Брюксел поиска график за планираните реформи в правосъдната система

Следим отблизо реформите в България, особено в сферата на правосъдието. Доволни сме, че София реагира на препоръките веднага и подготви план за тяхното изпълнение. Създава се диалог, което е и целта на годишния доклад. Това заяви в специално интервю за bTV еврокомисарят по правосъдие Дидие Рейндерс часове преди разговора му с българския парламент. Той коментира първият годишен доклад на Европейската комисия, който разглежда положението на правовата държава във всички страни членки засяга четири сфери – независимостта, качеството и безпристрастността на съдебните системи; борбата с корупцията; плурализма на медиите и баланса между властите в конституционните системи на всяка страна членка. 

"Започваме обсъждане с българските власти, за да видим какъв ще е графикът за прилагане на този план за реформи. Нашата цел е да помогнем на България в този процес. Например, отправихме забележки по отношение на ролята на главния прокурор и неговото влияние върху всички членове на прокуратурата. Да, представен е план и това е много добре. Това, което следва, са действия, които да отговарят на стандартите и принципите, заложени в европейските договори", обясни Рейндерс. 

По думите му, е важно да има широк дебат с участието на всички страни в българското общество и този дебат да послужи като основа за готвените реформи. "Що се отнася до забележките на Венецианската комисия – разбира се, ние ще ги вземем предвид и ще се опитаме да съдействаме на българското правителство и парламент да адаптира различните законодателни текстове, така че да се съобрази с тези забележки", добави еврокомисарят.

Той поясни, че годишният доклад за правовата държава е нов механизъм за превенция, който ще продължи да се прилага за всички страни членки. "Ние вече подготвяме следващия доклад, който ще бъде публикуван догодина", каза Рейндерс.

По отношение на Механизма за сътрудничество и проверка, който беше въведен за България и Румъния, според него той позволява да се види дали са изпълнени нужните реформи, за да отговарят страните на критериите на Съюза. "Ще продължим наблюдението по него, докато не видим, че реформите наистина са приложени. Нямаме дата за вдигането на мониторинга върху България, защото Комисията трябва да се консултира с Европейския парламент и със Съвета. Но когато той бъде отменен, ще продължим сътрудничеството си със София в рамките на Годишния доклад за върховенството на закона. Можем да заключим, обаче, че щом този Механизъм все още е в сила, той не е бил достатъчно ефективен – всяка година заключенията в докладите са сходни, правителствата обещават да предприемат реформи, а в крайна сметка те остават или козметични, или неприложени", добави Рейндерс. 

Новият доклад на Еврокомисията се фокусира за първи път и върху плурализма и свободата на медиите. По думите на еврокомисаря по правосъдието навсякъде в ЕС са тревожни заплахите и атаките срещу журналисти, понякога чрез убийства като в Малта и в Словакия. "Трябва да внимаваме много и за друг тип атаки като съдебни преследвания срещу журналисти и ограничения в социалните мрежи. Конкретно за България най-много ни тревожи липсата на прозрачност за медийната собственост. Тя трябва да се гарантира, защото е условие за медийния плурализъм – ако не се знае кои са собствениците на медии, това очевидно създава проблеми. Ще говорим и по тази тема и с правителството, и с парламента. И тъй като следим отблизо случващото се в държавите членки, разбира се, следим и протестите в България, защото защитаваме свободата на изразяване и на събиранията и за да чуем какви са оплакванията на гражданите", поясни еврокомисарят.

По повод ветото, което наложиха Полша и Унгария върху многогодишния бюджет на Съюза заради обвързването на еврофондовете със спазването на правовата държава, Рейндерс обясни, че приоритетът на германското председателство, което ръководи преговорите, е постигане на споразумение между 27-те страни членки, т.е. и Полша и Унгария да се подпишат под 7-годишната финансова рамка и плана за възстановяване от коронакризата.

"Но ако не успеем да постигнем споразумение, всички опции са възможни, включително и договорка между 25 страни членки, тоест да продължим без Унгария и Полша. Правили сме го преди – през междуправителствени споразумения или в рамките на т.нар. засилено сътрудничество", каза още еврокомисарят.