Събитията и тенденциите, които белязаха световната икономика през 2021 г.

Изпращаме една турбулентна година на икономически крайности. 2021 г. ще остане запомнена както като година на невиждан растеж на пазарите на акции, така и като период на безпрецедентни проблеми с доставките и недостиг на ключови суровини и компоненти. Година, в която състоянието на най-богатите хора на планетата достигна невиждани в историята размери, а четиригодишен напредък в борбата с елиминирането на бедността бе изтрит. 2021 г. беше втората, в която правителствата на страните по света бяха принудени да търсят баланс между защитата на общественото здраве и поддържането на икономическата активност. Тя е година на енергийна криза и ускорена инфлация, но също така и на нови тенденции в търговията и предприемачеството. Преди да насочим поглед към новата 2022 г., нека си припомним някои от ключовите събития, които белязаха глобалната икономика през 2021 г.

Новите участници дават горещ старт

Ако трябва да обобщим в една дума събитието, което шокира всички анализатори във финансовата сфера в началото на годината, то тя е GameStop. Всичко започна в края на януари, когато потребители на форума WallStreetBets в Reddit решиха да обединят силите си и да предприемат мащабна акция за купуване на акции на търговеца на видео игри GameStop – компания, която през последните години преминава през трудни времена и чиито акции са акции са играни на къси позиции от големите хедж фондове на Уолстрийт. Това доведе до силно волатилна търговия на акциите на компанията, която дори принуди платформата за търговия Robinhood да ограничи купуването на книжа на GameStop, както и на други фирми като AMC Entertainment, Blackberry и Bed Bath & Beyond, които също бяха подкрепени от инвеститорите на дребно от Reddit.

[[{"fid":"385894","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"1":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":534,"width":800,"class":"media-element file-default","data-delta":"1"}}]] 

В крайна сметка рискованите инвестиции в компании в трудна ситуация направиха някои интернет потребители милионери, а хедж фондове като Melvin Capital регистрираха огромни загуби и бяха принудени да потърсят финансова помощ от инвестиционни фирми. Последиците обаче не бяха само в чисто финансово измерение. Решението на Robinhood да спре търговията на акции на определени компании предизвика дискусии дори в Конгреса на САЩ, а по-късно дебюта на фирмата на борсата разочарова инвеститорите, като някои преписаха по-слабия и резултат на наранената и репутация сред нейните потребители. Освен това сагата демонстрира потенциалното влияние, което организирана група от инвеститори на дребно може да окаже върху целия пазар – фактор, с който хедж фондовете ще трябва да се съобразяват в бъдеще.

Супер богати и още по-бедни

В началото на ноември главният изпълнителен директор на Tesla и SpaceX Илон Мъск стана първият човек с богатство от над 300 млрд. долара. Оттогава насам акциите на Tesla – основният източник на неговото финансово състояния, поевтиняха, но той продължава да е най-богатият човек на планетата с близо 250 млрд. долара. След него се нареждат основателят на Amazon Джеф Безос и шефът на конгломерата за луксозни стоки LMVH Бернар Арно – с по близо 200 млрд. долара. Тримата далеч не са единствените милиардери, чието богатство е нараснало значително. Според последното издание на „Доклада за световното неравенство“, изготвян от базираната в Парижкото училище по икономика World Inequality Lab с участието на известни икономисти като Тома Пикети, през тази година делът на милиардерите от общото световно богатство е нараснал на 3,5% от 2% през 2020 г. Според доклада група от 520 хил. души, които представляват 0,01% от най-богатите хора на планетата, вече притежават 11% от глобалното богатство – ръст с 1% спрямо предходната година. За да сте част от най-богатите 0,01% домакинството ви трябва да има богатство от поне 16,7 млн. евро, коригирано на база паритет на покупателната способност между валутите.

[[{"fid":"385898","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"2":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":534,"width":800,"class":"media-element file-default","data-delta":"2"}}]]

2021 г. обаче не бе толкова щедра за останалата част от света. Според доклад на  фондацията „Бил и Мелинда Гейтс“ през тази година 31 млн. души по света са изпаднали в крайна бедност заради пандемията от COVID-19 и свързаните с нея икономически и социални последици. Отделно повече от половин милиард души са под риск от крайна бедност заради ситуацията от коронавируса, посочват от Световната здравна организация. Тези резултати накараха много експерти да заговорят за още една пандемия, а именно тази на неравенството. Тя е илюстрирана добре и от разпределението на ваксини срещу COVID-19 по света, като около 80% от поставените ваксини идват от страни с високи или средни доходи, сочат данни на СЗО.  Нарастващото неравенство започна да среща все по-голям обществен отзвук, като редица правителства по света заговориха за въвеждането на нови данъци върху богатството. Самият Илон Мъск наскоро заяви, че ще плати данъци в размер от над 11 млрд. долара – повече от всеки друг американец в историята.

