Да заглушим вътрешния си циник

Вие ли сте най-големият си враг? Естествено е да сте критични към себе си и към другите, но ако искате да стигнете до следващата си страхотна идея, не можете да си позволите да бъдете твърде самокритични. Вместо да отхвърляте всичките си идеи като „недостатъчно добри“,  стигнете до първопричините за тази съпротива, като се научите как да разпитвате себе си, казват Ким Кристфорт и Сузане Викберг, съавтори на „The Breakthrough Manifesto: 10 Principles to Spark Transformative Innovation“.

„Нашите мозъци имат всякакви когнитивни пристрастия. Смисълът да се разпитвате е да осъзнаете, че много неща се случват автоматично в ума ви. Можете да започнете да си задавате много въпроси, за да разберете малко по-ясно откъде идват тези мисли и на какво се основават. Това е принципът, които да ви помогне да заглушите циника във вас“, казва Викберг.

Да разпитвате себе си е особено полезно, когато го правите в момента, обясняват авторите. Ако си мислите: „Няма начин да успея да направя това!“, приемете го като ваш аха момент – време да се впуснете навътре. Когато откриете, че се отказвате от дадена идея, разбийте съпротивата на по-малки части, за да определите къде се крие проблемът ви.

„Запитайте се защо се чувствам така? Защо реагирам така? Дали защото има проблем със самата идея? Изглежда ли твърде смела? Или обратното? Дали сме правили това милиони пъти и това изобщо не е ново?“, казва Кристфорт.

Може би чувствате, че имате твърде много ограничения или недостатъчна подкрепа, за да се справите с някакво предизвикателство. „Може би си мислите: Аз не съм уверен, защото шефът ми каза, че искат да направим това, но няма да ни даде нужните хора или финансиране“, добавя тя.

И накрая, разпитайте себе си, за да видите дали страдате от синдрома на самозванеца. Кристфорт предлага да си зададете въпроси като: „Имам ли чувството, че не знам какво всъщност правя тук? Имам ли достатъчно опит?"

Вашата съпротива може да има и доза лично предизвикателство, посочва Викберг. Според нея е важно да се запитате дали не харесвате някаква идея заради динамиката в отношенията ви с другите и различния статус и авторитет, които имате. Тя казва, че това може да доведе до мисли от типа на: „Ако той е прав, това означава, че аз греша и че ще изглеждам зле“.

„Това наистина е въпрос на саморефлексия. Какви са моите намерения? Готов и съм да призная това?“, казва Викберг

Когато разпитвате себе си, вие изключвате автопилота, казва Кристфорт. „Понякога ние активно обработваме нещата, без да осъзнаваме какво се включва тези решения и нагласи“, добавя тя.

„Преминаването към по-аналитично състояние ви помага да бъдете по-внимателни относно изборите, които правите, и поведението, което демонстрирате“, казва още тя.

Това, че сте по-отворени, също ви позволява да подобрите своите лидерски умения, като сте по-способни да подкрепяте групата в нейните цели, внасяйки по-голямо разнообразие и опитвайки нови неща. Това също така ви помага да поемете по по-продуктивен път, защото когато първо извършвате един вътрешен разпит, вие работите с повече информация.

Авторите посочват, че скептицизмът не е лош. Здравословният скептицизъм ви позволява да поставяте под въпрос нещата и да се чудите дали наистина са верни. Токсичният цинизъм обаче е всеобхватна негативна представа за хората и идеите.

Изводът, отбелязва Викберг, е да не вярвате на всичко, което мислите. „Когато се разпитвате, вие спирате и казвате: „Добре, имам нещо. Но само защото съм имала тази мисъл, не означава, че е вярна. След това правите крачка назад и си казвате: „Нека да проуча какво се крие под тази мисъл“, добавя тя.

………………………

Стефани Воза за FastCompany.com

Превод и редакция: Георги Георгиев