Защо хората вземат глупави решения

Защо хората вземат глупави решения

Пропастта между експерти и обществено мнение сякаш расте с всеки изминал ден.

Подкрепата за Доналд Тръпм в качеството му на кандидат-президент в САЩ върви нагоре, независимо, че голяма част от възгледите му са меко казани озадачаващи.

Великобритания гласува за излизането си от ЕС, независимо от всички предупреждения на икономисти за плачевните последствия от подобно решение. Научното съсловие всеки ден бие тревога за глобалното затопляне, но мнозина смятат и до днес, че това е просто мит.

Авторът на книгата „Парадоксът на  глупостта” (The Stupidity Paradox) Андре Спайсър разсъждава по този проблем в авторски коментар за сайта Quartz.

Тази ситуация се повтаря със завидно постоянство: професионалисти в дадена област дават експертна оценка, подкрепена с всякакви възможни доказателства, но общественото мнение така или иначе заема противоположната позиция. Защо става така?

Може просто да го отдадем на факта, че болшинството от хората не са много умни. Или, ако трябва да се изразим политически коректно, съвкупното IQ на обществото е прекалено ниско заради недостатъчна образованост или информираност. Такова обяснение би било по сърце на тези, чието мнение не се радва на широка подкрепа, но това просто не е така. Хората имат достатъчно интелект, за да схванат ключовите аргументи по важни въпроси – нивото на образованост в световен план като цяло никога не е било по-високо от сега. А и благодарение на интернет, всяка информация е лесно достъпна за всеки.

Другото възможно обяснение е: хората все по-малко се доверяват на експерти. Според ежегодното изследване на компанията Edelman обаче учените и експертите в различни области продължават да се радват на висока степен на доверие от страна на общественото мнение – цели 70%. За сравнение, процентът на доверие спрямо изпълнителните директори на компании е 43%, а в чиновниците  - само 38%.

Прибързани решения

За да разберем защо хората не слушат експерти по важни въпроси, трябва да видим как възприемаме информация. Първата особеност тук е, че се ръководим от съществуващи предубеждения. С други думи, ние често стигаме до прибързани изводи по сложни въпроси, като се опираме главно на нашите предубеждения или дори случайни асоциации.

След като стигнем до някакъв извод (а понякога, това се случва в рамките на милисекунди), започваме с всички сили да се убеждаваме в собствената си правота. Започваме да търсим информация, която ще ни помогне да оправдаем взетото от нас решение. Точно така постъпват и хората, които заемат една или друга позиция по въпросите на икономическата политика на Тръмп, Европейския съюз или глобалното затопляне. Всичко, което ги вълнува, е търсенето на информация, с която да могат да оправдаят убеждения, родили се за части от секундата. В същото време данните, които не съответстват на тяхната картина, просто биват игнорирани. В противен случай би им станало неловко и ще се наложи наново да се замислят.

С две думи, за мнозина, слушането на експерти може да бъде просто некомфортно. Така може да се натъкнат на противоречия, които да се окажат унизителни за тях и да се наложи да променят гледната си точка. А хората не обичат това и затова, с всички сили се стремят да избегнат състоянието, което психолозите наричат „Когнитивен дисонанс”. Когато фактите не отговарят на нашите убеждения, ние предпочитаме да променяме фактите, а не убежденията.

В мое изследване открих следния феномен: топ-мениджъри често ингорират провалите на скъпоструващи проекти, за да убедят себе си и околните, че ресурсите на компанията не са били похарчени напразни.

Още една причина, поради която игнорираме експертите: ако се вслушаме в тяхното мнение, може да стане сложно да разговаряме с нашето обичайн обкръжение. Много по-лесно е да се съгласяваш с хората, с които общуваш всеки ден.

Да теглим чертата

Икономистите рядко успяват да  достигнат до обществото по най-важните въпроси. Редица изследвания показват, че хората се вслушват в тях само, когато става въпрос за конкретни и практични теми. Но когато на дневен ред е нещо с голямо символично значение (например, излизане от  Европейския съюз), то никой не се вслушва в икономически прогнози. Нещо повече, когато хората се сблъскват с прогнози, които не поддържат тяхната гледна точка, стават още по-упорити във възгледите си. Започват да търсят каквато и да е информация, която би дискредитирала експерта и неговото мнение.

В най-добрия случай, хората просто игнорират експерта, с когото не са съгласни. В най-лошия се заинатяват и заемат позиция „напук”.

Но проблемът не е само в общественото мнение, което е в ролята на мнозинство. Самите експерти имат абсолютно същите проблеми. Много често, те не са готови да разглеждат даден проблем извън контекста на своята професия или специализация. Пример в подкрепа на това е едно изследване, което показа, че болшинството икономисти се вслушва само в мнението на други икономисти по обществено значими проблеми и игнорира мнението на всякакви други специалисти. А колкото повече икономисти се съгласяват един с друг по даден въпрос, толкова по-голяма е вероятността обикновените хора да заемат противоположната позиция. Между другото, в други социални науки междудисциплинарният подход е далеч по-популярен.

Така че, не се чудете следващия път, когато тълпата експерти започне да надига глас за заплахата от Тръмп, „Брекзит” или глобалното затопляне, но никой не й обръща внимание. Тук си нямаме работа с колективна глупост, а с това, че ни харесва когато някой доказва нашата правота и не ни допада някой да спори с нас.

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