Кога пристигат чиповете?

Проблемите с веригите на доставки и недостига на чипове през 2021 г. парализираха не една или две индустрии. Автомобилни гиганти като BMW, Ford, Toyota, Volkswagen, Nissan, Honda и GM бяха принудени да ограничат производството в свои заводи или напълно да ги затворят. Някои от най-популярните продукти от сектора на потребителската електроника, включително конзолата Playstation 5, не успяват да отговорят на изключително високото търсене, подкрепено от пандемията. Феноменът е засилен още повече от т.нар. скалпъри – хора, изкупуващи машините в същия момент, в който са налични, и продаващи ги на двойни и тройни цени. Същото важи и за пазара на видео карти и дори компютри, като според доклад на консултантската компания Gartner глобалният недостиг на полупроводници последващите ограничения в доставката на компоненти удължават времето за изчакване за някои модели бизнес преносими компютри до 120 дни. Apple пък се оплака от пропуснати продажби на стойност 6 млрд. долара през третото тримесечие заради липсата на чипове.

Проблемът за едни е възможност за други. Въпреки че не успяват да отговорят на високото търсене, производителите на чипове са сред най-успешните компании на годината. През третото тримесечие южнокорейският технологичен гигант Samsung Electronics отчете на 82-процентов скок на бизнеса с чипове, където бе регистрирана печалба от 10,1 трлн. вона (8,62 млрд. долара). За същият период тайванският гигант TSMC отчете печалба от 156,26 тайвански долара (5,56 млрд. щатски долара), което е ръст от 13,8% в сравнение с предходната година. Американските гиганти Intel, AMD и Nvidia също регистрираха добри резултати. Големите печалби в сектора отвориха вратите пред нови инвестиции -   Samsung Electronics ще строи завод за чипове в Тексас на стойност 17 млрд. долара, Intel инвестира 7 млрд. в съоръжение в Малайзия и 20 млрд. в два завода в САЩ, а TSMC обеща да инвестира 100 млрд. долара през следващите три години, за да увеличи производствения капацитет на всичките си заводи.

Силните резултати в сектора привлякоха и интереса на нови участници, особено в Китай. През ноември технологичният гигант Tencent представи първите си три чипа собствен дизайн, след като по-рано стъпки в сектора направиха Baidu и Alibaba.

[[{"fid":"385899","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"3":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":485,"width":800,"class":"media-element file-default","data-delta":"3"}}]]

Проблемите с доставките обаче не са ограничени само до чиповете, като много анализи сочат, че ситуацията няма да се подобри поне до втората половина на 2022 г. Според доклад на Euler Hermes нарастването на броя на заразените с коронавирус в редица региони, политиката на Китай за „нулев ковид“ и очакваната търговска волатилност по време на Лунната нова година ще допринесат за продължаващите проблеми с доставките в началото на идната година. Недостигът на контейнери за превоз, недостатъчен складова капацитет и задръствания на пристанищата и липса на шофьори на камиони за транспорт на стоки доведоха и до повишаване на потребителските цени.

Сливания и раздели

Досега би трябвало да е станало ясно, че 2021 г. е година на контрасти. Това е може би най-силно изразено в две  силно противоречащи си тенденции. От една страна през годината е регистрирана рекордна активност в  областта на сливанията и придобиванията (M&A), а от друга все повече компании обявиха, че ще отделят различните си бизнес подразделения като самостоятелни фирми.

Според данни на Dеаlоgіс стойността на глобалната M&A дейност от началото на годината до 16 декември е достигнала 5,63 трлн. долара, което е ръст с 63% спрямо 2020 г. и е първият случай в историята, при който бива преминат прага от 5 трлн. долара. Предходният рекорд бе поставен през 2007 г. - преди началото на световната финансова криза, когато общата стойност на сливанията и придобиванията бе 4,42 трлн. долара. Този скок се дължи на процъфтяващите пазари на акции, високата ликвидност, стабилните корпоративни печалби и добрата цялостна икономическа перспектива, които дадоха на главните изпълнителни директори увереността да преследват големи, трансформиращи сделки. Общият обем на сделките в Съединените щати почти сее утроил през 2021 г., достигайки стойност от 2,61 трлн. долара, посочват от Dealogic. Активността по сключване на сделки в Европа е нараснала с 47% до стойност от 1,26 трлн. долара. В Азиатско-тихоокеанския регион ръстът е от 37% до 1,27 трлн. долара.

