Договор за 16 млрд. лв. заем влиза в бюджетната комисия

Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание ще разгледа подписания от правителството договор за изтегляне на нов заем от 16 млрд. лева за периода 2015 – 2017 г., съобщи Дарик.

Румен Гечев от БСП и Менда Стоянова от ГЕРБ влязоха тази сутрин в спор по Нова телевизия за съдържанието на документа, както и дали е договор, или акт за поемане на задължение.

Документът е подписан на 6 февруари, но за него се разбра едва вчера.

Максималният срок за връщане е 30 години, а лихвата е до 10%. Това е записано в мотивите на премиера Бойко Борисов към законопроекта за ратифициране на документа за дилърство между България и Ситигруп Глобъл Маркетс лимитид, HSBC Банк, Сосиете Женерал и Уникредит Банк.

HSBC е банката, която е в основата на голям международен скандал за укриване на данъци, припомня Дарик.

От БСП обявиха вчера, че това се прави зад гърба на парламента и е "грандиозен скандал". Румен Гечев заяви днес по Нова, че няма практика по света парламентът да гласува дългове за бъдещи години и това ще предизвика негативна реакция на чуждите кредитори. Няма разчети къде отиват тези пари, каза той и коментира, че правителството иска от парламента да подпише „празен чек” за 16 млрд. външен дълг.

Председателката на бюджетната комисия Менда Стоянова нарече обвиненията на Гечев манипулации и отхвърли твърдението, че правителството иска „празен чек”.  Тя обясни, че парите са за рефинансиране на стар дълг, тъй като бюджетът е на минус.

Правителството е внесло пакет от 3 документа – договори за дилърство и за агентство с 4-те банки и акта на поемане на задължение, който не е договор, каза Стоянова.  „С него казваме, че за 3 години имаме намерение за изтеглим максимум 8 млрд. евро и те не могат да бъдат с лихва над 10%”, поясни тя.  До думите й заложеният размер на лихвата е такъв, за да не се влияе на пазарите.

Сумата е в максимален размер за 3 години, а конкретните размери ще са толкова, колкото парламентът гласува за всяка година за бюджета, заяви шефката на бюджетната комисия.

„Това не е заем, а е програма максимум. Подобни програми през 2003 г. приемат Полша, Чехия, Литва”, каза тя. Според нея това се прави, за да може, когато пазарите имат подходяща ликвидност и устойчивост, България да може „бързичко да излезе на тях”.