БНБ и търговските банки били подготвени за ситуация като списъка "Магнитски"

БНБ и търговските банки бяха добре подготвени за подобна ситуация като тази със списъка „Магнитски”. Това заяви управителят на БНБ Димитър Радев на изслушване във временната комисия „Магнитски” във връзка с наложените на 2 юни 2021 г. санкции на български физически и юридически лица от Службата за контрол на чуждестранните активи /OFAC/ на Министерството на финансите на САЩ на основание на закона „Магнитски” за отговорност при нарушаване на човешки права.

По думите на Радев, превантивните мерки, са взети далеч преди публикуването на списъка и са включвали текстове във вътрешните правила на банките, че при налагане на санкции от САЩ банките ще се придържат към тези санкции и ще ги прилагат. Неспазването на санкциите може да имат тежки последствия за банковата система, поясни той. 

Причината за този подход, възприет от банковия сектор, е заради много тежките последствия, които тези санкции могат да имат за конкретните банки и банковата система, обясни Димитър Радев. Той даде конкретен пример, посочвайки, че на 13 февруари 2018 г. Министерството на финансите на САЩ е включило в санкционния списък една латвийска банка поради това, че не спазва американски санкции, свързани със Северна Корея. Събитията след това са се развили изключително бързо и в рамките само на около 10 дни банката е била обявена в несъстоятелност, предава БТА. 

"Така че това е един пример, а има и други примери за тежки санкции, които не могат да бъдат по възможностите на нашите банки, така че това е основната причина да се предприемат тези превантивни мерки", коментира управителят на БНБ. 

Важен показател за това, че превантивните мерки са работели, дори преди обявяването на "списъка Магнитски", е размерът на кредитите и депозитите на засегнатите лица. По думите на управителя на БНБ те са незначителни в сравнение с общото кредитно портфолио и депозитната база на банките. 

Радев уточни, че кредитите на фирмите и физическите лица от двата списъка, които попадат и потенциално биха попаднали в обхвата на санкциите, наложени от OFAC по закона "Магнитски", възлизат на 11 млн. и 200 хил. лева, докато общият размер на кредитите на фирмите и физическите лица в банковата система е 65 млрд. и 700 млн. лева.

"Това представлява един дял от 0,017 процента", добави управителят на БНБ Радев. Той допълни, че по отношение на привлечените средства от фирми и физически лица от двата списъка възлизат на 28 млн. и 400 хил. лева. Общият размер на привлечените средства от фирми и физически лица в банковата система е 97 млрд. и 300 млн. лв. "Т.е. делът в случая представлява 0,029 процента", посочи още Радев. 

В резултат от предприетите превантивни мерки, от гледна точка на депозитите и кредити, няма материален проблем, свързан със "списъка Магнитски", изтъкна управителят на БНБ.

"Реалният проблем е, че всяка една от българските банки, която не прилага санкциите, може да бъде "припозната" като банка, която не спазва санкциите, и включена в санкционния режим. Тогава санкциите и последствията могат да бъдат изключително тежки не само за конкретните банки, но и за банковата система", заяви още Радев.

Според него именно това е причината за превантивните действия. "Ние не бяхме изненадани от това развитие, разбираме напълно, че става въпрос за юридически казус, но банките не са в състояние да изчакат решаването на цялата тази съвкупност от проблеми. Забавянето при тях, както се вижда в примера, който дадох, може да им струва много скъпо", каза още Димитър Радев. 

В комисията "Магнитски" беше изслушан и служебният министър на правосъдието Янаки Стоилов

"Българското законодателство съдържа норми, свързани с борбата срещу пране на пари и финансирането на тероризма. В него обаче няма изрична уредба по отношение на прилагането или неприлагането на санкции на трети държави срещу български физически или юридически лица", каза Стоилов по време на изслушването.

По думите му, това е накарало Министерският съвет да приеме решение на 4 юни, което засяга над 100 физически и юридически лица, за да се предприемат някакви действия по повод на предшестващото решение на американските финансови власти.

Има случаи на обжалване, но те са били в "тесен" аспект. Най-вече от предварителното изпълнение на такива актове. "Но предварително изпълнение не е налагано, така че засега няма някаква развита практика от страна на Върховния административен съд", уточни Стоилов.

Министерството на правосъдието, координирано с министерството на финансите, е инициирало създаването на работна група, включваща представители на двете ведомства, на НАП, БНБ, МФ, която да изготви проект на закон с работно наименование - Проект за Закон за защита на извънтериториалните последици от санкционното законодателство на трети страни. Според Стоилов това е трудно да бъде направено чрез промени в отделни действащи закони. Затова той е на мнение, че трябва да се обсъди създаването на общ механизъм, защото това е прецедент в българската правна система от самото й съществуване до момента.

Служебният правосъден министър изтъкна, че не трябва да се реагира "автоматично", а да се създаде някакъв нормативен ред, който поне частично да създаде предвидимост и може да обхване такива случаи.