"Уолстрийт джърнъл": Търговската война на САЩ коства 12 млрд. долара на автомобилната индустрия досега

Глобалната автомобилна индустрия е понесла щети за близо 12 милиарда долара вследствие на митата, наложени от президента на САЩ Доналд Тръмп – най-сериозният удар по сектора след пандемията, се посочва в анализ на "Уолстрийт джърнъл", цитиран от БТА. А според експертите това може да е само началото.

Компаниите от САЩ, Япония, Южна Корея и Европа се изправят пред години на преустройства и реорганизация на веригите за доставки, за да се адаптират към новите условия. Всичко това идва в момент, когато те вече са инвестирали сериозни средства в преоборудване на заводи за производство на електромобили.

Очакванията, че производителите бързо ще прехвърлят разходите от новите мита върху крайните потребители чрез по-високи цени, засега не се оправдават. Вместо това, компаниите се опитват да поддържат цените стабилни, страхувайки се от спад в продажбите или от негативен обществен и политически отзвук. "Никой не иска да е първият, който ще повиши цените и да си навлече гневен туит от Тръмп", коментира анализаторът от "Джефрис" (Jefferies) Филип Ушоа.

"Тойота" и "Дженерал мотърс" сред най-засегнатите

Японската "Тойота" (Toyota) съобщи, че само за текущата фискална година митата ще намалят оперативната ѝ печалба с 9,5 млрд. долара. Компанията прогнозира спад в нетната си печалба с 44 на сто. От друга страна, "Дженерал мотърс" (General Motors) очаква разходи за мита в размер на между 4 и 5 млрд. долара, като част от удара ще се компенсира чрез производствени промени и стабилно ценообразуване.

Общите загуби от по-високите мита, отчетени от водещите автомобилни компании (с изключение на китайските производители), възлизат на 11,8 млрд. долара до момента. Нетната печалба на десетте най-големи производители в света се очаква да спадне с около една четвърт през тази година – до най-ниските нива от 2020 г. насам, когато пандемията доведе до затваряне на заводи.

Локализиране на производството

Мерките на Тръмп ускоряват вече съществуваща тенденция: производството на автомобили все по-често да се премества близо до пазарите, на които се продават. Причината не е само в политиката, а и в нарастващите различия в регулациите, технологиите и потребителските предпочитания между Северна Америка, Европа и Китай.

"Ерата на глобализираните коли приключва. Светът става по-регионален", казва Хокан Самуелсон, изпълнителен директор на "Волво" (Volvo Cars).

"Дженерал мотърс" вече е увеличила производството на моделите "Шевролет Силверадо" (Chevrolet Silverado) и "Джи Ем Си Сиера" (GMC Sierra) в Индиана и го е намалила в Канада. "Нисан" (Nissan) мести част от производството на модела "Рог" (Rogue) от Япония в щата Тенеси, а "Хонда" (Honda) обмисля допълнителна работна смяна в САЩ, за да увеличи обема, без значителни капиталови инвестиции.

"Мерцедес-Бенц" (Mercedes-Benz) премества производството на модела с повишена проходимост GLC от Европа в Алабама, а по-големият GLE вече се сглобява локално в Китай. "Фолксваген" (Volkswagen) води разговори с Белия дом за евентуална инвестиция в завод за "Ауди" (Audi), с което да компенсира конкурентния недостатък спрямо Бе Ем Ве (BMW) и "Мерцедес", които вече произвеждат в САЩ.

Стратегически стимули от Белия дом

Освен митническата политика администрацията на Тръмп предлага и облекчения, за да компенсира част от ефекта върху печалбите. Отмяната на част от екологичните регулации позволява на производителите да продават по-доходоносни пикапи без натиск за разширяване на продажбите на по-непрофитабилни електромобили.

Новият законопроект, наречен от Тръмп "Големият красив закон" (Big Beautiful Bill), предвижда купувачите на американски автомобили да могат да приспадат до 10 000 долара от лихвените плащания по автокредити от данъчната си основа, считано от следващата година.

Макар новата търговска политика да създава сериозни краткосрочни затруднения за световните автомобилни концерни, тя също така ускорява структурни промени, които отдавна се задаваха – локализиране на производството, преосмисляне на веригите за доставки и по-силна ориентация към отделните пазари. Дали тези промени ще укрепят сектора или ще задълбочат глобалното разделение, предстои да се види.