Не четете добрите идеи – попивайте ги!

Може би сте по-умни от мен или пък паметта ви може да засрами моята, в който случай ви завиждам. Честито!

Ако прочета добра идея в 7:25 сутринта, докато си пия студения чай, до следващата сутрин тази идея напълно ще е избледняла в съзнанието ми и най-вероятно никога повече няма да се сетя за нея.

С вас сме заобиколени от интересни хора с изключително полезни хрумвания. За да извлечем полза от подобни прозрения, трябва да приемаме онези от тях, които ни правят най-силно впечатление. Казано просто, трябва да започнем да ги използваме незабавно.

Бих искал да споделя с вас един пример от последните 24 часа.

Кар Андерсън ми е нещо като идол. Идеите й за взаимността толкова се извисяват над мисленето „Почеши ми гърба и аз ще почеша твоя“, което се е просмукало в света на бизнеса, че често се спирам, за да поразсъждавам над написаното от нея. Вчера тя публикува материал, озаглавен „17 начина да преговаряте и да запазите връзката си“, който ме подтикна да се разровя по-дълбоко в тези 17 съвета.

Затова създадох следното изображение:

(1. Знайте какво искате; 2. Говорете по-малко; 3. Подхождайте бавно; 4. Очаквайте позитивизъм; 5. Използвайте цялото си тесте от карти; 6. Излезте извън себе си; 7. Фокусирайте се върху интересите на другия; 8. Оставете го да запази репутацията си и уважението на околните; 9. Намерете общи интереси; 10. Избягвайте предположенията; 11. Не насилвайте нещата; 12. Имайте основен говорител; 13. Не блъфирайте; 14. Изложете отново своето предложение; 15. Присъствайте; 16. Перифразирайте го; 17. Дръжте на думата си.)

Основната ми цел беше да направя тези съвети леснодостъпни за самия мен в случай, че ми потрябват. Думите, които използвам по-горе, са различни от тези на Кар, защото аз не съм нея и разсъждавам другояче. Но вече съм много по-склонен да използвам съветите й.

След това публикувах това изображение с прикачен към него линк към статията на Кар. Така хората има достъп до два прочита на едни и същи идеи. Това е важно, защото – както обясних – хората мислят различно и биха могли да извлекат по-голяма полза от принципите на Кар, когато те са представени както с думи, така и с картинка.

Тази сутрин се натъкнах на публикацията на Спенсър Уолдрън, „Спрете да презентирате сякаш е 1996 година – разсъждения върху диалогичното презентиране“. В нея той предлага по-добър начин да говорим пред публика:

„Започнете с разговор. Влезте в стаята, оставете лаптопа си (таблет е дори по-добре) на масата и започнете да говорите. Смесица от опознавателен диалог, чрез който да разберете какво иска да научи клиентът от вас в следващите 30 минути, и търсене на начин да предизвикате начина му на правене на бизнес. От този първи разговор можете да разберете каква част от подготвения материал да презентирате.“

Хм-м... Още една интересна идея. Как бих я прочел? Бяха ми нужни няколко минути, за да я формулирам така:

(Пригответе си, да речем, 120 изображения вместо 40 слайда, но задавайте въпроси на публиката. Използвайте само изображенията, които присъстващите биха разбрали най-лесно.)

Ако се вгледате в начина, по който съм представил 2016 година, ще видите, че си представям 12 секции от по 10 изображения, може би организирани в различни теми. Предполагам, че е твърде тромаво да скачате от една картинка на друга, затова съм разпределил картинките в групи от между 3 и 5. По-важното е, че има вероятност да започна и приключа с по 3-4 предварително избрани изображения, евентуално променяйки само големия брой картинки в средата.

Споделих и това изображение с линк към статията на Спенсър. И за голяма изненада, 5 минути по-късно той се свърза с мен.

Не бъдете пасивни. Не пропилявайте таланта, който ви заобикаля. Попивайте добрите идеи.

Всеки има свежа перспектива, уникални дарби и опит. Когато някое хрумване ви се стори полезно, приложете своя личен начин на мислене към него... и споделете резултатите със света.

Брус Касаноф, биографичен писател и бизнес коуч, за LinkedIn.com