[[{"fid":"385900","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"4":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":513,"width":800,"class":"media-element file-default","data-delta":"4"}}]]

В същото време редица компании представиха планове за разделяне на бизнесите си в отделни фирми. Само в рамките на месец ноември подобни General Electric, Johnson & Johnson и Toshiba обявиха ходове в тази насока. General Electric ще бъде разделна на отделни фирми, фокусирани върху авиацията, здравеопазването и енергетика. GE планира да отдели подразделението си за здравеопазване до началото на 2023 г., а енергийния си отдел – до началото на 2024 г., съобщиха от фирмата. Johnson & Johnson пък съобщи, че планира да раздели фармацевтичния си бизнес от този с потребителски стоки, създавайки две публични компании. При раздялата подразделението, отговарящо за продуктите за грижа за кожата Aveeno и Neutrogenа, както и за марката вода за уста Listerine, ще бъде отделено от по-рисковия, но и по-бързо растящ отдел, който отговаря за производството на лекарства и медицински изделия, включително и ваксината срещу COVID-19 на компанията. Toshiba ще се раздели на три публично търгувани компании, чиято дейност ще бъде съсредоточена върху инфраструктура, устройства и полупроводници. Според плана Toshiba ще създаде две отделни дружества - за инфраструктура и устройства. Останалата компания ще притежава близо 40% от производителя на чипове Kioxia Holdings Corp.

Съществува възможност за подобно развитие и при енергийния гигант Shell, след като по-рано жедж фондът Тhіrd Роіnt на инвеститора активист Даниел Льоб настоя конгломерата да се раздели на две фирми - една, която да се занимава с традиционния петролен бизнес на фирмата и да осигурява стабилен поток от приходи, и друга, която да бъде фокусирана върху проектите в сферата на възобновяемата енергия, нуждаещи се от значителни инвестиции. Предстои да разберем коя тенденция – за сливане или за отделяне, ще надделее през следващата година.

Крипто въртележката

Криптовалутите имаха интересна година. Биткойнът, етерът и други дигитални монети достигнаха рекордно високи цени и намериха по-широка приемственост, както сред съвременни финтех компании като Square и Paypal, така и сред утвърдени с годините традиционни финансови институции като JP Morgan, Goldman Sachs и Morgan Stanley. На пазара се наложиха и нови термини като незаменим токен (NFT) и децентрализирано финансиране (DeFi).

Освен големите победи, на крипто пазара през тази година имаше и големи загуби. Заради липсата на регулация станахме свидетели на редица измами, една от най-популярните сред които бе тази с криптовалутата Squid, вдъхновена от хитовия южнокорейски сериал Squid Game. Цената на Squid, която бе рекламирана като токен за плащания в онлайн турнир през ноември, имитиращ шестте игри от телевизионното шоу на Netflix, нарасна с хиляди проценти в рамките на няколко дни дни, достигайки 2,856 долара. След като обаче Twitter маркира профила на криптовалута и временно го ограничи за „подозрителна дейност“, нейната стойност се срина с 99,99% до под един цент.

Тези проблеми, комбинирани с високата енергийна консумация при процеса на копаене на криптовалути, привлякоха вниманието на световните регулатори. Най-решителни и бързо действия предприе Пекин, който през септември обяви за незаконни всички трансакции с криптовалути, след като по-рано през годината предприе мерки срещу копаенето. Индия също обмисля забрана за криптовалутите, а анализаторите очакват САЩ и ЕС да предприемат по-сериозни мерки за регулацията на крипто активите.

[[{"fid":"385901","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"5":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":533,"width":800,"class":"media-element file-default","data-delta":"5"}}]]

На този фон обаче все повече страни проявяват интерес към технологиите, които седят зад крипто. Много държави разработват  дигитални валути на централните банки (CBDC), като в тази сфера отново инициативата е в ръцете на Китай, който вече проведе редица тестове на своя дигитален юан в реални условия.

