Брекзит и енергетика: към взаимно неизгодно споразумение?

В дългосрочен план Брекзитът ще навреди на интересите на Великобритания и Европейския съюз в областта на енергетиката. С речта си от 17 януари британският премиер Тереза Мей изглежда призна очевидното: поемайки по пътя на излизането си от Европейския съюз, Великобритания неизбежно ще трябва да напусне общия пазар. Да остане част от него би означавало да приеме неприемливото за привържениците на Брекзита, т. е. четирите основни свободи - на движение на стоките, капиталите, услугите и хората, както и цялата съвкупност от правила, приети от Брюксел за гарантиране на тяхното спазване на практика.

Уточнението е добре дошло, но то е по-маловажно, отколкото изглежда, тъй като британският премиер побърза да добави, че страната й ще се стреми да получи от европейските си партньори споразумение за свободна търговия - "всеобхватно, смело и амбициозно". Накратко, Великобритания иска да запази колкото се може по-голям достъп до общия пазар, като едновременно с това ограничи имиграцията от ЕС и не допусне каквото и да било прехвърляне на суверенитет. Енергетиката също ще бъде част от сферите, в които Великобритания ще се бори да съхрани своите търговски предимства.

Енергетиката не е тема за защитниците на Брекзита

Далеч от това да бъде водеща тема по време на кампанията за Брекзита, европейската политика в областта на енергетиката трудно може да бъде представена като бреме за Великобритания - до такава степен нейните собствени интереси и на съседните страни са преплетени в тази сфера. Великобритания обикновено е в предните редици, било то за отваряне на електрическия и газовия сектор за конкуренцията или в усилията за борба срещу промените в климата. В областта на енергетиката Великобритания е едновременно двигател и източник на вдъхновение за европейските законотворци. Да, липсата на гъвкавостта на Брюксел от време на време ограничава някои инициативи, идващи от другата страна на Ламанша, например когато бяха въведени дългосрочни изкупни договори с цел осигуряване на средства за подновяване на националния ядрен парк. По този въпрос, както и по други, обаче Европейската комисия в крайна сметка прие логиката на британците, внасяйки няколко регулаторни промени.

Риск от възпрепятстване на търговията с електроенергия

Нещо още по-фундаментално, Великобритания зависи от Европейския съюз за част от своите енергийни доставки, и по-конкретно за задоволяване на нуждите си от електроенергия. Вносът от континента гарантира електроенергийния баланс оттатък Ламанша. Няма никакво съмнение, че токът ще продължи да тече по инфраструктурата, която свързва сега Великобритания с Франция, Ирландия и Холандия.

Също така изглежда малко вероятно изведнъж да бъде въведено митническо облагане за електричеството, доколкото страна като Русия е освободена от него при търговията си с Финландия и балтийските републики. Истинската трудност идва от условията за тези трансгранични доставки. От близо едно десетилетие европейските регулатори в областта на енергетиката работят за хармонизиране на правилата за функциониране на националните пазари с цел по-ефективно да се използва взаимната допълняемост между електроенергийните системи на отделните страни и да се благоприятстват трансферите на ток от регионите, където има излишък, към онези, които изпитват недостиг. Великобритания очевидно ще може да договори алтернативни споразумения с всеки от съседите си, но има риск резултатът да е по-малко ефикасен от целия модел на Брюксел. Има вероятност да стане така, че повече да не могат да бъдат сключвани по презумпция печеливши договори, с отрицателни последици за съвкупната цената за снабдяването с електроенергия.

Под въпрос е европейският проект за интегриран пазар на електричество

Един "твърд" Брекзит би навредил на енергийните интереси на Великобритания и ЕС най-вече в дългосрочен план. Този интегриран пазар, който все още е в процес на изграждане, е безспорно предимство за електроенергийната система на утрешния ден, тъй като колкото повече се развиват прекъсващите възобновяеми източници, толкова по-уместно става да бъдат използвани националните различия в областта на ресурсите и стратегията. Тази логика е толкова силна, че не по-малко от осем проекта за нови интерконектори между Великобритания и други страни членки на общия пазар днес са в процес на изпълнение или проучване.

Тяхната икономическа обосновка непременно ще бъде засегната веднага след като механизмите, които ще направляват функционирането на тези нови инфраструктури, престанат да бъдат ясни. Освен това, има висок риск тези инвестиции вече да не бъдат от полза за различни проекти с европейска подкрепа, тъй като Великобритания ще спре да внася пари в общия бюджет.

И най-накрая, трябва да припомним, че обстановката на цялостна несигурност около Брекзита прави инвеститорите предпазливи и всяко ограничение на движението на работната ръка и вноса на материали ще оскъпи цената на проектите. Впрочем, за търговията с електроенергия, географската близост е фундаментално ограничение и Великобритания няма да гарантира електроенергийното си бъдеще, като стане "наистина глобална" и установи търговски връзки отвъд океаните.

Загуба на основен двигател на европейската политика в сферата на енергетиката и климата

За останалите 27 страни членки на Европейския съюз равносметката ще е сравнително по-малко тежка, въпреки че континентът печели сега от възможността да изнася излишъка от производството на атомните си електроцентрали и би печелил след време от това да бъде свързан с новите британски производствени източници, по-конкретно вятърните централи. В известна степен се отдалечава перспективата за европейски енергиен преход на по-ниска цена, въпреки че 27-те може да изберат да засилят своите връзки, ускорявайки, например, проектите за свързване на електроенергийните системи на Ирландия и континента. В политически план също може би има поводи да се надяваме на напредък, що се отнася до амбициите за енергийна ефективност или за европейски план за използване на възобновяеми източници. Тези няколко сфери, в които Великобритания ще престане да спира европейския устрем, обаче са слаба утеха за загубата на един влиятелен съюзник в областта на борбата срещу глобалното затопляне. С Брекзита ще трябва да бъдат открити отново дебатите за климатичните цели на ЕС до 2030 г. с риск европейските амбиции в крайна сметка да бъдат ограничени.

Излизането на Великобритания от съюза със сигурност не е добра новина за енергийния сектор, а "твърдият" Брекзит - още по-малко. Остава да се надяваме, подобно на Тереза Мей, че преговарящите ще съумеят да проявят достатъчно гъвкавост и въображение, за да ограничат щетите.

Карол Матийо е изследовател в Енергийния център към Френския институт по международни отношения/ в. "Трибюн"

Източник: БТА