Застрашено ли е бъдещето на финансовия лизинг в България ?

Застрашено ли е бъдещето на финансовия лизинг в България ?

Застрашено ли е бъдещето на финансовия лизинг в България ?

Приетият на първо четене проектозакон за изменение и допълнение на Търговския закон крие сериозни рискове да изгони големите инвеститори на международните лизингови компании от България, предупреждава експертът по лизингово финансиране Борислав Тодоров*. Законопроектът беше внесен в началото на декември миналата година и впоследствие приет на първо четене в зала.

В началото на тази година, на 10 януари БСК излезе с писмо, в което остро възрази срещу законопроекта. Наред с всичко друго, проектозаконът противоречи и на облигационните норми на европейското право, коментира Борислав Тодоров. „Предложените изменения не кореспондират със същността и целите на договора за финансов лизинг. Предлага се въвеждане на правна възможност за разваляне на договор с обратно действие. Както и връщане на платените наемни вноски по време на договора обратно на наемателя, с което се нарушават основни принципи на правото и в частност Закона за задължения и договори и Търговския закон. Ще бъде унищожена правната фигура на наемодателя (лизингодателя), ако той носи риска при независещи от него условия да се наложи да връща платения наем за месеци назад вече ползвана и изхабена вещ.“, отбелязва той.

Какво ще се промени, ако бъде приет нормативния акт на второ четене?

Ако промените бъдат приети, ще се промени тежестта на рисковете. Те ще се пренесат основно и само в полето на лизингодателя. Интересна е ал. 1 на предложените промени, която пренася рискове, нетипични за застрахователите, към самия застраховател по Каско в сделката. Например ако си купите автомобил директно от доставчика на автомобили и той бъде откраднат през срока на неговото ползване рисковете остават за вас като собственик. Финансовият лизинг е приравнен до голяма степен от европейското и от българското право на покупко-продажба на изплащане. Търсените промени в търговския закон ще създадат дисбаланс. Продължавайки дадения пример - ако си купите автомобила на 100%, рисковете са за вас. Ако го вземете на лизинг с ясната идея, че ще го изплащате до изтичане на договора и през това време той бъде откраднат всички рискове отиват за някой друг, в случая, за собственика на вещта или лизинговата компания. Този някой друг няма отношение към голяма част от причините, довели до тези рискове, защото той не ползва вещта и освен това ще бъде дискриминиран от Закона спрямо собственик на кола, който не я отдава под наем/ на лизинг!

Как тези промени ще се отразят на лизинговите компании и на цената на лихвата?

Под тази си форма този продукт ще изчезне – финансовият лизинг като продукт няма да съществува на пазара. Именно през декември, когато е внесен проектът, БНБ изпрати писмо до всички финансови институции в България. Те получават 3-месечен срок да приведат всичките си системи в двувалутен режим заради предстоящото приемане на еврото.

Този законопроект ще повиши рисковете за лизинговите компании. Те ще трябва да преоценят сегашните си провизии, които заделят. Ще се отвори огромно количество работа на националната банка, както и на самите лизингодатели, които в момента трябва да се готвят за еврото за сравнително кратък период от време. Освен това услугата ще се оскъпи.

В момента застрахователите в България застраховат вещта като всяка година прилагат обезценка (овехтяване). При положение, че във всеки един момент на лизингодателя може да му се поиска всичко платено, то той ще потърси промяна на тази политика, която да доведе до това да се застрахова по фактурна стойност за целия срок на договора за лизинг без да се прилага овехтяване. Това е Каско продуктът, който работи за западна Европа, но не се приема добре на нашия пазар.

Има ли възможност компаниите да намерят други форми за този вид договорни отношения?

Ние и сега имаме общовалидната форма на кредита с един голям недостатък. Лизингът предлага облекчение по линия на данък добавена стойност. Както знаем банковите услуги са освободени от този данък и самите банкери нямат интерес да го управляват. Когато банката финансира вещта с банковия кредит, то тя ще иска обезпечение за ДДС, което е 20%. Потребителите са само 7% от лизинга, а останалите 93% - корпоративни субекти - малки и средни предприятия. При тях данъкът добавена стойност има голямо значение. От тези 93% сделки над 90% са финансов лизинг с опция. По силата на закона за ДДС, държавата дава възможност ДДС да бъде разсрочен по лизинговите вноски. Това ще изчезне. ДДС-то ще трябва да бъде заплащано в началото, все едно си купувате кола в кеш. Тези пари най-вероятно ще се получат на кредит от банката, но срещу допълнителни обезпечения.

Има и реакция на комисия за финансов надзор. Тя е изцяло в защита на сегашния модел на съществуване на финансовия лизинг. На този етап няма становище на комисията за защита на потребителите, комисия за защита на конкуренцията, и на БНБ. защото няма казус. Няма дори становища от водещи професори и български юристи от облигационното и търговското право, които да кажат, че има нужда от тези промени.

Кредитният пазар се разви много добре през 2022 г., но какво се случи с лизинга и лизинговия пазар през този период?

Може би напук на всички кризи през последните 2 години, нашата икономика и индустрия се развиват доста добре. Такава оценка правим на база новия бизнес, който сключваме. Съответно и делът на лизинговото финансиране на пазара нараства. Трябва да кажа че за 2022 определено някои от водещите лизингодатели в България бележат значителни ръстове, които не сме виждали последните 5-10 години.

Бизнесът е най-големият клиент на лизинговите услуги в България. Най-често се лизинговат автомобили. В това число и лекотоварните автомобили, които са 1+1 т.нар. „баничарки“. Ние сме в Европа и при структурата на нашите населени места това е един от най-оптималните варианти за зареждане. Около 41% е лизингът на леки и този тип лекотоварни автомобили. Останалите проценти се делят по 25% тежкотоварни превозни средства (камиони, автобуси и т.н) и 25% индустриални машини и съоръжения.

Предстоят ли промени в европейските директиви и регламенти, свързани с лизинга?

Поне на този етап не очакваме нещо грандиозно. Всъщност едни промени минаха преди 3-4 г. Тогава се промени счетоводното отчитане на оперативния лизинг. Той все още е 7-8% в България. Делът не е голям. Честно казано, за да имаме спокойствие на един пазар, както за потребителя, така и за лизинговата компания, която предоставя услугата, най-добре е минимално или въобще да не се променя законодателството.

***

*Борислав Тодоров има повече от 20 г. управленски опит на различни ръководни длъжности във водещи български компании, занимаващи се с лизинг и застрахователно посредничество. Специализирал е в Германия и Англия. От 2002 г. е член на управителния съвет на Българска Асоциация за Лизинг, а от 2011 до 2018 г. е и неин съпредседател. През ноември 2015 г. получава приза Мистър Икономика България 2015 в категория “Финанси и Застраховане”. Преподавал е лизинг финансиране във ВУЗФ, Икономическия университет Варна, Международния банков институт, Китов Център.

Автор: Варвара Генова

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