Може би най-голям ефект върху крипто пазара обаче имаше един единствен човек – Илон Мъск. Неговите коментари за криптовалути в Twitter повишаваха или сриваха стойността на дадени токени в рамките на броени минути. Този ефект бе особено силен при т.нар „миймкойн“, базирани на популярни интернет шеги. Освен това, компанията на Мъск Tesla бе сред първите, които публично обявиха сериозни инвестиции в биткойн. През март компанията дори започна да продава автомобилите си в САЩ срещу биткойн, но тази оферта бе краткотрайна, като през май решението бе отменено. От Tesla мотивираха промяната на позицията си с вредното влияние на копаенето на биткойн върху климата.

По всичко личи, че лудата въртележка, която наричаме пазар на криптовалути, ще продължи да предизвиква горещи емоции и дискусии и през 2022 г.

Немислимото: Глобален корпоративен данък!

През октомври 136 държави и юрисдикции, представляващи повече от 90% от световния брутен вътрешен продукт, одобриха споразумение за въвеждането на минимален корпоративен данък от 15%. Сред най-засегнатите от новата данъчна ставка ще бъдат големите международни компании като Facebook, Amazon и Google, които досега осчетоводяваха печалбата си в страни с ниски данъци като Ирландия, вместо в държавите, в които генерират тези печалби. Това се превърна в спорна точка между САЩ и ЕС и накара Брюксел да заработи по планове за въвеждане на „дигитален данък“, насочен към американските технологични гиганти. Споразумението за глобален корпоративен данък в рамките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие обаче премахна нуждата от еднолични действия от страна на Ес и успокои страстите между Вашингтон и Брюксел.

Разбира се, не всички страни останаха доволни от споразумението за новия данък, който влезе в действие през 2023 г. Гореспомената Ирландия е сред големите губещи, като министерство на финансите на страната изчислява, че тя загуби до 2 млрд. евро заради данъчните реформи. Нивото от 15% е 2,5 процентни пункта по-високо от дългогодишната корпоративна данъчна ставка в страната, която е един от основополагащите стълбове на ирландския икономически модел. В крайна сметка обаче страната подкрепи споразумението в рамките на ОИСР, след като първоначалния му текст беше променен, за да се гарантира, че ставката от 15% няма да бъде променяна на по-късен етап и че малките бизнеси няма да бъдат засегнати от новите мерки.

[[{"fid":"385902","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"6":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":534,"width":800,"class":"media-element file-default","data-delta":"6"}}]]

При договарянето на споразумението финансовият министър на САЩ Джанет Йелън го определи като „постижение на икономическата дипломация, което се случва веднъж на поколение“. От ОСИР пък заявиха, че то ще помогне за пренасочването на повече от 125 млрд. долара от около 100 от най-големите и печеливши международни предприятия в света, за да се гарантира, че „тези фирми ще плащат справедливия си данъчен дял там, където оперират и генерират печалби“.

На 22 декември Европейската комисия предложи директива, която да въведе изискванията от споразумението в страните от блока. До момента е ясно, че новите правила ще важат за компаниите с оборот от поне 750 млн. долара в една държава, минимален марж на печалбата от 10% и глобален оборот от поне 24 млрд. долара. Предстои да разберем дали ЕС ще стане първият регион, въвел новия международен корпоративен данък.

Инфлация, инфлация и още инфлация  

Малко събития през 2021 г. могат да бъдат сравнени с всеобщия бум на инфлацията по своя мащаб, въздействие и продължителност. Според данни на НСИ през ноември годишната инфлация в България достигна 7,3% - най-високото ниво на показателя от 2008 г. насам. През същия месец годишната инфлация в ЕС нарасна до 5,2%, а индексът на потребителските цени във Великобритания удари 10-годишен връх от 5,1%. Годишната инфлация в САЩ се повиши  през ноември с 6,8%, достигайки най-високото ниво си равнище юни 1982 г. В Германия пък записаха близо 30-годишен максимум от 5,2%.

Разбира се, ситуацията не е еднакво тежка навсякъде, като Азиатско-тихоокеанският регион се оказа значително по-устойчив на феномена. В Китай индексът на потребителските цени достигна 2,3% през ноември, докато октомврийските потребителските цени, и изключение на хранителните стоки, в Япония, която е известна със супер хлабавата си парична политика, са нараснали с едва 0,1% на годишна база.

