докато светът очаква кога Мъск ще се превърне в първия в историята на човечеството трилионер, неговата Tesla ще плати 0 (нула) долара федерален данък тази година. Meta на Цукърбърг пък дължи едва 3,5% данък въпреки приходите си от 79 млрд. долара само в САЩ. Последното – благодарение на изключения, въведени в т.нар. One Big Beautiful Bill Act на новия главен в Белия дом.

Глобалното данъчно споразумение на ОИСР, финализирано през 2021 г., беше замислено да ограничи възможността на американски технологични компании като Amazon, Google и Meta да прехвърлят данъчна основа, отчитайки печалбите си в някоя офшорна юрисдикция, припомня Портър. Администрацията на Байдън като цяло подкрепяше сделката, Доналд Тръмп обаче едностранно се оттегли от нея в началото на 2025 г.

Печатарска машина или атомна бомба?

И все пак какво, ако това е бъдещето, ако то се случи въпреки скептиците? Концентрацията на средствата за производство в много тесен кръг олигарси начело на технологичната революция повдига въпроси не само за целта и посоката, която ще се определя, но и начините, по които ще се вземат решенията, как ще се разпределят благата.

 „Те са милиардери, недокоснати от ежедневните грижи на повечето хора. Техният мироглед е вграден във вярването, че технологиите предлагат най-доброто решение за всички предизвикателства пред човечеството – било то социални, политически, икономически, демографски, биологични, психологически, екологични или каквито и други измерения човек може да си представи. Предпочитаното от тях AI бъдеще оставя малко място за прозаичните тревоги на съвсем реалните хора, които населяват настоящето. То няма търпение към бавното, хаотично демократично управление, особено ако това управление забавя пътя към утопията“ – обяснява Едоардо Портър, който е и автор на книгата „Цената на всичко“, изследващата връзката между цените на стоките и услугите, политиката и щастието.

В първото изслушване на Сам Олтман в Сената на САЩ, свикано през май 2023 г. по повод тогавашната нова и гореща тема за изкуствения интелект, един от членовете на Горната камара на американския парламент попита основателя на OpenAI дали генеративният AI е иновация от типа на печатарската машина, или е по-скоро като атомната бомба. Дали това ще е технология, която използваме, за да подобрим живота си, за да овладеем силата на технологичните иновации за доброто и свободата на всички, а не за силата на малцина?

„Спомних си за Карл Юнг, който каза в началото на миналия век, че способността ни за технологични иновации, капацитетът ни за технологична революция, е изпреварила далеч етичната и моралната ни способност да прилагаме и овладяваме технологиите, които сме разработили – каза тогава сенатор Джош Хоули. – Това беше преди век. Мисля, че историята на ХХ век до голяма степен го потвърди. И се чудя какво ще кажем, когато погледнем назад към този момент за тези нови технологии, за генеративния изкуствен интелект, за тези езикови модели и за множеството други възможности на изкуствения интелект. (…) Мисля, че въпросът, пред който сме изправени, е ще постигнем ли баланса между технологичните иновации и нашата етична и морална отговорност към човечеството, към свободата.“

Отговорът на този въпрос все още категорично липсва, но възможните такива изглеждат потенциално все по-притеснителни.