"Всички губят": Струва ли си демонстрирането на висок социален статус

Хората, които могат да си позволят луксозни вещи, са склонни да ги купуват и да ги излагат на показ, за да парадират с тях. „Това не е изненадващо, като се имат предвид многобройните социални ползи, свързани с това да бъдеш възприеман като богат и с високо обществено положение“, казват авторите на ново проучване, ръководено от Шалена Сръна от Мичиганския университет. Но в някои ситуации демонстративното изтъкване на потребление може да има и обратна страна. Това е така, защото, „то  демонстрира самохвален егоизъм, несъвместим в съзнанието на хората със стремежа към по-голяма социалност“, пишат авторите.

И така, какво се случва, ако – както често се случва – сътрудничеството с другите е в нашите интереси? Да се хвалим ли, като показваме висок обществен статус, или предпочитаме да сме по-скромни? Резултатите от проучването, публикувано в Journal of Personality and Social Psychology: Attitudes and Social Cognition, съдържат някои важни констатации.

В първоначалното онлайн изследване екипът

използва версия на „Дилемата на затворника“, широко използвана в „Теорията на игрите“.

На участниците беше казано, че трябва да решат дали да си сътрудничат с партньор, за да изпълнят половината от 60 задачи или не. Ако и двамата партньори изберат да откажат, всеки от тях ще трябва да реши 60 задачи. Ако само един от тях направи това, тогава вторият ще трябва да реши 90 задачи, а а този, който е дезертирал от проблемите - нито една.

Преди участниците да вземат решение, им беше показан дигитален образ на партньор, уж направен от самия него. Беше им казано каква прическа, цвят на кожата и дрехи е избрал, както и дали използва лога на луксозни марки или не. Всъщност партньорите са фиктивни, а образите им са създадени от екипа. Бяханаправени два еднакви мъжки и женски образа, като полът съвпадаше с пола на участника. Те се различаваха само по това, че единият носи тениска с емблеми на супер популярни и луксозни марки, а другият беше с тениска без лого.

Резултатите показват, че в 57% от случаите участниците са предпочели да си сътрудничат с тези, чиито дигитални образи носят дрехи без лого. При образите,  облечени с луксозни марки, тази цифра намалява до 45%. Последващо проучване разкри, че участниците наистина възприемат образните партньори с луксозни марки, които настойчиво сигнализират за статус и богатство, като по-малко склонни към сътрудничество и по-егоистични.

Второ проучване

даваше възможност на участниците първо да изберат свой собствен дизайн за образа на партньор.

То установи, че тези, които сами избират марковите дрехи, са по-малко склонни да изберат сътрудничество с партньори, чиито образи демонстрират марковите си дрехи.  След това екипът използва по-реалистични условия - профили в социалните мрежи  и намери допълнително потвърждение на своите по-ранни открития. Участниците, които са видели (фиктивни) профили, които използват публикации и хаштагове, сигнализиращи за статус, е по-малко вероятно да препоръчат тези хора за приемане в група, където приоритет сред членовете й е сътрудничеството, безкористността и щедростта.

Проучването установи и друг  ключов резултат. Когато е полезно да изглеждаш готов за сътрудничество (например участниците в групата, към която искаш да се присъединиш, подчертават интереса си към просоциални, и готови на сътрудничество хора), кандидатите обикновено избираха стратегия на скромност. От постовете в социалните мрежи, създадени по-рано и описващи различни дейности, те

отбягваха да избират тези, които подават сигнал за висок статус.

Въпреки това, струва си да се отбележи, че ако целта на даден човек е да бъде възприеман от другите като конкурентен на тях, то сигналите му за висок статус са били полезни.  Този извод означава следното. Ние осъзнаваме, че подаването на сигнали за нашия стаус може да бъде контрапродуктивно, и разбираме кога трябва да избягваме това. Всички че,  естествено, познаваме и хора, които възприемат това неправилно. Екипът отбелязва, че мнозина показват статуса си на „приятели“ чрез постове в социалните медии: „Такива публикации могат да бъдат полезни за изтъкване на богатство и висок статус, но могат да имат и отрицателни последици“. През 2018 г. Стивън М. Гарсия и колегите му откриха, че

хората вярват, че сигналите за висок статус ще ги направят по-привлекателни за потенциални приятели,

но всъщност предпочитаме хора, които са по-скромни, когато търсим приятелство. Така че, въпреки че вероятно имаме известно подсъзнателно разбиране за това кога за стауса ни не трябва да се сигнализира, то това усещане в нас далеч не е перфектно.

Проучването обхваща предимно участници от западни страни. Очевидно е, че са необходими експерименти в тази област по отношение на хора, които не принадлежат към образовано, богато, индустриализирано и демократично общество. Още повече, че тази разработка несъмнено разкрива отчетливата проблематичност на сигналите за статус в контекста на западните общества и ни приканва да бъдем по-внимателни. Има такива видове съобщности, например училището и местоработата, където това може да има явни негативни последствия за взаимоотношенията. Например, продължаващият дебат за плюсовете и минусите на училищните униформи. В училищата, които не го използват, децата, които предпочитат да носят луксозни марки, може да почувстват, че печелят, като сигнализират за високия си статус. Но ако това накара останалите от класа да ги възприемат като по-малко кооперативни и по-егоистични, това е явна загуба за всички.

Източник: BPS RESEARCH DIGEST

Превод и редакция Стоян Сираков