Неподчинението - проблем или шанс?

Лейтенант Фред Краучук е изпратен от американската армия в бизнес училище. По време на обучението, групата изучавала тънкостите на лидерството. Един от колегите на лейтенанта заключил: "За теб, Фред, да си ръководител е лесно. Когато даваш заповедите, хората ги следват’’ Всички администратори вярвали че за военен командир никоя ръководна позиция не би била проблем. Но за Краучук, който е ръководил изключително опасни и ключови операции в Афганистан и Ирак, лидерската позиция е нещо наистина сложно и отговорно.

Всеки изпълнителен директор търси подчинение и си задава въпросите: ’’Защо хората просто не следват заповедите ми? Защо всеки изказва мнение, а не върши работата си?’’

Според Business insider, проучване, проведено през последните 50 години показва, че през повечето време служителите са покорни. Дори в ситуации, когато политиката на фирмата не предлага награди за подчинението и няма наказания за неподчинението. Разбира се, в повечето организации хората очакват да бъдат възнаградени за това, че изпълняват заповедите. И когато не са, това води до ситуация, в която мъже и жени, следвали бепрекословно правилата до този момент, започват да проявяват неподчинение, което видимо не могат да си позволят. През повечето време обаче хората следват дадените им заповеди, ето защо неподчинението не е значителен проблем.

 От друга страна се появява проблемът с личната ангажираност. Истински заинтересуван от своята работа служител би пренебрегнал грешна заповед. Всеки служител, загрижен за бъдещето на своята компания, би предложил по-доброто решение. Ако се нуждаете от пълно подчинение, по-скоро имате нужда от куче или робот, а не от квалифициран персонал.

Изненадващо е че всяка военна институция обръща повече внимание на ръководните качества, отколкото която и да е бизнес структура. Причината за това е изключителното значение на подчинението за една битка. Добър пример за това е Третият Райх. Армията е наясно, че това което се случва на бойното поле е винаги заплетено, всяка една ситуация е непредсказуема, което изисква от всеки лидер да е способен на бързо и адекватно решение. Но поради динамичността на всяко военно действие командирът сам по себе ки е неспособен да реагира сам, ето защо отговорността трябва да бъде разпределена и в основата на всичко това е доверието. Според Краучук куражът и моралът не са отговорност на един, а на всички заедно.

В интервюто си за американското издание Краучук казва : "Подчинението е прекалено лесно. В изключително напрегнати ситуации няма лесно решение, което да е от полза. Има нещо нередно, в това просто да се настаниш удобно и да очакваш заповеди. Съществува морал, морал който те подтиква да се бориш за правда. Това означава, че може би всеки един от нас трябва да намери време и да изкаже своята позиция и мнение за това как да се справим с проблемите на нашето ежедневие. Всеки трябва да го направи независимо от рискът, който може би поема. Нуждаем се от нещо повече от хора, които просто следват и очакват заповеди’’.