Основният фактор зад нарастващата инфлация в почти всички страни са високите цени на енергията. Тази седмица за първи път в историята цената на газа в Европа надхвърли 2000 долара за хиляда кубически метра. В същото време цените на петрола се движат около границата от 70 долара за барел. Проблемите цените на природния газ са особено големи в Европа, където  малкият обем в газохранилищата и недостатъчно производство на електроенергия от възобновяеми източници предизвика истинска енергийна криза.

Ключов принос за увеличението на потребителските цени имат и цените на хранителните стоки. Индексът на цените на храните на FAO, който измерва месечните промени на цените на кошница с най-търгуваните в световен мащаб хранителни стоки, достигна средно равнище от 134,4 пункта през октомври спрямо 132,8 пункта за октомври. Това е най-високото ниво от юни 2011 г.

[[{"fid":"385903","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"7":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":558,"width":800,"class":"media-element file-default","data-delta":"7"}}]]

На този фон все повече централни банки по света предприемат действия за поставяне под контрол на инфлацията. През този месец три от водещите световни централни банки сигнализираха предстоящи промени в паричната си политика. Федералният резерв на САЩ обяви, че ще ускори двойно спрямо досегашните си планове темпото, с което затяга кредитирането и прогнозира три повишения на лихвите през 2022 г. Английската централна банка пък повиши основната лихва от исторически ниското ниво от 0,1% на 0,25%. ЕЦБ остави лихвите си без промяна, но обяви, че ще прекрати пандемичната програма за спешни покупки (PEEP) до края на март 2022 г. В същото време обаче тя ще компенсира премахването на PEPP, която е в размер на 1,850 трлн. евро, с увеличаване на размера на традиционната програмата за закупуване на активи (APP). Според много анализатори обаче тези мерки няма да бъдат достатъчни, за да върнат инфлацията до целевите нива на финансовите институции, като завишените потребителски цени ще бъдат част от икономическата среда и през 2022 г.

Имотните неволи на Китай

През последните години Китай се превърна в основният двигател на световния икономически растеж. Китай бе и първата голяма икономика, която се отърси от най-тежките ефекти от пандемията от коронавирус. Въпреки това все повече експерти изразяват опасения от забавяне на темпото на растеж на втората най-голяма икономика на планетата, от една страна заради политиката на „нулево разпространение на коронавируса“, в рамките на която страната затваря цели градове при откриването на дори най-малки огнища на заразата, а от друга заради кризата в имотния сектор.

В центъра на кризата е строителният предприемач China Evergrande, който има дългове от над 300 милиарда долара. Компанията изпитва затруднения с плащанията на вноски по офшорни облигации, като за целта предприе мащабна кампания за разпродажба на активи. Строителният гигант продаде за около 273 млн. щатски долара своя дял в компанията за филмова продукция и стрийминг HengTen Networks. Тя опита да продаде 50,1% дял в подразделението Evergrande Property Services на своя по-малък конкурент Норѕоn Dеvеlорmеnt Ноldіngѕ, но сделката, която се оценяваше на 2,58 млрд. долара, пропадна. Китайските власти дори призоваха шефа на Evergrande Сю Дзяин да използва личните си финанси, за да предотврати фалит на задлъжнялата фирма.

[[{"fid":"385904","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"8":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":534,"width":800,"class":"media-element file-default","data-delta":"8"}}]]

По всичко изглежда обаче, че фалитът на Evergrande е неизбежен, като този месец рейтингова агенция Fitch обяви , че е понижила рейтинга на компанията до „ограничен дефолт“ поради пропуснато плащане на вноски по офшорни облигации. Под „ограничен дефолт“ се разбира неуспеха на дадена компания да покрие един или повече от финансовите си задължения, въпреки че продължава да изпълнява други финансови ангажименти. Същият рейтинг бе даден и на друга компания от сектора - Kaisa Group. По-рано Fantasia и China Modern Land изпаднаха в дефолт.

Трудностите в сектора предизвикат опасения от „заразяване“ на цялата китайска икономика, а в последствие и на световната. Очакванията са за огромно преструктуриране на Evergrande, при което ще бъде поставен фокус върху това предварително продадените апартаменти да бъдат завършени и доставени на купувачите на жилища. Сред губещите обаче може да се окажат чуждестранните инвеститори, които напомпаха дълговете на компаниите в сектора. Пекин вече не веднъж е показвал, че не вярва в идеята, че някои компании са „твърде големи, за да се провалят“.

Автор: Георги Георгиев, "Мениджър Нюз"