Само един универсален пенсионен фонд у нас е с положителна доходност за последните 2 г.

Само един универсален пенсионен фонд у нас е с положителна доходност за последните 2 г.

Само един универсален пенсионен фонд у нас е с положителна доходност за последните 2 г.

Само един от универсалните пенсионни фондове у нас е с положителна доходност от вложените инвестиции за последните две години. За периода от 31 март 2021-31 март 2023 г. всички останали фондове са с отрицателна доходност, която е в границите от -1,17% до -4,70%, показват данните на Комисията за финансов надзор (КФН).

Фондът  с положителна доходност от 0,7% е УПФ „ЦКБ-Сила“. За периода от 31 март 2021 г. до края на март 2023 г. УПФ „ДСК-Родина“ отчита доходност в размер на -4,70%, УПФ „Доверие“  е с доходност от -3,71% УПФ „ОББ“ с -3,33%, УПФ „Съгласие“ с -2,99%, УПФ „Топлина“ с -3,19%, УПФ Бъдеще“ с -2,58%,

„ЗУПФ Алианц България“ е с догодност от -2,43%, а УПФ „ПОИ“ с -1,17%.

Всички универсални песнионни фондове обаче са с доходност над минималната, определена от Комисията за финансов надзор, която е в размер на минус 5,99% за  отчетения двегодишен период.

По данните на КФН осигурените в универсалните пенсионни фондове са се увеличили  с 1,83% през 2022 г. до 3 947 760 души от 3 876 646 души през 2022 г. Най-много са осигурените лица в УПФ „Доверие“ – 1 029 181 души, в сравнение с 992 693 души през 2021 г. 

При доброволните пенсионни фондове средната доходност за периода 31 март 2021- 21 март 2023 г.  е -1,09%. Три от фондовете обаче са с положителна доходност. ДПФ „Съгласие“ е със 7,02%, ДПФ „ЦКС-Сила“ с 2,82%, а ДПФ „ПОИ“- с 0,50%.

ДПФ „Доверие“ е с доходност от  минус 3,35%. ДПФ „ДСК-Родина“  е с най-ниска доходност, която е минус 3,75%.

При  професионалните пенсионни фондове с положителна доходност пък са само два от тях, показва статистиката на Комисиятаа за финансов надзор.

 ППФ „Съгласие“ е с доходност от  1,91% доходност, а ППФ „ЦКБ-Сила“ с 0,92%.

С най-ниска доходност е ППФ „ДСК-Родина“ – минус 4,43%.

Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове в края на 2022 г. е бил  4 923 254 души, като нараства спрямо година по-рано с 1,52 на сто, показват данните на Управление “Осигурителен надзор” на КФН.

В края на миналата година  нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 19, 215 126 млн. лв. В сравнение с края на предходната година те намаляват с 1,75 на сто.

Хората, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания, в края на миналата година са били  общо 12 862, от които 1 184 пенсионери и 11 678 лица с разсрочени плащания. Това са хора, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст.

През 2022 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 1  707 хил. лв. за пенсии, 24 241 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 95 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания.

Общите приходи на пенсионноосигурителните дружества за 2022 г. възлизат на 296, 229 млн. лв. Нетният финансов резултат на дружествата за годината е в размер на 68, 656 млн.. лв., показват още данните на КФН.

Според данните на КФН средно по 4177 лева са натрупали в партитидите си осигурените в универсалните пенсионни фондове. Мъжете имат средно по 4365 лева, а жените – 3975 лева. Тази сума стига хората да получат разсрочено парите си, ако се пенсионират през тази година, но не  и да взимат пожизнена втора пенсия.

Средно по 4344 лв. пък е е сумата, натрупана в професионалните пенсионни фондове,  в които задължително се осигуряват работещите  първа и втора категория труд.

Междувременно работодателите у нас вече настояват за генерална пенсионна реформа, защото разходът за пенсии отваря все по-голям недостиг в бюджета. Делът на пенсиите достига около 60 процента от данъчните приходи.

Затова бизнесът предупреждава, че България върви към британския модел на базова пенсия и друга част, която да се определя от инвестиции и пенсионни фондове. При актуализацията на пенсиите през последните години се допускат сериозни грешки, в резултат на което разходите за пенсии нарастват с до 23%,. Това води до дефицит от 3,7 милиарда лева и до несправедливост с най-бързи темпове да се вдигат пенсиите на хората, които са внасяли най-ниски осигуровки. Така бюджетът на държавното обществено осигуряване, за да покрива пенсии, разчита на националния бюджет, казва Щерьо Ножаров от Българската стопанска камара.

"Ние вече имаме пенсионна система, която разчита на захранване от данъци, което почва да смуче държавния бюджет като черна дупка и ще трябва да си дадем сметка да продължаваме ли с осигурителна система или да минем както във Великобритания държавата осигурява на всички 1 минимална базова пенсия и оттам нататък всеки се оправя с инвестиции в пенсионноосигурителни компании, инвестиции в капиталови дружества и така нататък, защото ние вървим в тази посока",  коментира Щерьо Ножаров.

В момента единственият буфер в бюджета за покриване на неотложни плащания са капиталовите разходи, откъдето могат да се вземат около 2 милиарда лева, припомнят експерти.

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