Последният голям европейски философ Юрген Хабермас, който ни напусна през март, съветваше да „не пренебрегваме политическите мотиви във формите на религиозен фанатизъм“.

Каква ирония. Докато САЩ и Израел бомбардират Иран, който отвръща с петролен шок, идеологът на Palantir Питър Тийл изнася в Рим серия закрити лекции за Антихриста. Според него той ще се яви като лъжеспасител, яхнал страховете ни от AI, ядреното оръжие и климата. Провокацията е перфидна. В символния Катехон – града, който е историческото сърце на нашата цивилизация, тех гуруто не само предизвиква папата и разбиранията му за глобално сътрудничество, но и прави директен опит за демонтиране на цялата европейска традиция от Просвещението насам.

Имам новина за г-н Тийл и компания (преди него в Рим бяха също Банън, Мъск и Ди Ванс). За Европа и по-голямата част от света проблем не са „апокалиптичните“ поробители, а лъжепророците им, които проповядват страх, маскиран като бунт. Не само защото Матей ни научи да се пазим от „вълците в овчи кожи“, но и защото имаме наследството на мислители като Хабермас. Той оформяше следвоенна Европа с разбирането, че управлението е легитимно само когато произтича не от властта, а от публичния дебат и силата на аргумента. И предупреди отрано – демокрацията започва да се разпада в момента, в който комуникацията се превърне в инструмент за манипулация, а доверието – в институционален дефицит.

Това е малка част от контекста, в който на 19 април отново ще застанем пред урните. Политиката и геополитиката никога не са абстрактни заглавия, те са цената, която плащаме всеки ден – на решенията, законите, на новата енергийна турбуленция от една нова война, на бъдещето – каквото го изберем. Затова може би трябва да гласуваме без чувство за вина, според Хабермас то е „най-достъпният показател за предателството на дълг“.

Приятно четене!

Елисавета Якимова